Духовна връзка

с бизнеса и дори си имаше собствена рецепционистка. Е, или поне имаше. Този път

бюрото беше празно и Амброуз ме поведе направо към стаята на Ронда. Изглеждаше

съвсем като преди, сякаш бях в сърце. Всичко беше червено: тапетите, декорацията и

възглавничките, покриващи пода.

Самата Ронда седеше на пода и ядеше купичка йогурт, което изглеждаше ужасно

обикновено за някой, който според слуховете имаше мистични сили. Къдрава черна коса

се спускаше по раменете й, което придаваше още по-голям блясък на златните обици на

ушите й.

- Роуз Хатауей, - каза тя весело, като остави йогурта настрана. – Каква приятна

изненада.

- Не трябваше ли да предвидите, че ще дойда? – попитах сухо.

Устните й се извиха от развеселение.

- Силата ми не е в това.

- Извинявай, че прекъснахме вечерята ти, - каза Амброуз, като величествено сгъна

мускулите си като седна долу. – Но не е лесно да хванеш Роуз.

- Представям си, - рече тя. – Впечатлена съм, че изобщо си успял да я накараш да

дойде. Какво мога да направя за теб днес, Роуз?

Свих рамене и приседнах долу до Амброуз.

- Не знам. Тук съм само защото Амброуз успя да ме убеди да дойда.

- Тя не мисли, че последното ти предсказание е било много добро, - рече той.

- Ей! – погледнах го невинно. – Не казах точно това.

Последния път Лиса и Дмитрий бяха с мен. Картите Таро на Ронда бяха показали

Лиса коронована със сила и светлина – никаква изненада. Ронда бе казала, че Дмитрий

ще изгуби най-ценното си нещо и така и стана: той загуби душата си. А аз? Ронда просто

ми беше казала, че ще убивам немътрвите. Бях недоволна от това, след като знаех, че ме

очакваше живот, отдаден на убиването на стригои. Сега се чудех дали “немъртви” не

беше означавало стригойската част от Дмитрий. Дори и да не бях забила кола, със

сигурност бях изиграла доста важна роля.

- Може би още едно гледане ще придаде повече смисъл на предишното? –

предложи тя.

Умът ми вече съставяше поредната враждебна шега, именно заради което беше

изключително странно, когато казах:

- Това е проблемът. Другото наистина имаше смисъл. Страхувам се... страхувам се

от другото, което картите ще покажат.

- Картите не правят бъдещето, - каза тя нежно. – Ако нещо е писано да се случи,

значи ще се случи, независимо дали го видиш тук. И дори и тогава... е, бъдещето винаги

се променя. Ако нямахме възможност да избираме, нямаше да има смисъл да живеем.

- Ето сега, - казах насмешливо – това е точно типът неясен цигански отговор, на

който се надявах.

- Ромски, - поправи тя. – Не цигански, - въпреки грубото ми изказване, тя все още

изглеждаше в добро настроение. Отпуснатото поведение вероятно беше наследствено в

семейството им. – Искаш ли да ти гледам на карти или не?

Исках ли? Тя беше права за едно нещо – бъдещето щеше да се случи независимо

дали го видя или не в картите. И дори картите да го покажат, вероятно няма да разбера,

докато не се случи.

- Добре, - казах. – Просто за забавление. Имам предвид, последният път вероятно

е било случайно налучкване.

Ронда завъртя очи, но не каза нищо, а започна да разбърква колодата. Правеше го

с такава прецизност, че картите сякаш се движеха сами. Когато най-накрая спря, тя ми

подаде тестето, за да цепя. Направих го и тя отново ги събра.

- Преди използвахме три карти, - каза. – Имаме време и за повече, ако пожелаеш.

Може би пет?

- Колкото повече, толкова по-вероятно е нещо да се изясни.

- Ако не вярваш в тях, тогава не би трябвало да е проблем.

- Добре тогава. Пет.

Тя стана по-сериозна, докато обръщаше картите, очите й ги изучаваха

внимателно. Две от картите бяха наобратно. Не го приех като добър знак. Последния път

бях научила, че това правеше изглеждащите добри карти... ами, не толкова добри.

Първата беше Двете чаши, която изобразяваше мъж и жена заедно в тревисто и

пълно с цветя поле, огряно от слънцето над тях. Естествено, беше наобратно.

- Чашите означават чувства, - обясни Ронда. – Двете чаши показва съюз, идеална

любов и процъфтяващи радостни емоции. Но тъй като е обърната...

- Знаете ли какво? – прекъснах я аз. – Мисля, че схващам тази. Може да я

прескочите. Имам много добро предположение какво означава, - съвсем спокойно на

картата можехме да сме аз и Дмитрий, чашата празна и пълна с болка... наистина не

исках да чувам как Ронда ще анализира това, което вече разкъсваше сърцето ми.

Така че тя мина на следващата: Кралицата с мечовете, също наопаки.

- Карти като тази се отнасят до определени хора, - рече ми Ронда. Кралицата с

мечове изглеждаше доста внушителна, с кестенява коса и сребристи одежди. – Кралицата

с мечове е умна. Тя развива знания, може да надхитри враговете си и е амбициозна.

Въздъхнах.

- Но обърната наопаки...

- Наопаки – каза Ронда, - всички тези неща се обръщат. Тя все пак си остава умна,

все пак опитва да успее по пътя си... но го прави по много нечестни начини. Тук има

много враждебност и лъжи. Бих казала, че имаш враг.

- Да, - рекох, като хвърлих поглед на короната. – Мисля, че се досещам кой. Преди

малко я нарекох лицемерна кучка.

Ронда не каза нищо и мина към следващата карта. Тази беше наред, но някак ми се