Драконът и Джорджът

Вървяха и почти не говореха; мъглата, облаците и тъмнината им действаха като пелена, която задушаваше ентусиазма им. Каруцата, оръжието и броните дрънчаха. Копитата на конете кънтяха глухо по земята. Те, както и Джим, изпускаха пара, бяла като мъглата и влажния студен въздух. Постепенно настъпи истинска дневна светлина и мъглата започна да се разсейва. Почти неочаквано за Джим стигнаха до края на гората с лице към равнината, над която се издигаше замъкът Малвърн.

Последните дипли на мъглата все още се носеха през откритото пространство, а върховете на каменните стени и кулите се извисяваха над нея, сякаш бяха част от замък, погълнат наполовина от морето. Както бяха спрели и наблюдаваха, изведнъж първите лъчи на изгряващото слънце се плъзнаха от изток през върховете на дърветата и се забиха полегато в мъглата, като я направиха още по-прозрачна.

Постепенно равнината стана напълно видима; всичко се открояваше ясно до самите каменни основи на бойниците.

Джим отново погледна небето. Тъмната покривка на облаците на места бе разкъсана от ветрове, въпреки че приземният въздух беше все още спокоен. Но имаше достатъчно облаци, които провисваха надолу. За първи път му хрумна, че няма да може да лети на височина, когато се приближава към замъка. Ако трябваше да стигне по въздуха до върха на кулата през следващия половин час, щеше да му се наложи да прелети на стотина метра. Наблюдателите върху стените на замъка и кулата щяха да забележат, че се приближава дракон и да разберат посоката, в която отива.

ГЛАВА 16

— Чудесно! — весело извика Брайън. — Всички ли са тук? Ами вълкът?

— Тревожи се за себе си, сър рицарю — отвърна гласът на Ара. — Тук съм от достатъчно време, за да убия двадесет овце.

— Добре — отговори Брайън — Пригответе се тогава. Маестро Джилс, знаеш какво да правиш с твоите хора и с лъка си. И аз си знам работата. Поемаш ръководството върху стрелците си, включително и върху уелсеца. Сър Джеймс, Дик, вълк, при мен.

Експедицията се раздели на две групи.

Дафид, уединен на няколко метра встрани, внимателно заразгръща едно по едно парчета плат, поотделно завити около стрелите, с които Джим го бе видял да се занимава в хана. Като хвана внимателно краищата им, заби пред себе си с острието надолу шест от тях, а останалите две пъхна в колчана. Дик слезе от коня си и сега на дневната светлина Джим забеляза, че светло-кафявото животно бе обилно напудрено с брашно или някакъв друг бял прах, който му придаваше цвят като на Бланчард. Сега Брайън се смъкна от Бланчард и започна да прехвърля върху по-малкото животно нагръдника и бронята, които обикновено носеше собственият му кон.

— Какъвто ездачът, такъв и конят — рече той. — Ти и твоята кобила сте двойка с неподходящи брони, Дик. Оглавникът й е прекалено широк, а нашийникът — прекалено дълъг за врата й. Но ще ги носи за кратко време без много проблеми. Нагръдникът също е твърде голям, но той може да виси и хлабаво. От друга страна, ако пристегна набедрениците здраво около предните й крака, те ще прилегнат както на Бланчард.

— И все пак няма да стоят добре — намеси се Даниел. — А и цветът на този кон е мизерен. Не разбирам защо просто не дадеш на съдържателя да язди твоя кон.

Брайън се намръщи.

— Не ми пожелавай лош късмет, господарке — отговори весело Дик от дълбините на шлема си. — Имал съм преди такива коне в конюшната си. Мога да яздя повечето животни, но не бих прехвърлил крак върху кон като Бланчард и за петдесет килограма сребро. Той не само че няма да търпи и за момент на гърба си друг освен своя господар, но и след като ме хвърли, едва ли ще спре. Ще ме нападне с копита и зъби, както е обучен, докато ме убие или докато успея да избягам.

— Съвсем вярно — каза Джилс като отмести поглед от хората си. — Рицарят знае какво прави, Даниел. Веднъж поне се опитай да не командваш всички. Коне като Бланчард не биха стрували високата цена, която имат, ако можеха да се намерят във всяка ферма. Обзалагам се, че сър Брайън е платил доста пари за този.

— Цялото си наследство — изръмжа Брайън, като енергично затягаше коланите на другия кон. — Бронята е от баща ми, но всичко друго, което получих, отиде за да купя Бланчард. Никога не съм постъпвал по-правилно. Той ще се изправи срещу копие, бойна брадва, боздуган или сабя и ще ме защити срещу всеки човек или звяр. Управлявам го само с колене, когато двете ми ръце са заети с щит или оръжие. И дяволски малко други коне могат да се сравняват с него по тежест или сила.

Погледна към съдържателя.

— Не се обиждай, приятелю Дик — каза той, — но дори и Бланчард да иска да те носи, аз не бих му позволил. Той е само мой кон.

— Няма страшно, сър Брайън. Във всеки случай съм по-щастлив тук, върху Бес. — Дик се поколеба. — Но няма ли поне да сложиш ризница под дрехите си?