Духовна връзка

- Да, е, и аз мислех така, но очевидно са достатъчно сериозни относно това, щом

ме изхвърлиха, когато, ъм, възразих.

- Мога само да си представя “възражението” ти. Всичко, което това ще постигне, е

да накара повече дампири сред пазителите да се откажат... освен ако, разбира се,

младостта не ги прави по-лесни за манипулация.

- Малко чувствителна тема за теб, а? – попитах. Все пак и той беше пазител, който

е напуснал.

Той поклати глава.

- Оставането в това общество беше почти невъзможно за мен. Ако някое от тези

деца реши да напусне, няма да има властните приятели, които имах аз. Ще бъдат

бездомници. Това е всичко, което това нещо ще постигне. Или тези младоци ще бъдат

убити по-лесно, или ще се махнат от собствените си хора.

Зачудих се какви ли властни приятели е имал, но това едва ли беше времето да

питам за миналото му.

- Е, на тази кралска кучка изглежда не й пука.

Замисленият му, разсеян поглед изведнъж се изостри.

- Не я наричай така, - предупреди той с гневен пламък в очите. – Това не е по

нейна вина.

Уау. Изненада. Почти никога не бях виждала сексапилния, харизматичен Амброуз

да се държи по-различно от приятелски.

- Разбира се, че е нейна! Тя управлява мороите, забрави ли?

Той се намръщи още повече.

- Съветът също гласува. Не решава само тя.

- Да, но тя гласува ЗА този закон. Наклони везните в негова полза.

- Вероятно има причина. Не я познаваш, както аз я познавам. Тя не би поискала

нещо такова.

Понечих да го питам дали е полудял, но се спрях като си спомних за отношенията

му с кралицата. От тези слухове за романтична връзка ми се гадеше, но ако бяха истина,

предполагах, че той можеше да се безпокои за нея съвсем правилно. Реших, че и

вероятно беше по-добре, че не я познавах, както той я познаваше. Следите от

ухапванията по врата му определено бяха знак за някакви интимни отношения.

- Каквото и да става между вас си е ваша работа, - казах му спокойно – но тя те

използва, кара те да мислиш, че е такава, каквато не е. Направи го и с мен и се хванах.

Всичко е просто една игра.

- Не го вярвам, - каза той с каменно изражение. – Като кралица тя е била

поставяна във всякакви трудни ситуации. Трябва да има още нещо – тя ще промени

закона, сигурен съм.

- Като кралица, - рекох, имитирайки го – тя трябва да има способността да...

Думите ми заглъхнаха, когато един глас заговори в главата ми. Лиса.

Роуз, ще искаш да видиш това. Но трябва да обещаеш да не правиш бели.

Лиса ми изпрати насоки за мястото, заедно с усещането за спешност.

Твърдият поглед на Амброуз веднага се превърна в загрижен.

- Добре ли си?

- Аз... да. Лиса има нужда от мен, - въздъхнах. – Виж, не искам да се караме, става

ли? Очевидно и двамата гледаме различно на това... но мисля, че и двамата сме съгласни

по главния въпрос.

- Че децата не бива да бъдат изпращани да умрат? Да, тук постигаме съгласие, -

усмихнахме се леко един на друг и гневът между нас изчезна. – Ще говоря с нея, Роуз.

Ще разбера истинската история и ще ти кажа, става ли?

- Добре, - трудно можех да повярвам, че някой наистина може да има такива

чувства към Татяна, но отново реших, че между тях може би имаше нещо повече,

отколкото мислех. – Благодаря. Радвам се, че се видяхме.

- Аз също. Сега върви – върви при Лиса.

Нямах нужда от повече подтиквания. Заедно с чувството на спешност, Лиса ми

беше изпратила още едно съобщение чрез връзката ни, което ме накара да полетя: Става

дума за Дмитрий.

Глава 23

Нямах нужда от връзката, за да открия Лиса. Тълпата ме насочи към мястото,

където се намираше тя – и Дмитрий.

Първо помислих, че има някакъв вид средновековно събиране. После осъзнах, че

хората просто стояха и наблюдаваха нещо. Минах покрай тях, като се блъсках във всеки,

без да обръщам внимание на подлите погледи, които ми хвърляха, докато не стигнах до

предната редица от зрители. И това, което заварих там, ме накара да спра.

Лиса и Дмитрий седяха един до друг на една пейка, докто други трима морои и –

уух! – Ханс седяха срещу тях. Около тях стояха разпръснати пазителите, очевидно

напрегнати и готови да скочат веднага, ако нещата тръгнеха зле. Преди дори да чуя и

думичка, знаех точно какво става. Това беше разпит, разследване, за да се реши какво

точно беше Дмитрий.

Предвид повечето обстоятелства, това би било странно място за едно такова

официално разследване. Беше, съвсем иронично, един от дворовете, по които бяхме

работили с Еди, онзи, на който беше в сянката от статуята на младата кралица. Църквата

на Двореца се издигаше наблизо. Затревената площ не беше съвсем свещена земя, но

беше достатъчно близо до църквата, че хората да могат да изтичат до нея при спешност.

Разпятията не можеха да наранят стригоите, но те не можеха да влизат в църкви, джамии

или каквито и да било свещени сгради. До църквата и под сутрешното слънце вероятно

беше най-безопасното място и време, които можеха да бъдат осигурени за разпита на

Дмитрий.

Разпознах един от разпитващите морои – Рийс Тарус. Беше роднина на Ейдриън

по майчина линия, но също беше съгласен със закона за възрастта. Затова веднага

започнах да не го харесвам, особено след като използваше такъв надменен тон с

Дмитрий.