Драконът и Джорджът

— Трябва ли още веднъж да чуем за битката ти с това страшилище? — изръмжа огромният Брай. — Това тук е важното сега.

— Слушай, нищожен червей! — прогърмя Смъргол. — Нужен е ум, за да победиш страшилище — нещо, което ти нямаш. Интелигентността е в кръвта на семейството ми. Ако днес се появи друго страшилище, аз и Горбаш ще сме единствените, чиито опашки ще се носят над земята през следващите осемдесет години.

Спорът между двамата постепенно се извиси над по-тихите кавги, които се водеха в същото време. Джим забеляза, че един по един другите дракони млъкнаха и седнаха обратно, за да слушат, докато единствено правуйчото и Брай останаха да викат един срещу друг.

— …Добре и какво искаш да правиш с него тогава? — питаше Брай. — Хванах го точно пред входа на главната пещера. Той е шпионин, ето какъв е.

— Шпионин? Какво те кара да мислиш, че е шпионин? Джорджите не шпионират драконите, а идват да се бият. Сражавал съм се с достатъчно много по мое време. Смъргол изпъчи гърди.

— Да се бият! — отговори презрително Брай. — Чувал ли си в днешно време за джордж, излязъл да се бие без черупката си? Още от първия джордж, за който знаем, е известно, че когато тръгват да се бият, те са с черупка. Този беше просто съблечен!

Смъргол примигна отегчено към драконите до него.

— Сигурен ли си, че не си го съблякъл ти? — изтрещя той.

— Има ли такъв вид? Погледни!

И като се пресегна надолу, Брай отмести гоблена от предмета, подобен на сандък и откри желязна клетка. В клетката, зад грубите решетки отчаяно се бе свила…

— Анджи! — извика Джим.

Беше забравил огромните възможности на драконския си глас или по-скоро досега не бе имал удобен случай да го изпробва. Инстинктивно извика името на Анджи с пълни гърди. А да извика дракон с пълни гърди, бе нещо, което си заслужаваше да се чуе — стига да имаш запушалки в ушите и да си на безопасно разстояние.

Дори огромното множество в пещерата се разтресе. А Анджи — тя или бе залепнала за решетката, или бе припаднала.

Правуйчото на Горбаш пръв се съвзе от шока.

— По дяволите, момче! — извика той с глас, който, както Джим нещастно осъзна, имаше нормална сила за разговор между дракони. Не е нужно да ни пукаш тъпанчетата. — Какво искаш да кажеш с това „анчии“?

Джим бързо обмисляше.

— Кихнах — каза той.

Последва гробна тишина. Най-после Брай се обади:

— Кой е чувал някога дракон да киха?

— Кой, кой! — изсумтя Смъргол. — Аз съм чувал дракон да киха. Преди да се родиш, естествено. Старата Малгу, дъщеря на третата братовчедка на сестрата на майка ми кихна два пъти за един ден преди сто и осемдесет години. Кихането е в кръвта на нашето семейство. То е признак за интелигентност.

— Точно така — вмъкна бързо Джим. — Признак, че мозъкът ми работи. Мисленето причинява сърбеж в носа.

— Кажи им, момче — избоботи Смъргол, след като при тази реплика отново бе настъпила подозрителна тишина.

— Мога да се обзаложа — изръмжа Брай и се обърна към останалата част от множеството. — Всички познавате Горбаш. Шляе се по горната земя през половината от времето си, като се сприятелява с таралежи, вълци и разни такива! Смъргол от години говори на племенника си, но все още Горбаш не е показал и най-малката проява на това, което се нарича интелигентност. Млъкни, Горбаш!

— Откъде накъде? — Бързо извика Джим. Имам същото право да говоря, както и всички останали тук. Колкото до този, ъ-ъ — джордж…

— Убийте го!

— Жив го изгорете!

— Разиграйте томбола и печелившият ще го изяде — прекъсна го рев от предложения.

— Не! — прогърмя той. — Чуйте ме…

— Разбира се, че не — изтръби Брай. — Аз намерих този джордж. Ако го яде някой, това ще бъда аз — огледа свирепо пещерата. — Но съм измислил нещо по-добро, за което ще го използваме. Ще го завържем отвън, където ще го виждат останалите джорджи. Когато дойдат, за да го приберат, ще ги нападнем, без да ни очакват и ще хванем повечето от тях. После ще ги продадем обратно на джорджите за много злато.

Когато Брай произнесе думата „злато“, Джим видя, че очите на всички дракони наоколо пламнаха и заблестяха. Той също усети как алчността го жегна парливо и стопли кръвта му. Мисълта за злато зазвъня в главата му както мисълта за потоци вода би изпълвала съзнанието на човек, умиращ от жажда в пустинята. Злато… тих усилващ се шепот на одобрение като прибой на далечна морска буря се надигна в пещерата.