Диамантите са завинаги

Заведението се намираше на четири пресечки от апартамента. Когато Делфин видя, че Пи Джей я чака, тя го хвана за ръка и без да каже и дума, го поведе към дома си. Всяка незначителна подробност от живота й неочаквано се взриви — и когато отвори тежката порта към вътрешния двор, и когато завъртя ключа в ключалката, и когато влезе в асансьора и дръпна вратата, а устните му се впиха в нейните, докато се качваха етаж след етаж. След като се любиха, тя остана в кухнята и го наблюдаваше как седи без риза на масата и разгръща страниците на вчерашния „Льо Монд“. Той сякаш бе част от апартамента. Представи си идващите години — двамата седят в същата стая по абсолютно същия начин.

Следващият ден беше петък. Както обикновено, вечерта с Анри трябваше да заминат за вилата. Беше си казала, че няма начин да се измъкне, че така е по-добре, че трябва да си поеме дъх, да се отърси от тази глупава връзка. Никога не бе правила подобен секс, нито с Анри, нито с друг. Обаче не биваше да забравя, че Пи Джей е изпълнител, при това много добър. Беше изключително убедителен, докато я любеше, сякаш наистина беше влюбен в нея, но това не означаваше, че е така. Бе допускала тази грешка твърде често в миналото.

Делфин му каза, че няма да я има целия уикенд. Той запротестира, но тя му напомни, че разполагат с цяла седмица и може да се срещнат отново. Беше горда с решителността си, но към четири часа започна да се разколебава. В пет стомахът й се сви при мисълта, че ще бъде без него. В шест, докато затваряха за деня, тя се обърна към съпруга си.

— Тази седмица просто не съм на себе си. Не се чувствам добре.

Той кимна.

— Въздухът в провинцията ще ти се отрази добре. Много се вълнувам за понеделник сутринта. Казах ли ти, че Шеймъс О’Мали идва от Галуей?

Призля й. Очевидно не беше достатъчно настоятелна.

— Той е един от четиримата в света, които правят първокачествени ирландски гайди.

Думите й избликнаха, сякаш някой друг ги изричаше:

— Питам се дали ще имаш нещо против, ако този път остана.

Той я погледна загрижено.

— Не е нужно да ходя. Можем да останем в града, ако предпочиташ.

— Не, не — побърза да го спре тя. — Ти върви. Знам, че очакваш с нетърпение камерната музика в събота. Надявам се да не се засегнеш, но ще ми се отрази добре да остана сама.

— Да не би да съм направил нещо нередно? — попита той.

— Не, разбира се. От време на време жената има нужда да остане сама.

— Добре — рече той. — Щом искаш.

Делфин отиде в хотела на Пи Джей, само че той беше тръгнал да разглежда Париж. Тя слезе във фоайето, където имаше бар на самообслужване. Наля си чаша бяло вино и остави пет евро в кошничката. След това седна на масата и почти цял час наблюдава как туристите влизат и излизат, стиснали покупките си и карти. Представи си най-лошото: че се е върнал в Ню Йорк или че влиза в хотела с друга жена. Когато той най-сетне се появи, я подмина, след това се обърна два пъти, преди да осмисли видяното.

— Та това си ти! — възкликна възторжено. — Първо си помислих, че съм си въобразил. Мисля единствено за теб и си представям лицето ти непрекъснато, откакто ме събуди вчера.

Разходиха се край Сена, покрай bouquinistes

37

, които продаваха стари книжки с меки корици и постери. По реката минаваха лодки с туристи, а пътниците махаха като обезумели от палубите. Делфин и Пи Джей също махаха, двама flâneurs

38

без планове и без задължения. Макар това да беше Париж, нейният град, всичко й се струваше различно, когато той беше с нея. Дори дърветата покрай реката изведнъж станаха по-живи, клоните им завършваха със съвършени зелени листенца.

Спряха в едно кафене за вечеря. Когато излязоха на улицата, тя с изненада забеляза, че слънцето е залязло. Попита го колко е часът. Беше един след полунощ.

Десетки млади се бяха събрали на брега на реката, пееха и танцуваха, разбиваха празни бутилки в калдъръма. Пи Джей се смееше и поглеждаше надолу.

— Дали да не слезем?

Тя понечи да откаже, да изтъкне, че е прекалено стара за подобно нещо, и тогава й хрумна, че животът й беше станал еднообразен, сериозен, но тя съвсем не беше стара. Целуна го, стисна ръката му и го поведе към най-близките стъпала към водата.

Съботата прекараха в леглото й, говориха си, любиха се часове наред, докато не се сетиха, че цял ден не са хапвали нищо. Късно вечерта тя му приготви стек алангле.

В неделя сутринта се събуди сама и го завари в хола. Той беше отворил кепенците и гледаше навън.