Драконът и Джорджът

Джим надви ламтежа за злато, който бушуваше в драконските му гърди, и почувства как на негово място се надига паниката. Трябваше някак си да ги отклони от плана на Брай. За момент през ума му мина безумната идея да сграбчи Анджи заедно с клетката и да побегне. Дори докато я обмисляше, му се стори, че не е чак толкова безумна. Едва когато видя Анджи до Брай, застанал в пълния си ръст, Джим осъзна колко голям бе той. Дори ако приклекнеше на хълбоците си, а сега беше прав, главата му би са намирала на около три метра от пода на пещерата. Както бе изправен на четирите си крака, с раменете си достигаше над два метра, а мощната му опашка бе колкото половината от цялата му дължина. Ако можеше да издебне другите дракони, когато се загледат нанякъде за момент…

Но след това се сети, че не знае пътя към изхода от подземието. В другия край на пещерата смътно се открояваше отвор и Джим предположи, че той води към тунел, излизащ на повърхността. Сякаш някакъв неясен спомен, наследен от Горбаш, му даваше увереност, че е така. Но не можеше да се осланя на подсъзнателните спомени на тялото, което обитаваше. Ако обърка пътя и се приклещи между стените или стигне до задънен коридор, другите дракони можеха да го разкъсат на парчета. Тогава Анджи, дори и да оцелееше в тази битка, щеше да загуби единствения си възможен спасител. Трябваше да има друг начин.

— Почакайте за момент! — провикна се той. — Спрете!

— Млъквай, Горбаш! — прогърмя Брай.

— Ти млъквай! — изкрещя в отговор Джим. — Казах ти, че умът ми работи. Току-що ми дойде най-добрата идея.

С периферното си зрение видя, че Анджи седеше изправена в клетката със смаяно изражение и изпита облекчение. Това му вдъхна смелост и той закрещя с двойно по-силен глас.

— Хванали сте женски джордж. Може би на никой не му е дошло на ума, че е важно, но аз съм бил горе достатъчно често и съм научил едно-две неща. Понякога женските джорджи са особено ценни. До рамото на Джим Смъргол прочистваше гърлото си. Звукът, който издаваше, наподобяваше шума от пневматичен чук, стоварващ се върху бетон с изключителна якост.

— Абсолютно вярно — прогърмя гласът му. — Може да сме хванали дори принцеса. Прилича ми на нещо като принцеса. Днес много от вас не знаят какво е принцеса, но в старите времена драконите често бяха преследвани от цяла тълпа джорджи, защото се оказваше, че са отмъкнали принцеса. Когато се бих със страшилището Гормли Киип, той имаше една принцеса, заключена заедно с другите женски джорджи. Трябваше да видите джорджите, когато си я върнаха. Така че, ако завържем този отвън, те може да изпратят цяла войска срещу нас и да се опитат да си го вземат. Не, прекалено е рисковано, по-добре да зарежем това и да го изядем…

— От друга страна — провикна се бързо Джим, — ако се отнасяме с нея добре и я пазим — и го пазим, искам да кажа като заложник, можем да накараме джорджите да направят каквото пожелаем…

— Не! — изрева Брай. — Това си е моят джордж. Няма да търпя…

— В името на опашката и крилата ми! — чудовищната мощ, с която извика Смъргол, прекъсна другия дракон. — Общество ли сме ние или сбирщина от блатни дракони? Ако този джордж е наистина принцеса, която можем да използуваме, за да накараме бронираните джорджи да спрат да ни преследват навсякъде, тогава той е собственост на обществото. О, да, аз виждам как в очите на някои от вас все още се таи жаждата за злато, но спрете и помислете — може би жаждата за живот е нещо по-силно. Колцина от вас тук биха се изправили срещу един-единствен джордж с черупка и прицелен рог? А? Премного сме патили. Момчето има ценно предложение — изненадвам се, че сам не се сетих. Но одеве него го сърбеше носът, а не мен. Него. Гласувам да задържим джорджа като заложник, докато младият Горбаш разбере колко е ценен за другите джорджи. Какво ще кажете?

Отначало бавно, а после с растящ ентусиазъм обществото на драконите гласува за предложението на Смъргол.

Брай се разяри неописуемо, в продължение на четиредесет секунди кле безспир с почти пълен глас и с трясък напусна събранието. Като видяха, че вълнението утихна, останалите членове на обществото започнаха да се оттеглят.

— Хайде, момче — изпухтя Смъргол, като го поведе към клетката и я покри отново с гоблена. — Вдигни това нещо там. Внимателно! Не много рязко. Не искаш да раздрусаш джорджа прекалено силно, нали? Сега ме следвай. Ще го качим в една от горните пещери, която извежда към ръба на скалата. Джорджите не могат да летят, така че там е достатъчно сигурно. Можем дори да го пуснем от клетката, за да има светлина и въздух. Джорджите имат нужда от това.

Като вдигна клетката, Джим последва стария дракон нагоре по няколко виещи се тунела, докато се оказаха в малка пещера с тесен — според техните стандарти, отвор, през който влизаше оскъдно количество въздух.

Джим постави клетката на земята, Смъргол изтъркули един голям камък и блокира входа, през който бяха влезли. Джим пристъпи към ръба на скалата, за да огледа наоколо.