Диамантите са завинаги

Заведе го на пълния с народ открит пазар под железопътната линия на булевард „Дьо Гренел“, където ходеше два пъти в седмицата. От двете страни на алеята имаше поне сто сергии, всичките красиво подредени, с много вкус. На някои се продаваха зрели плодове: череши, горски плодове и ревен; огромни домати и патладжани, артишок, гъби — дълги и тънки или широки и месести; на трети бяха изложени поне трийсет вида маслини в обикновени квадратни тенекии и какви ли не подправки и ядки. Пи Джей снима poissonneries39

със сребърни риби и миди, пъстърва, прозрачни пурпурни октоподи върху легло от листа и лед. Тя посочи fromagerie40

, която се държеше от баща и дъщеря. Имаше над двайсет пити сирене, от които те режеха парчета и ги увиваха в бледосиня хартия. На сергия за колбаси имаше каци с говеждо по бургундски, паеля и малки пилета, които се печаха на грил. Доставчикът флиртуваше с всяка възрастна госпожа, която теглеше количка за покупки. Бялата му престилка беше изпръскана с кръв. На цветните сергии имаше рози и кали в розово. Най-различни божествени миризми изпълваха пазара, оживял в очакване на удоволствието от хубава храна и напитки.

Тръгнаха бавно към дома по авеню „Дьо ла Мот Пике“ и ядоха яркочервени fraises41

. Тя с удоволствие наблюдаваше как той рее поглед към Айфеловата кула, която тя виждаше всеки ден.

— Не ми се тръгва от Париж — призна той.

— Тогава недей — рече тя. — Ти си човек на изкуството. Можеш да живееш навсякъде.

В този момент тя повярва, че вероятно има начин да продължат. Не можеше да си представи, че той ще си тръгне.

— Животът ми е в Ню Йорк — отвърна Пи Джей. — Не ми отговаряй веднага, просто си помисли. Би ли дошла с мен?

— Знаеш, че не мога — отвърна тя.

Той кимна.

— Знам, че не устройва никого от двамата, но се влюбих в теб.

— Не говори така — рече тя, макар да имаше чувството, че също се влюбва. Напомни си, че трябва да е силна — мъжете като него даваха обещания, които не можеха да изпълнят.

— Много мислих — отвърна той — и съм сигурен, че чувствата ми са истински. Не е защото сме в Париж или защото ти не си свободна, нито защото си красива. Обичам те. Това е.

Тя кимна и не отговори, уплашена от онова, което може да обещае, ако проговори.

— Ще се преместя в Париж, ако пожелаеш — заяви той. — Но не и по този начин. Не и докато си омъжена за друг и трябва цял живот да се крием.

За пръв път този уикенд Делфин се замисли за Анри. Той беше сам на вилата, както никога досега. Сигурно през целия уикенд беше чел и слушал музика, беше се притеснявал за съпругата си, която му се струваше малко отнесена през изминалата седмица. Едва ли се е хранил, след като нея я нямаше, за да му напомня. Докато беше ерген, живееше на супи от консерва.

— Ти още ли си влюбена в съпруга си? — попита Пи Джей. — Извинявай. Нямам право да питам.

— Никога не съм била влюбена в него. Не и по този начин. Но не става въпрос дали съм влюбена, или не.

В този момент забеляза проблясък на надежда у него, макар той да не каза и дума.

В понеделник имаше стачка на служителите в метрото. Тя се замисли за Пи Джей, докато се занимаваше с документацията и показваше на момченце и майка му колекция от сравнително евтини африкански инструменти — балафон. Двоен кларинет от Египет. По обяд Пи Джей се обади, за да каже, че ще вземе такси и ще дойде. Тя затвори магазина за обедна почивка и двамата се разхождаха дълго из Монмартър, докато Анри изнасяше лекция в Сорбоната. Показа му блока, в който беше израснала, на тясна уличка, която, макар и скромна, беше само на две пресечки от изключителния квартал, пълен с voies privées42

.

— Живеехме на петия етаж — каза тя. — Нямаше асансьор. Тук, в Париж, бедни и богати живеят в една сграда. Колкото по-беден си, толкова по-малък е апартаментът ти и толкова на по-висок етаж е.

Той се разсмя.

Когато му показа тухлената къща, в която беше живяла, преди да се пренесе при Анри, той ахна.

— Красота — възкликна и я снима. — Как си я е позволил баща ти?

— Хазяйката го обичаше. Той даваше уроци по пиано и на нея, и на всичките й приятелки. Освен това й свиреше винаги когато тя пожелаеше.

— Сигурно се е дразнел.

— Според него размяната си струваше — отвърна тя.

— За това е бил прав.

Тя се почувства горда с къщата, доволна, че той наистина я е оценил като нещо изключително.

Стисна ръката му и поеха по булевард „Клиши“ с евтините секс магазинчета. На места имаше магазини за биохрани или бутици, което означаваше, че хората в Монмартър са всякакви.

— Тук беше по-скоро quartier populaire43. Травестити и проститутки живееха на ъгъла до нас, когато бях дете — спомни си тя. — Татко казваше, че това е добро, защото означавало, че някой си държи очите отворени за всичко, което става.

Никога не би споменала това пред Анри, но бе сигурна, че на Пи Джей ще му стане смешно.

— Да, по-добре е от квартален патрул — отбеляза той насмешливо.

Замълча, после продължи:

— Това е любимата ми част от Париж.