Дом на пръст и кръв

— Много смешно.

Иззад тях дотърча видра в жълта светлоотразителна жилетка, стиснала водоустойчива тръба за съобщения в острозъбата си уста. Само погледна към тях, преди да скочи в реката и да изчезне. Брайс прехапа устна и от гърлото й се изниза остро цвърчене.

Дори Хънт не можеше да устои на безстрашните пухкави вестоносци. Въпреки че бяха истински животни, а не метаморфи, притежаваха необикновен интелект заради древната магия във вените си. Бяха се утвърдили като разносвачи на неелектронни съобщения между живеещите в трите дяла на Лунния град: мерите в реката, косачите в Костения квартал и гражданите на самия Лунатион.

Тарион се засмя на неприкритото умиление по лицето на Брайс.

— Дали и косачите си умират по тях?

— Обзалагам се, че дори Подземния крал църка, като ги види — отвърна Брайс. — Те са една от причините да се преместя тук.

Хънт вдигна вежда.

— Сериозно?

— Видях ги за пръв път като дете и ми се сториха най-магическите неща на света. — Тя се усмихна сърдечно. — Още мисля така.

— Големи думи, като се има предвид професията ти.

Тарион килна глава към тях.

— С какво се занимаваш?

— С антикварни стоки — отговори Брайс. — Ако ти попадне нещо интересно на дъното, дай знак.

— Ще ти изпратя вест по някоя видра.

Хънт се изправи и подаде ръка на Брайс.

— Дръж ни в течение.

Тарион му козирува театрално.

— Доскоро — каза, разтвори хриле и се гмурна.

Двамата го погледаха как се устремява към дълбините на реката, следвайки пътя на видрата, и се спуска все по-надълбоко и по-надълбоко към далечните блещукащи светлинки.

— Голям чаровник — отбеляза Брайс, докато Хънт й помагаше да се изправи, хванал лакътя й с другата си ръка. Тя се задържа там, прогаряйки плътта й дори през кожата на якето.

— А да го видиш в човешката му форма. Направо се изтрепват да са покрай него.

Тя се засмя.

— Как се запознахте?

— Миналата година имаше няколко убийства на мери. — Очите на Брайс притъмняха от спомена. Само за това тръбяха по новините. — Малката му сестра беше една от жертвите. Мика ме назначи да разследвам случая. С Тарион работихме заедно няколко седмици.

И губернаторът му се отплати, намалявайки с цели три бройки дълга му.

Тя изтръпна.

— Вие двамата ли заловихте убиеца? По новините съобщиха, че е арестуван, но не и от кого. Дори не казаха кой е бил.

Хънт пусна лакътя й.

— Да, ние го заловихме. Беше един метаморф пантера. Предадох го на Тарион.

— Предполагам, не е стигнал до Синия двор.

Хънт се загледа в танцуващите води.

— Не, не стигна.

— Брайс държи ли се добре с теб, Ати?

Седнала пред бюрото в изложбената зала на галерията, Брайс измърмори:

— О, моля ти се — и продължи да работи по документите, които й беше изпратила Джесиба.

Хънт, разположен на стола от другата страна на бюрото — същинско олицетворение на ангелската арогантност, — просто попита огнената феичка до отворената желязна врата:

— Какво ще направиш, ако ти кажа, че не се държи добре с мен?

Лехаба продължи да кръжи под свода, защото не смееше да влезе в изложбената зала. Джесиба вероятно щеше да я види.

— Ще прегарям храната й цял месец.

Хънт се засмя и звукът се плъзна по костите й. Брайс се усмихна напук на себе си.

Нещо тежко тупна глухо в библиотеката под тях и Лехаба изфуча надолу по стълбището, съскайки:

— Лоша книга!

Брайс погледна към Хънт, който преглеждаше снимките на демона отпреди няколко нощи. Няколко гарвановочерни кичура коса увисваха над челото му, лъскави като коприна. Пръстите му се свиха върху клавиатурата и той вдигна глава.

— Трябва ни повече информация за Сабин. Фактът, че е подменила записите от кражбата на Рога е подозрителен, а и думите й в стаята за наблюдение онази нощ също са доста подозрителни, но тези неща не я правят убиец. Не мога да я докладвам пред Мика без неоспорими доказателства.

Тя потри тила си.

— Поне ако Рун беше намерил Рога, можехме да примамим кристалоса с него…

Помежду им се спусна тишина. Хънт преметна единия си глезен през коляно и протегна ръка към якето на Даника, което беше захвърлила на стола до неговия, защото я домързя да го закачи.

— Даника носи това яке на снимката в стаята ти за гости. Защо си го запазила?

Брайс въздъхна тежко, благодарна, че е сменил темата.

— Даника държеше свои вещи в тукашния килер, вместо да ги разнася до апартамента или до Бърлогата. Остави якето си тук в деня, когато… — Тя пак въздъхна и надникна към тоалетната в дъното на залата, където Даника се беше преоблякла часове преди смъртта си. — Не исках Сабин да го взима. Щеше да го изхвърли в боклука заради посланието на гърба му.

Хънт вдигна якето и прочете думите.

— С любов всичко е възможно.

Брайс кимна.

— Татуировката на гърба ми означава същото. Е, на някаква шантава азбука, която беше намерила в интернет, но. Даника имаше особена връзка с този израз. Само това й беше казала Оракула. Няма логика, защото Даника беше една от най-несантименталните личности, които съм познавала, но… — Пръстите й се заиграха с амулета около врата й, теглейки го напред-назад по верижката. — Нещо я свързваше с тези думи. Затова след смъртта й запазих якето. И започнах да го нося.