Духовна връзка

много от тези чудовища. Таша успяваше да осъзнае това малко.

- Съветът не би трябвало да си губи времето със законите за възрастта, - продължи

тя. – Трябва да вложим ресурсите си за откриването на още владетели на Духа и

привличането им към спасяването на стригои. – тя фокусира погледа си върху някого в

тълпата. – Мартин, не превърнаха ли брат ти против волята му? С достатъчно работа

бихме могли да ти го върнем. Жив. Точно какъвто го помниш. Иначе той просто ще бъде

прободен, когато пазителите го открият – и разбира се, през времето преди това ще убива

невинни.

Да, Таша си я биваше. Успяваше добре да опише нещата и почти разплака този

тип Мартин. Тя обаче не спомена хората, които бяха станали стригои по собствено

желание. Лиса, все още застанала до нея, не беше сигурна как възприемаше идеята за

армия спасители на стригои, но осъзнаваше, че това беше част от други планове, които

имаше Таша – включително и този, с който да спечели на Лиса право да гласува.

Таша придаваше важност на способностите и характера на Лиса, като

акцентираше на това, което очевидно беше остарял закон от ера, която никога не бе

предвиждала подобни ситуации. По-натам Таша изтъкна, че пълният Съвет от

дванадесетте фамилии трябва да изпрати съобщение на стригоите навсякъде за

единството на мороите.

Не исках да слушам повече. Щях да оставя Таша да овладее политическите си

магии и да говоря с Лиса повече по-късно. Все още бях толкова афектирана от случилото

се, когато се разкрещях на Съвета, че не можех да понасям да гледам повече тази стая.

Напуснах ума й и се върнах в своя собствен, като ахнах, когато видях едно лице точно

пред моето.

- Амброуз!

Един от най-добре изглеждащите дампири на света – след Дмитрий, разбира се –

ми се усмихна с бляскава усмивка на кинозвезда.

- Беше застанала така мирно, че реших, че вероятно се опитваш да се правиш на

нимфа.

Примигах.

- На какво?

Той посочи черешовите дръвчета.

- Духовете на природата. Красиви жени, които се сливат с дърветата.

- Не съм сигурна дали това е комплимент или не, - казах. – Но се радвам, че те

виждам отново.

Амброуз беше изключително странен за нашата култура: мъжки дампир, който не

беше станал нито пазител, нито беше избягал сред хората. Жените дампири обикновено

избираха да не стават пазители, за да се отдадат на семействата си. Именно затова сме

толкова редки. Но мъжете? Те нямаха извинение, доколкото знаеха повечето. Вместо

обаче да се измъкне от позора, Амброуз бе избрал да остане и просто да работи за

мороите по друг начин. Той беше най-вече прислуга – елитен, който сервираше напитки

на важни партита и правеше масажи на кралските дами. Той също така, ако слуховете

бяха истина, обслужваше Татяна във физически аспект. Това беше обаче толкова

зловещо, че веднага реших да го оставя настрана.

- Аз също, - отвърна той. – Но щом не се сливаш с природата, какво правиш?

- Дълга история. Може да се каже, че ме изхвърлиха от събрание на Съвета.

Той изглеждаше впечатлен.

- Буквално ли те изхвърлиха?

- По-скоро извлякоха. Учудена съм, че не съм те виждала наоколо, - замислих се

аз. – Разбира се, аз бях един вид, хмм, разсеяна през последната седмица.

- Така чух, - каза той, като ме погледна съчувствено. – Въпреки че всъщност

наистина ме нямаше. Тази вечер се прибрах.

- Точно навреме за купона – промърморих.

Откровеното изражение на лицето му ми казваше, че още не беше чул за закона за

възрастта.

- Какво правиш сега? – попита. – Това не изглежда като наказание. Свърши ли ти

присъдата?

- Нещо такова. Може да се каже, че сега чакам някого. Тъкмо отивах да се

помоткам в стаята ми.

- Е, ако имаш свободно време, защо на дойдеш да видиш леля Ронда?

- Ронда? – намръщих се. – Не се обиждай, но леля ти никак не ме впечатли със

способностите си последния път.

- Не се обиждам, - рече той весело. – Но тя поразпитваше за теб. И за Василиса.

Така че, ако просто ще се мотаеш наоколо без цел...

Поколебах се. Беше прав, че в момента нямаше какво да правя. Бях приклещена

без възможности за решения и с Дмитрий, и със Съвета. И все пак Ронда – моройската му

леля гадателка – не беше някой, когото наистина исках да видя отново. Въпреки бързо

казаните думи, истината беше, че като се върна назад, някои от предсказанията на Ронда

наистина се бяха сбъднали. Просто не ми харесваше кои точно бяха те.

- Добре, - казах, като се опитах да изглеждам отегчена. – Но бързо.

Той отново се усмихна, сякаш можеше да види преструването ми и ме поведе към

една сграда, в която бях ходила само веднъж преди. В нея имаше луксозен салон и спа-

център, който често се посещаваше от кралските особи. Лиса и аз си бяхме направили

маникюр там и докато с Амброуз се отправяхме към мястото на Ронда, почувствах

странно усещане. Маникюр и педикюр... изглеждаха ми като най-тривиалните неща на

света. Но в онзи ден бяха нещо страхотно. С Лиса се бяхме смяли и се бяхме сближили...

точно преди атаката над Академията и разпадането на всичко...

Ронда правеше предсказанията си в една задна стаичка, която беше далеч от

препълнения спа-център. Въпреки занемареното й състояние, тя успяваше да върви добре