Драконът и Джорджът

Но начинът на пътуване сякаш се повлия от сивотата на деня — влажният мъглив въздух изглежда създаваше тягостно настроение. Тези, които вървяха пеш като разбойниците и четиредесетте човека от земите Малвърн, стъпваха тежко под падащия дъжд с покрити лъкове и завити оръжия. Нямаше и следа от навика на разбойниците да си разменят груби шеги и закачливи обиди. Когато говореха, бяха мрачни и изразяваха недоволство от времето, пътя и вероятните загуби от убити и ранени при превземането на замъка, който щяха да нападнат. Между тях се подновиха стари разпри и те станаха раздразнителни.

Дори водачите в похода се повлияха от общата промяна в отношенията. Джилс бе навъсен, Даниел — хаплива, а Дафид — съвсем необщителен. Всички се държаха така, сякаш чувстваха, че нещо не е наред.

Накрая Джим, начело на колоната, намери спасение в единственото изключение от общото неразположение: Брайън, яхнал Бланчард, бе неизменно един и същ. Имаше нещо бодро, спартанско и непреклонно в рицаря. Той сякаш отдавна бе решил всички важни въпроси и съмнения в собствения си свят.

Все едно дали печеше слънце или валеше сняг, дали течеше вино или се лееше кръв — всичко това беше външно колебание, което можеше да се пренебрегне и не заслужаваше внимание. Човек можеше да си помисли, че дори и да го разпънат, би се шегувал с мъчителите си.

Джим му каза за поведението на останалите и особено на водачите.

— Това не трябва да ни тревожи — отвърна Брайън.

— Но важно е всички да действат заедно, нали? Например какво ще стане, ако Джилс реши изведнъж да си тръгне? Ще останем с четиредесетте мъже от Малвърн, половината от които изглеждат така, сякаш нямат понятие от битки.

— Не мисля, че Джилс ще го направи — отговори рицаят. — Знае, че за него и момчетата му ще има богатство от укреплението на сър Ху. Освен това той се съгласи да дойде, а е съвсем ясно, че някога е бил джентълмен, въпреки че сега не би го признал.

— Е, дори и да разчитаме специално на Джилс — добави Джим, — може да имаме неприятности с Даниел и Дафид, които в крайна сметка да повлияят и на баща й. Дафид говори все по-малко с всяка измината миля и Даниел няма да стане по-благосклонна към него. Всъщност така или иначе тя не трябваше да идва, но изглежда, че никой не намери смелост да й го каже.

— Мастер уелсецът не би дошъл без нея.

— Вярно — съгласи се Джим. — Но трябва да признаеш, че тя не е боец…

— Сигурен ли си? — попита Брайън. — Виждал ли си я някога да стреля?

— Само когато отправи стрелите си към нас. И в опустошеното село. Добре, може да се справя с лъка…

— Не само това — възрази рицарят. — Тя опъва лък с петдесеткилограмова сила както половината от стрелците на баща й.

Джим примигна. Преди години бе имал временен интерес към стрелбата с лък. Тренираше върху мишени, като бе започнал с двадесет– и бе спрял на тридесеткилограмов лък. Тридесет килограма се бяха оказали за него практическата граница, а не смяташе, че е слаб.

— Откъде знаеш? — попита той.

— Видях я да стреля, след като те пронизаха при превземането на замъка Малвърн, докато още траеше битката.

— Тя е била в замъка? — учудено възкликна Джим. — Мислех, че е останала в гората. Но как можеш да кажеш само като я видиш да стреля?

Както вървеше до него, Брайън му хвърли любопитен поглед.

— Странна е земята зад морето, от която идваш, сър Джеймс — каза той. — Като наблюдавам стрелата, когато излита от лъка, разбира се.

— Наблюдаваш стрелата?

— Гледам колко ще се повдигне, щом се отдели от тетивата — обясни Брайън. — Когато я видях, тя се целеше ниско в целта на разстояние около петдесет метра. Самият аз не опъвам с повече от тридесет и пет килограма. Разбира се, не съм стрелец. Но госпожица Даниел не е слаба.

Дълго след това Джим крачеше мълчаливо да Бланчард и възседналия го рицар, обмисляйки думите му.

— Ако тя опъва петдесеткилограмов лък, тогава колко опъва Дафид?

— Боже, кой знае! Седемдесет? Деветдесет? Или дори повече? Уелсецът не се побира в обикновените дрехи. Видя, че сам си е правил лъка и стрелите и е изключителен майстор и на двете. Обзалагам се, че няма стрелец от отряда на Джилс, който не би дал десетгодишното си възнаграждение за лъка на мастер Дафид, ако допуснем, че изобщо е в състояние да го опъне. При дългия лък цялата тайна е в тънките краища на дъгата му, нали знаеш? Въпросът не е само да си изработиш по-тежък и дълъг лък, който да стреля точно на разстояние, дори и да имаш силата да го опънеш. В оръжието на Дафид са вложени вещина и изкуство, които са извън способностите на обикновен стрелец. Чу какво каза Джилс, когато мастер Дафид обеща да убие стражите върху стените на замъка, стреляйки от гората. Естествено същото нещо е вярно и за стрелите, направени от уелсеца. Всеки един от тези разбойници без съмнение би продал половината си зъби за един такъв колчан.

— Разбирам — каза Джим.