Дом на пръст и кръв

Три жени и един мъж. Всичките в хуманоидна форма, облечени в черно, въоръжени с пистолети и мечове в ножници през гърбовете им. Отстрани на вратовете им се виждаха татуировки на черна като оникс роза, прорязана от три следи от хищнически нокти през средата. Символът на глутницата „Черна роза".

Ефесите, стърчащи иззад облечените им в броня рамене, я накараха да настръхне. Но тя отблъсна спомена за онази сребристоруса плитка, прошарена с лилаво и розово, която непрекъснато се оплиташе в дръжката на древен безценен меч.

Колкото и млади да бяха членовете й, глутницата „Дяволи" се ползваше с искрена почит, събрала най-даровитите вълци от поколения насам. И водена от най-могъщата алфа, раждала се някога в Мидгард.

Глутницата „Черна роза" не можеше да се мери с тях. По никакъв шибан начин.

Очите на стражите пламнаха от стръвнишки глад, като я видяха.

Устата й пресъхна. И направо се съсухри, когато от стъкления вестибюл на охраната отляво на портата излезе пети вълк.

Тъмната коса на алфата беше пристегната в плитка, подчертаваща острите ъгли на лицето й. Вълчицата се ухили презрително на Брайс и Хънт. Аталар бавно спусна ръка към ножа на бедрото си.

Брайс каза с възможно най-небрежния си тон:

— Здрасти, Амели.

Амели Рейвънскрофт оголи зъби.

— Какво искаш, по дяволите?

— Идваме да говорим с прима — озъби й се Хънт. Показа й легионерската си значка и златото проблесна на слънцето. — От името на губернатора.

Амели стрелна златисти очи към Хънт, към ореола през челото му. Към ръката му върху дръжката на ножа — със сигурност знаеше, че буквите SPQM са татуирани върху китката му. И изви устна в злобна гримаса.

— Е, поне си си избрала интересна компания, Куинлан. Даника би одобрила. Даже сигурно щяхте да го оправите заедно. — Амели опря рамо в стъклената стена на вестибюла. — Имахте такава практика, нали? Носеха се слухове за вас двечките и двама демонаки. Класика.

Брайс й отвърна със захаросана усмивка.

— Всъщност бяха трима демонаки.

— Тъпа пачавра — изръмжа Амели.

— Внимавай — предупреди я Хънт.

Вълците от глутницата на Амели стояха зад нея, наблюдавайки предпазливо Хънт. Изгодата от другаруването с Умбра Мортис.

Амели се изсмя с омраза. Не просто към нея, осъзна Брайс. Но и към всички ангели. Между двата им Дома, Пръст и кръв и Небеса и дихания, съществуваше най-малко съперничество, но в повечето случаи дори вражда.

— Или какво? Ще ме поразиш със светкавиците си? — попита тя Хънт. — Ако го направиш, така здравата ще загазиш, че господарят ти ще те погребе жив.

Тя вдигна поглед към татуировката през челото му и се подсмихна.

Хънт застина. Но колкото и да й беше интересно най-сетне да види с очите си как Хънт Аталар убива някого, идваха в Бърлогата с причина. Затова Брайс каза на водачката на глутницата:

— Истинско удоволствие е да се общува с теб, Амели Рейвънскрофт. Предай по радиостанцията на шефа си, че идваме да говорим с прима.

Тя вирна вежди, подчертавайки пренебрежителното си отношение, от което алфата несъмнено беснееше вътрешно.

— Затваряй си устата — процеди Амели, — преди да съм изтръгнала езика ти.

Вълкът с кестенява коса зад Амели подхвърли подигравателно:

— Защо не идеш пак да изчукаш първия срещнат в някоя тоалетна, Куинлан?

Тя не му обърна внимание, но от гърдите на Хънт избухна смях, вещаещ строшени кости.

— Казах ви да внимавате какво говорите.

— Хайде де, ангелче — предизвика го Амели. — Покажи ни какво можеш.

Брайс почти не можеше да помръдне от паниката и ужаса, които я притискаха, едва дишаше, но Хънт заяви тихо:

— Шест вълчета играят наблизо. Наистина ли искаш да станат свидетели на такава битка, Амели?

Брайс примига. Хънт дори не погледна към нея, впил поглед в разярената Амели.

— Не бих те размазал от бой пред деца. Така че или ни пусни, или ще се върнем със заповед от губернатора. — Очите му не трепваха дори. — Не мисля, че Сабин Фендир ще е особено доволна от втория вариант.

Амели задържа погледа му, въпреки че другите вълци се напрегнаха осезаемо. Именно заради тази й дързост Сабин я беше избрала за алфа на „Черна роза" пред Итън Холстръм, който служеше като неин Втори. Сабин бе търсила някого като себе си, игнорирайки факта, че Итън превъзхождаше Амели по сила.

Трябваше й някой по-слаб от самата нея, за да го държи здраво в лапите си.

Брайс очакваше Амели да обвини Хънт, че блъфира за заповедта. Очакваше хаплив отговор или оголени зъби.

Но Амели просто измъкна радиостанцията от колана си и каза по нея:

— Имаме посетители за среща с прима. Ела да ги съпроводиш.

Някога свободно бе минавала през портите отвъд тъмната глава на Амели, часове наред си беше играла с вълчетата сред тревите и дърветата, когато възлагаха на Даника да ги гледа.

Опита да не си припомня как приятелката й лудуваше с пухкавите кутрета или с писукащи дечица, всяко от които я боготвореше. Тя беше бъдещата им водачка, закрилницата им, родена да издигне вълците до нови висини.

Гърдите на Брайс се стегнаха болезнено. Хънт я изгледа с вдигнати вежди.

Нямаше да се справи. Не можеше да влезе на това място.