Десетата зала

– Какво искате? - остро, почти без страх попита Кутар. - Джеръми се нуждае от лекарска

помощ. Не виждате ли?

Онзи с пушката явно командваше. Не ѝ обърна внимание и извика на тримата студенти да

седнат на пода. Те смирено се подчиниха, а той отново насочи двуцев ката си към тях, готов за

стрелба. После кимна към же ните.

Двамата му другари грубо измъкнаха жените навън, крещейки като подлудени

надзиратели:

– Мърдай! Мърдай! По-живо!

При студеното лагерно огнище Кутар и Мари бяха разделени една от друга и поведени

към различни каравани.

Възрастният мъж с ножа гледаше как Пиер кърви до смърт на студения твърд под на

десетата зала.

Боне познаваше изкуството на убиването. Дълго острие през бъбрека, прекъсва що

бъбречната артерия. Жертвата рухваше и умираше бързо от вътрешен кръво излив.

Прерязването на сънната артерия бе твърде мърлява работа за вкуса му.

Беше останал без дъх от тичането през пещерата, пълзенето в прохода и убиването.

Коленете му бяха ожулени, бедрата го боляха. Наведе се да избърше ножа в ризата на Пиер и

сърцето му заби малко по-бавно. После насочи вниманието си към поваления си другар, обърна

го и се опита да го свести.

– Събуди се! - заповяда му. - Ставай, по дяволите! Само ти можеш се оправиш с

проклетите заряди!

Погледна към плетеницата жици и експлозивите и поклати глава. Нямаше представа как

да ги свърже, останалите също не знаеха. Нямаше време да вика друг. Не му оставаше друго,

освен да се разпсува люто и да закрещи по уоки-токито си.

Отговори му само статичен шум; със закъснение си припомни, че е дълбоко в скалите, и

изруга още веднъж.

После забеляза човека птица на стената зад себе си и вместо да се възхити на

изображението, реакцията му бе по-прозаична.

– Иди си го начукай - изръмжа той и се извърна.

После се изплю презрително върху трупа на Пиер.

20.

Неделя вечер

Отседнаха в малък хотел в сърце то на университетския комплекс. Пътуването от Руак до

Кембридж включваше смяна на самолети, влакове и таксита и кога то се качиха в отделните си

стаи, двамата бяха здравата уморени.

Въпреки това Сара прие предложението на Люк да се разходят в мразовитата вечер. И

двамата обичаха града, а Люк имаше навика при всяко идване да се отбива за пинта бира в

крайречното заведение „Котвата―. Преди години английският археолог Джон Уаймър го беше

домъкнал тук за няколко пинти „Абът Ейл― след една конференция. Подробностите около

вечерта му се губеха, но Люк я завърши нагазил до кръста в река Кем, а Уаймър се превиваше

от истеричен смях на брега. Всяко следващо посещение в „Котвата― за един „Абът― бе отдаване

на почит към ексцентричния англичанин.

Беше късно и атмосферата в кръчмата бе сърдечна, типична за неделя вечер. Седнаха на

една маса до прозореца и макар да не можеха да видят реката в не прогледния мрак, се радваха,

че е някъде там. Чукнаха чаши три пъти за Руак, Зви и Юг.

– Е, сега какво? - уморено попита Сара.

Беше малко странен въпрос и Люк не беше съвсем сигурен как да отговори и какво имаше

предвид тя. Сега какво с теб? Сега какво с Руак? Сега какво с нас?

– Не зная - неопределено отвърна той. - Ти какво мислиш?

– Мисля, че бяха няколко луди седмици - рече тя. Пиеше силната бира по-бързо от него. -

Не знам за теб, но аз лично се нуждая от дълга гореща вана и няколко дни почивка, да пр очета

някой боклучав роман - каквото и да било, само да не е свързано с полени и пещерно из куство.

– Имаш предвид, след утре.

– След утре - съгласи се тя. - Чудно ми е какво толкова е открил Фред и защо пишеше

така завоалирано.

– Нищо не би ме изненадало - сви рамене Люк. - Скоро ще разберем.

Тя стигна до въпроса, който задаваше в действителност.

– А ти какво ще правиш след утре?

– Предполагам, същото както и преди. Обратно в Бордо, в кабинета, в лабораторията, при

статиите. Събрали сме невероятно количество данни. Всичко трябва да се обработи и

координира. - Погледна през прозореца, мъчейки се да различи реката. - От министерството ще

очакват доклад. Трябва да обсъдим и официалното обявяване на находката, нали се сещаш.

Гласовата ми поща е пълна със съобщения от френски, английски и американски телевизионни

компании, които искат ексклузивни права за първи документален филм. Да не забравяме и

ръкописа. Още не е преведен напълно. Трябва да се свържа със секретарката на Юг и да намеря

начин да се добера до онзи белгийски специалист по шифрите. Имам да мисля за милион неща.

Тя също се загледа през прозореца. Беше по-удобно да си гледат отраженията.

– Трябва да опитаме да поддържаме връзка. Професионално. Разбираш какво имам

предвид.

Нещо в думите ѝ или в начина на изричането им го натъжи. Вратата отваряше ли се, или

се затваряше? Разбира се, че я искаше. Тя беше прелестна. Но вече я бе имал и с безсърдечна

ефективност я беше принудил да се махне. Защо сега да бъде по-различно?