Драконът и Джорджът

— Само от ризница няма полза, защото ако нападна сър Ху, трябва да съм в пълна броня — отговори Брайън. — Той е мерзавец, но знае как да се бие. И ако на някого от неговите хора хрумне да ме претърси преди това и открие ризницата, ще вдигне тревога преждевременно. Не, по-добре да рискувам и да се облека по-късно.

— Само че не приличаш много на съдържател — отбеляза Даниел.

Това, помисли си Джим, бе вярно. Сър Брайън носеше тесни кожени бричове с колан и кания с нож, които принадлежаха на сина на Дик, широка сива риза и развлечено дебело черно наметало. Дрехите бяха най-обикновени. Щяха да стоят добре на някой като Дик — ако се предположеше, че бричовете можеха да се закопчеят около сравнително дебелия кръст на съдържателя. Но бедата бе в начина, по който Брайън ги носеше. Първото впечатление на Джим за рицаря бе свързано с проницателните сини очи, с изправената стойка, придобита от живота, прекаран на седло, и от носенето на броня и с предизвикателно изпъкналата брадичка. Всички тези черти продължаваха да се набиват в очи, въпреки простите дрехи с които сега бе облечен.

— Брадата е тук — каза Дик и я извади от товара на каруцата. — Не е точно като косата ти, сър Брайън, но е възможно човек с кафява коса като твоята да има брада с червеникъв отенък. Тези каишки минават през главата, под собствената ти коса и се затягат… и ако след това срешиш косата си напред върху тях, както артистът ми показа… Нека ти помогна, сър Брайън.

Заедно сложиха брадата. Тя наистина бе достатъчно голяма, за да прикрие лицето на рицаря. Придаваше му несресан и разпуснат вид, над който сините му очи изглеждаха направо злодейски.

— Можеш да пробваш да се прегърбиш малко — предложи Даниел.

— Така ли? — попита Брайън.

Опита без особен успех.

— Не съм някакъв проклет шут, да знаете — ядоса се той накрая. Стига! Или ще заблудя сър Ху и хората му или не, както Бог желае.

Надигна се от пейката на каруцата и пое юздите на двата коня, впрегнати в нея.

— Готов ли си? — попита той.

— Готов съм, сър Брайън — отвърна Дик, който вече бе възседнал избелената, бронира Бес.

— Остави ме да поведа достатъчно. Така няма да се наложи да спираш Бес, за да не ме настигне, при което може да те видят.

— Да, сър Брайън.

— А ти Джилс, не забравяй да оставиш една група при портата. Ако сър Ху първо погледне през прозореца на стаята си и види сражение зад стените, той ще се въоръжи и ще облече броня преди всички останали. След като веднъж се покаже напълно екипиран, увери се, че групата ти е отстъпила и гледай само да не му попречиш да се качи на коня, докато самият аз…

— Или аз — прекъсна го Ара.

Брайън го погледна нетърпеливо

— Сър вълк — каза той, — какво можеш да направиш срещу човек в пълна броня?

Ара изръмжа тихо, като скочи и се настани в каруцата.

— Сър рицарю — отговори той, — някой ден може да разбереш.

— Във всеки случай — продължи Брайън, обръщайки си отново към Джилс — трябва да завардиш портите и да не позволяваш на сър Ху да се качи на коня.

— Не се притеснявай, сър Брайн — отвърна Джилс. — Имам известен опит с такива неща.

— Несъмнено. Казвам ти го за по-сигурно. — Брайън разклати юздите, които държеше, и подкара конете напред — Сега… в името на Бог и моята дама!

Излезе от гората.

Отвън над малката равнина около замъка мъглата бе напълно изчезнала и сивите каменни стени се стопляха от прозрачните жълти лъчи на ранния ден. Брайън шибна конете и ги подкара в тръст, а после в тромав галоп по дирите, водещи към портите.

— Още не, господин съдържател! Още не… Сега! — извика Джилс и Дик ритна Бес, която с дрънчене излезе от прикритието на дърветата почти в галоп.

Джилс погледна към Джим.

— Да — каза Джим, — най-добре да тръгвам.

Много искаше да остане и да види дали ще отворят портите на Брайън и Ара и дали Дик ще успее да завие и да се върне невредим. Но трябваше да полети в обратна посока, за да се приближи до замъка под такъв ъгъл и от такава височина, че да не го забележат веднага.

Ето защо се обърна и се затича в гората, а после отскочи, издигайки се точно над върховете на дърветата. Като погледна назад през рамо, видя че вече се е отдалечил достатъчно от замъка и дърветата го скриват от наблюдателите върху бойниците; започна да завива в широка дъга към задната част на Малвърн.

Скоро улови първия въздушен поток. Издигна се в кръг и се озова точно под пелената на облаците, която тук бе плътна, но се разкъсваше на север и на запад. Без да се замисли, реши да я премине, за да разбере дали е възможно да лети над нея.

Оказа се, че е така, въпреки че трябваше да се издигне почти на триста и петдесет метра. След като се озова над облаците, той се насочи право към замъка, като потърси в бялата маса под себе си пролука, през която да се ориентира. Забеляза една, спусна се към нея и погледна под ъгъл, който му позволяваше да види равнината и Малвърн. Не се виждаше нито каруца, нито бронирана фигура върху кон, но на земята, западно от замъка имаше едно слънчево петно — белег за друго разскъсване на облаците някъде напред.