Дом на пръст и кръв

А сега, когато вече знаеше къде държи секс играчките си, не можеше да не надникне към нощното шкафче и да си я представи в леглото, облегната на възглавниците и…

Затова и не спа особено спокойно.

Тарион опъна ръце назад и се подпря на тях, демонстрирайки мускулестия си корем.

— Какво толкова казах? — попита невинно.

Брайс се засмя и съвсем неприкрито заоглежда изваяното тяло на мера.

— Нямам си приятел. Искаш ли позицията?

Тарион се подсмихна.

— А ти обичаш ли да плуваш?

Хънт не можа да понесе повече от това с едно-единствено кафе в организма си.

— Знам, че си зает, Тарион — процеди през зъби, с достатъчно остър тон, че мерът да откъсне вниманието си от Брайс, — затова няма да ти отнемаме много време.

— Отнемайте колкото искате — каза Тарион с мъжкарска провокативност в очите. — Речната кралица ми позволи да почивам тази сутрин, така че съм ваш.

— Работиш за Речната кралица? — попита Брайс.

— Аз съм просто дребен ратай в двора й, но да.

Хънт се приведе напред, за да улови погледа на Брайс.

— Току-що го повишиха в капитан на разузнавателната служба. Не се заблуждавай от чара и вятърничавото му поведение.

— По една случайност чарът и вятърничавото поведение са ми любими черти — обяви Брайс и на свой ред смигна на Тарион.

Усмивката на мера се разшири.

— Внимавай, Брайс. Може да реша, че те харесвам, и да те взема с мен под водата.

Хънт го изгледа предупредително. Някои от по-жестоките мери го правели едно време — завличали човешки жени в подводните си дворове и ги държали там, затворени в огромните въздушни мехури, обгръщащи части от палатите и градовете им, откъдето не можели да се доберат до повърхността.

Брайс махна небрежно.

— Искаме да ти зададем няколко въпроса, ако нямаш нищо против.

Тарион даде съгласие с ленив жест на едната си ноктеста и ципеста ръка. Шарките на мерите бяха всевъзможни и ярки: различни цветове, райета и петна, а опашките им можеха да са с дълги, къси или съвсем фини перки. В повечето случаи магическите им дарби бяха свързани с водата, макар че някои умееха да образуват бури. Речната кралица, която беше наполовина мер и наполовина речен дух, можела да призовава най-унищожителните стихии, способни да пометат цял Лунатион.

Според легендите била дъщеря на Огенас, родена от великата река, обкръжаваща света, и сестра на Океанската кралица, мистериозната владетелка на петте океана на Мидгард. Хънт смяташе, че шансът легендите да са верни е петдесет на петдесет, но жителите на Лунния град за всеки случай се стараеха да не ядосват Речната кралица. Дори Мика винаги се отнасяше почтително към нея.

Хънт попита:

— Да си виждал нещо необичайно напоследък?

Опашката на Тарион се полюшваше мудно в блещукащите води.

— Какъв случай разследвате? Убийство?

— Да — потвърди Хънт.

Лицето на Брайс се обтегна.

Тарион изтрака с нокти по бетона.

— Сериен убиец?

— Просто отговори на въпроса, задник.

Тарион погледна Брайс в очите.

— Ако говори така и на теб, не се колебай да го сриташ в топките.

— Много би й харесало — измърмори Хънт.

— Хънт научи по трудния начин, че не бива да ме ядосва — отвърна мило Брайс.

Тарион се усмихна злорадо.

— Трябва да ми разкажеш някой път.

— Ще ти се — изпръхтя Хънт.

— Има ли случаят ви нещо общо с това, че Змийската кралица прибра хората си от улиците миналата седмица?

— Да — отвърна предпазливо Хънт.

Очите на Тарион притъмняха, напомняйки му колко опасен можеше да е мерът и че речните същества неслучайно стоят настрана от него.

— Мъти се нещо лошо, а?

— Опитваме се да го възпрем — каза Хънт.

Мерът кимна сериозно.

— Ще поразпитам тук-там.

— Дискретно, Тарион. Не бива да се разчува.

Тарион се плъзна във водата и отново бутна клетия рак, който тъкмо беше успял да се изкачи обратно на кея. Мощната му опашка се замята, поддържайки го с лекота на място, когато мерът се обърна да погледне Хънт и Брайс.

— Да посъветвам ли кралицата ми и тя да прибере хората си?

— Засега не виждам опасност — каза Хънт, — но не пречи да я предупредиш.

— За какво да я предупредя?

— За демон от старата школа, наречен кристалос — обясни тихо Брайс. — Чудовище от Ямата, създадено от самия Звездоядец.

Тарион се умълча за миг и загорялото му от слънцето лице пребледня.

— Мамка му! — каза накрая и прокара пръсти през мократа си коса. — Ще разпитам — обеща отново.

Някакво раздвижване надолу по течението привлече погледа на Хънт. Черна лодка се носеше към мъглите на Костения квартал.

На Черното пристанище, щръкнало от ярката брегова линия на града като тъмен меч, група опечалени стояха под черните арки и се молеха лодката да пренесе през реката загърнатия с плащаница боров ковчег.

Около нея широките, извити люспести гърбове на незнайни същества пробиваха водната повърхност, обикаляха малкия плавателен съд. Чакаха последната дума на съдбата — и обяда си.

Тарион проследи погледа му.

— Залагам пет знака, че ще се преобърне.

— Ужасно — изсъска Брайс.

Тарион замахна закачливо с опашка и оплиска краката й.

— Няма да се обзалагам за твоето Отплаване, Хубави крачета. Обещавам. — Той опръска и Хънт. — А всички знаем, че твоята лодка ще се преобърне още на броени метри от брега.