Диамантите са завинаги

Стана. Цялото тяло я болеше от многото обикаляне. Бяха ходили да видят Лондонския Тауър, Оксфорд Стрийт, Британския музей, катедралата „Сейнт Пол“ и Уестминстър. Вчера отидоха с влак до Бат, чиято най-известна и почитана жителка бе Джейн Остин, макар на Франсес да й се струваше, че Остин е живяла тук не повече от три минути.

Тя беше спортна натура през целия си живот и докато кръстосваха града, бе твърде горда, за да признае, че напоследък рядко ходи пеша, освен от входната врата до края на алеята за автомобили. Сега обаче си плащаше. Не можеше да си представи как ще се качи на високи токчета вечерта. Те бяха средство за мъчение, нищо повече. Нямаше представа как жените ходеха непрекъснато на токчета. За нея бе напълно невъзможно да мисли трезво, докато стоеше на пръсти.

Спомни си младата Мерилин Монро, която предрече подобна съдба за старите хора. Мерилин така и не доживя старостта. По-точно казано, не й се наложи да остарее, зависи как погледнеш на нещата.

Франсес запя с висок дрезгав глас, докато влизаше в жълтия хол на апартамента. „Времето тече, младостта си отива и не можеш да се изправиш, след като се наведеш. Независимо дали си със схванат гръб, или схванати колене, пак се изправяш в «Тифани». Диамантите са най-добрите приятели на жените.“

Тръшна се на стола пред махагоновото бюро и погледна през прозореца към пищните зелени върхове на дърветата в Хайд Парк. Подпря брадичка в шепа, отпусна лакът на бюрото — поза, която бе заемала хиляди пъти, когато гонеше краен срок.

„Де Беерс“ бяха от кампаниите, които изискваха напълно нов подход. Записа си тази мисъл. Обикновено, когато пишеш реклама, искаш да подчертаеш, че се е появило нещо ново и вълнуващо. Само че с „Де Беерс“ беше тъкмо обратното. Не само че се опитваха да впечатлят обикновените жени и мъже — най-вече мъжете! — и да подчертаят, че диамантите са задължителни в брака, ами и да представят нещата, сякаш винаги е било така. Преди да започнат, диамантите бяха единствено за богатите. Сега всички, включително и майките им, си имаха.

Направиха го отново години по-късно с „На дълго разстояние е почти като да си там“. Печалбите на телекомуникационната компания „Ей Ти енд Ти“ направо отскочиха нагоре. Допреди тези думи да видят бял свят, никой не звънеше на дълго разстояние. Просто беше безобразно скъпо. Само че рекламата грабна сърцата на хората, както и телевизионното време с думите „Протегни ръка и докосни някого“, които надминаха всички очаквания в комбинация със захаросана меланхолична музика и видеоматериал на бебета, които говорят с дядовците си на пет хиляди километра, влюбени признават колко много си липсват, а войник звъни у дома от бойното поле.

„Бъди всичко, което можеш“ бе друга реклама. С тези думи „Еър“ създадоха армия от доброволци, като представиха нещата така, сякаш ставаше въпрос за американска традиция.

Франсес реши, че не е прекалено да каже, че рекламата на „Де Беерс“ е по-успешна от тези двете — по отношение на превръщането на нещо в необходимост. Това, разбира се, звучеше като хвалба. Задраска всичко написано.

Дали пък първо да не се облече.

Беше решила да сложи синята тафта с дълга, богато разкроена пола и шал, обсипан със скъпоценни камъни. Тоалетът беше закачен на вратата на банята. Застана пред роклята и прокара пръсти по тъканта. Всяка вечер тази седмица беше обличала нова рокля и всяка вечер мислеше за жената у дома, която й я беше дала. Беше запазила тоалета на Мег за тази вечер.

Преди Хам да почине, Мег й беше казала, че един ден двамата щели да обиколят Европа. След това всички я насърчаваха да замине, но Мег не беше от хората, които обичат да пътуват сами.

Франсес вдигна чашата си към роклята.

— Наздраве, миличка! — рече тя и допи остатъка на един дъх.

Замисли се дали да не поръча още една.

Седем дойде сякаш след секунди и Франсес тръгна за клуба с частната лимузина. Имаше истински телефон на задната седалка, точно до охладителя за шампанско, пълен с лед. Беше леко замаяна от алкохола и й се прииска да се обади на някого, но на кого?

Вместо това отпусна ръце в скута си и ги стисна здраво, защото си нямаше доверие.

Стигнаха пред клуба и шофьорът й, Ричард, се втурна да й отвори вратата. Тя се облегна тежко на ръката му, за да слезе. Да, беше тромава старица, въпреки това тази вечер се чувстваше като млада, начинаеща актриса. Поздрави портиера и той кимна в отговор. Франсес се запита дали някой не го е инструктирал да мълчи, също като войниците пред Бъкингамския дворец.

Залата беше великолепна, с кристални полилеи, бели орхидеи и рози на всяка маса. Все едно беше дошла на раздаването на наградите на Академията.

Намери мястото си на масата, на която бяха настанени Уорнър и други от „Еър“. Опита да се наслади на коктейлите, на пилето и на йоркширския пудинг, но единствената й мисъл се въртеше около факта, че скоро ще трябва да се качи на сцената, а още нямаше никаква представа какво да каже.