Драконът и Джорджът

Дъхът му секна при гледката, която се разкри — назъбени чукари, от които го деляха тридесетметрови отвесни скали.

— Е, Горбаш — каза Смъргол, като се приближи зад него и приятелски провеси опашка върху бронираното рамо на младия дракон. — С тези приказки си докара работа. Сега, момчето ми, не искам да се обидиш от това, което ще ти кажа.

Той прочисти гърлото си.

— Истината е, че — започна Смъргол, — да си остане между нас, както знаеш, не ти сече много умът. Всичките ти скитания по повърхността и общуването ти с тази лисица, вълк или какъвто е твой приятел въобще не беше правилен метод на възпитание за един подрастващ дракон. Може би трябваше да ти забраня, но ти си последният от нашия род и аз… е, докато беше малък, мислех си, че няма да ти навреди, ако ти позволя малко удоволствия и свобода. Винаги съм те защитавал пред другите дракони, разбира се, защото кръвта вода не става, но мисленето наистина не е силата ти.

— Може би съм по-умен отколкото предполагаш — рязко каза Джим.

— Хайде, хайде, не се засягай. Това е само между теб и мен, насаме. Не е срамно за един дракон да е глупав. Все пак е пречка в днешно време, когато джорджите се научиха да правят брони и дълги остри рога и жила. Но това, на което искам да ти обърна внимание, не бих признал на никой друг дракон. Ако е съдено да оцелеем, рано или късно ще трябва да установим някакви взаимоотношения с джорджите. Тази постоянна война изглежда не намалява много броя им, а прорежда нашите редици. О, не разбираш, не знаеш какво значи тази дума…

— Знам я, естествено.

— Изненадваш ме, момчето ми — Смъргол го погледна учудено. — Какво означава тогава? Кажи ми!

— Унищожаване на значителна част от…" — това означава.

— В името на праисторическото яйце! Може би не си безнадежден все пак. Това, което исках да ти втълпя, е колко е важна мисията ти, а също какви опасности крие. Не рискувай, племеннико. Ти си единственият оцелял мой роднина и с цялото си доброжелателство ти казвам, че независимо от силата ти който и да е джордж с малко опит ще те разсече на парчета за не повече от час.

— Така ли мислиш? Може би ще е по-добре да се скрия и изобщо да не се показвам…

— Е, е-е! Няма защо да се обиждаш. Това, което искам да направим, е да се опитаме да разберем откъде е дошъл този джордж. Аз ще изляза, за да не го уплаша прекомерно. Ако не проговори, остави го тук на сигурно място и отлети при магъосника, който живее до Звънящата вода. Знаеш къде се намира, естествено, на северозапад оттук. Започни да преговаряш чрез него. Съобщи му, че сме хванали този джордж, разкажи му как изглежда и че искаме да обсъдим условията за примирие с джорджите. Остави на него да го уреди. И каквото и да правиш — Смъргол спря и погледна строго Джим, — не слизай пак в пещерата за съвет, преди да тръгнеш. Просто тръгни. Достатъчно грижи имам, като използвам респекта си, за да държа нещата под контрол. Искам да създам впечатлението, че си способен да се справяш и сам. Разбра ли?

— Разбрах — каза Джим.

— Добре — Смъргол се заклати към открития изход на пещерата. — Успех, момче! — каза той и се гмурна във въздуха.

Джим чу ударите на огромните му еластични криле, които го отнесоха надолу и заглъхнаха в далечината. След това се обърна към клетката; отново издърпа гоблена от нея и откри Анджи, сгушена в задната й част възможно по-далеч от него.

— Всичко е наред — каза й бързо той. — Това съм аз, Джим.

Търсеше откъде да отвори клетката. След малко видя врата с тежък катинар, но нямаше ключ. Направи опит, като я хвана с голямата си лапа и ноктите си, а с другата лапа сграбчи една от пръчките на решетката и задърпа. Катинарът издрънча и се разби, пръчката се счупи на парчета и вратата рязко се отвори. Анджи изпищя.

— Това съм аз, казвам ти, Анджи! — продума той разтревожено. — Хайде, излез.

Анджи не излезе. Тя вдигна едно от парчетата на счупената пръчка, хвана го като кинжал и насочи острия му край към него.

— Стой далеч от мен, дракон! — каза тя. — Ще те ослепя, ако се приближиш.

— Луда ли си, Анджи? — извика Джим. — Казвам ти, че съм аз. Приличам ли ти на дракон?

— Със сигурност ми приличаш — свирепо отвърна Анджи.

— Приличам? Но Гротуълд каза…

В този момент сякаш сводът се сгромоляса и го удари по главата.

… Отново изплува в съзнание и видя загриженото лице на Анджи, надвесено над него.

— Какво стана? — попита той разтреперан.

— Не знам — каза тя. — Просто припадна. Джим… наистина ли си ти, Джим?

— Да — глупаво отвърна той.

— … — каза Анджи.

Не можа да долови точно какво каза тя. Нещо особено ставаше в главата му. Съзнанието му се раздвояваше, както се раздвоява образът след силно сътресение. Сякаш разсъждаваше с два мозъка едновременно. Направи опит да мисли само с единия и успя да се концентрира до известна степен. Явно с усилие можеше да задържа мисълта си, без тя да се раздвоява.

— Чувствам се сякаш някой ме е ударил по главата със стик.

— Така ли? Но всъщност нищо не се е случило! — гласът на Анджи звучеше отчаяно. — Ти просто падна, като че ли загуби съзнание. Как си сега?