Драконът и Джорджът

— От магьосника — рече Смргол. — Вчера прати едно скално врабче да ме извика и да ми предаде съобщението му. „Дракон“ — каза той, когато дойдох тук. — "Джеймс Екерт, когото познаваш като Горбаш, и аз трябва да направим дълго пътешествие — сами. Ако осъществя своето, по-късно ще ви открия всички заедно. Ако Джим осъществи неговото, ще дойде тук да ме търси. Изчакай го и му предай това, което току-що ти казах. Също му предай, че часът е близо и битката ще е по-тежка, отколкото си мислех. Въвлечени са повече от една страна… можеш ли да изговориш тази дума, дракон?

„Страна“ — казах аз и после: "Какво значи тя магьоснико?

„Много добре“ — отвърна той. — "И все едно е какво значи. Джим ще разбере. Въвлечени са повече от една страна и ако се бием заедно, за да спрем разпространението на заразата преди всичко, шансовете ни са по-големи. Но ако не можем да се бием заедно, дълг на всеки от нас е да се бие сам, както умее; защото успее ли противникът, няма да ни остане нищо… Запомни ли всичко това, драконе?

„Мога да рецитирам всички предания от Първия Дракон…“ — започнах да му обяснявам аз, но магьосникът ме сряза:

„Точно сега преданията също са без значение, ако обичаш, Смргол“ — каза той. — „Още, предай на оня вълк…“

„Ара?“ — попитах аз. — "И той ли ще дойде тук?

„Естествено. Ще иска да узнае какво е станало с Горбаш. Сега стига си ме прекъсвал“! — избухна той. — "Предай на вълка да отиде и да намери рицаря, стрелеца, разбойника и дъщеря му и да им каже, че се нуждаем от тях за последния бой. Също, че няма смисъл да отиват към Малънконтри. Сър Ху и хората му вече са се обърнали, за да отговорят на повика на Тъмните сили в Прокълнатата кула и са техни слуги. Дори ако сър Брайън и останалите сега превземат замъка Малънконтри, това ще е безполезно. Защото в случай, че Тъмните сили победят, сър Ху ще си го възвърне само с един удар на сабята си по портата и с една стрела от арбалет, хвърлена над стените. Кажи им, че ще ме срещнат пред Прокълнатата кула, ако се върна от пътешествието си. Ще видят също и Джим, ако се върне невредим от своето. И така, сбогом.

— И така сбогом? — повтори Джим. — това част от съобщението ли е?

— Не зная. Но тези бяха последните му думи — отвърна Смргол. После той изчезна… нали знаеш, както правят магьосниците.

— Какво беше твоето пътешествие, Горбаш? — попита Ара.

Джим отвори уста и отново я затвори. Нямаше да му е лесно, или по точно удобно, да обясни на двамата доскорошните си опити за самоизследване и себеоткриване, които Каролинус с някакви магически средства изглежда бе предвидил.

— Някой ден може би — рече той — ще можа да ви разкажа. Но не точно сега.

— О, едно от тези пътешествия — изръмжа Ара и накара Джим да се почувства неловко и неуверено, без да е сигурен доколко вълкът наистина знае или разбира. — Добре, ти си тук. Тогава да тръгваме към Прокълнатата кула и да оправим нещата. — Челюстите на Ара щракнаха при последните му думи.

— Горбаш и аз ще идем — възрази Смргол. — Забравяш, вълко, че имаш поръчение за рицаря и компанията му. Всъщност вероятно трябваше да тръгнеш веднага след като ти казах…

Не съм под ничии заповеди — отговори Ара. — Исках да остана, за да видя, че Горбаш се връща невредим от своето пътешествие и го направих.

— По-добре сега да тръгваш — настоя Смргол.

— Ха! — отсече Ара. — Добре, тогава. Но спести няколко от тези Тъмни сили за мен, Горбаш. Ще те настигна.

Сенките сякаш се затвориха около него и той изчезна.

— Не е лош за вълк — обясни Смргол, загледал се за момент в тъмнината. — Докачлив, все пак. Но всички са такива. Сега, Горбаш, добре е веднага след като се стъмни да тръгнем бързо към кулата. Хубаво е да си починеш малко след дългото пътешествие, за което говори магьосникът…

— Да почивам? — възрази Джим, — нямам нужда да почивам.

И наистина, когато произнесе тези думи, осъзна, че са верни. Чувстваше се превъзходно.

— Може и да не смяташ, че се нуждаеш от почивка, момчето ми — каза Смргол свирепо, — но един дракон, който има някакъв опит, знае, че за да е в добра бойна готовност, има нужда от сън и храна…

— Храна? — попита Джим, внезапно оживен. Имаш ли нещо за ядене?

— Не — отвърна Смргол. — И това е най-основателната причина да отделиш пет-шест пълни часа за почивка.

— Не мога да заспя.

— Не можеш да заспиш…? Дракон, който не може да заспи? Стига щуротии, Горбаш. Всеки дракон, особено ако е от нашето потекло, може по всяко време да яде, пие или спи.

— Защо не тръгнем още сега? — попита Джим.

— Да летим нощем?

— Луната свети ярко — рече Джим. — Току-що видя, че летях през нощта.

— И бе доста безразсъдно. Младоци като теб винаги обичат да рискуват. От хиляда пъти деветстотин деветдесет и девет пъти минават безнаказано. После някой ден късметът им изневерява и им се иска да се били слушали. Но тогава е твърде късно. Ами ако по време на полета ти небето се бе заоблачило преди да разбереш и изведнъж се бе оказало, че не можеш да видиш земята?

Джим зина, за да обясни на стария дракон откритието си за летене в непрогледна тъмнина и в дъжд, а после реши да се откаже.