Диамантите са завинаги

— Спокойно, момче. За бога, Роки, давай по-спокойно.

Деветгодишният басет изсумтя, но се подчини на Джеймс, който бавно пристъпваше към тротоара. Там кучето пусна дълга струя върху чемшира на Шийла в края на градината. Оранжевата светлина на уличната лампа озаряваше квартала.

Живееха в самия край на улица с къщи, подредени плътно една до друга, като зъби. Домът им беше на ъгъл и гледаше към натоварено кръстовище. Когато се стъмнеше, през прозорците на долния етаж се виждаха фаровете на автомобилите и блясъкът не им позволяваше да гледат нито вечерните новини, нито Джони Карсън. Затова се качваха в спалнята и гледаха тринайсетинчовия черно-бял телевизор с копче за програмите.

Джеймс вдигна очи към небето и раздвижи врата си. Гърбът го болеше. Разтри долната му част през палтото. Вече беше твърде стар, за да вдига носилки по цял ден.

Предната поляна беше покрита с паднал преди седмица сняг. Метеоролозите предричаха, че до вечерта може да навали още трийсет сантиметра. Денят на работа сигурно щеше да е спокоен, но когато се прибра у дома вчера сутринта, му се наложи да изрине стъпалата и пътеките. Стар негов приятел, Дейв Конъли, работеше в градската управа и винаги почистваше, когато се разразеше буря. Грижеше се и за алеята пред дома на майка му. Джеймс всеки път му носеше стек „Будвайзер“, за да му се отплати за услугата, и го оставяше на закритата му веранда, без да напише бележка. Сега наблюдаваше как някакъв с ван дава газ и минава на червено, за да се спусне към северната гара „Куинси Ти“.

— Идиот — измърмори Джеймс на кучето и тръгнаха на разходка.

На една пресечка имаше бензиностанция, срещу нея — автокъща, „Макдоналдс“ и „Дънкин Донътс“. По земята винаги се търкаляха боклуци и в събота сутрин той ги събираше, докато почистваше или косеше моравата отпред. Пликчета от чипс, кутийки от безалкохолно, станиоли от шоколадчета и дори един презерватив. Живееха на три пресечки от гимназия „Куинси“ и понякога му се струваше, че това е наказанието му за всички боклуци, които е хвърлял по улиците или през прозореца на колата си като тийнейджър.

Шийла никога не позволяваше на децата да играят отпред. Страхуваше се някое от тях да не бъде отвлечено или прегазено. Играеха в малкия заден двор с телена ограда, където имаше място колкото за люлка, пластмасово сандъче с пясък във формата на костенурка и статуя в синьо и бяло на Светата Дева, която бебето наричаше „мама кукличка“.

През октомври едно бебе в Тексас беше паднало в кладенец. В продължение на два дни всички говореха само за това. Пациентите в линейката му, които бяха много по-зле от бебето Джесика, се тревожеха за нея, питаха дали е чул нещо ново по радиото. А Шийла прибави поредната тревога към дългия списък притеснения за децата. Джеймс се опита да изтъкне, че и двете им момчета са едри като прасенца и дори единият им крак няма да се побере в подобна дупка.

Къщата им беше малка, наполовина на къщата в другия край на града, където бе израсла Шийла. Беше с външна облицовка от сив винил. На горния етаж имаше две стаи и стара баня. На долния се намираха кухничката — с шкафове в цвят тъмен клен, монтирани през шейсетте, чиито вратички не се затваряха — хол и трапезария, в която никога не се хранеха. По масата трупаха несгънатото пране, качено от мазето, пощата, стари броеве на „Тиви Гайд“ и вестник „Хералд“ — събиран цяла седмица, който той възнамеряваше да прочете.

В къщата не влизаше много светлина. Дори по обяд, когато навън грееше слънце, стаите си оставаха мрачни. Шийла обаче много я биваше в обзавеждането и това личеше навсякъде — стените на банята бяха украсени с патици, в стаята на момчетата имаше тапети на пиратски кораби. Е, можеха да минат и без нейните парцалени кукли — шест на брой, подредени на секцията в трапезарията. Шийла отчаяно искаше момиченце, но според него две деца им бяха предостатъчно.

Имаше късмет, че я убеди да вземат Роки. Тя нямаше да му позволи да си вземат куче, след като децата се родиха. Джеймс го разхождаше сутрин и вечер, когато не работеше. Дори и камъните да се пукаха от студ, както сега, той се наслаждаваше най-много на тази част от деня. Когато времето беше хубаво, водеше Роки до Уоластън Бийч и го оставяше да потича. През зимата обаче и двамата бяха доволни да повървят няколко пресечки, след което се прибираха.

Завиха по Холмс Стрийт. По някои от къщите близнаци се виждаха коледни светлини — според Шийла белите бяха най-класни, затова бе закачил такива. Съседите от едната им страна бяха закачили светлини с цветовете на дъгата, а от другата бяха избрали сини. Сините изглеждаха най-кичозни, според Шийла. За четиринайсет години брак той така и не й призна, че като дете е мечтал да има сини светлини за Коледа.