Духовна връзка

ударче на Джонатан, Дмитрий ми се беше усмихнал леко и сърцето ми бе спряло да бие.

Тогава узнах, че бях права. Той наистина още имаше чувства към мен. Но сега, за части

от секундата, онази връзка изчезна. Като ме видя, че ги приближавам, Дмитрий сякаш

отново стана студен и нащрек.

Роуз, каза Лиса чрез връзката. Върви си. Остави го на мира.

- Друг път, - казах, като едновременно й отговарях на глас и се обръщах към него.

– Току-що подпомогнах нещата.

- Справяхме се добре и без теб, - рече Дмитрий твърдо.

- О, така ли? – не можех да повярвам на това, което чувах. – Изглеждаше доста

благодарен преди няколко минути, когато подхвърлих идеята за помагането на

пазителите срещу стригоите.

Дмитрий се обърна към Лиса. Гласът му беше тих, но стигаше и до мен.

- Не искам да я виждам.

- Трябва! – възкликнах. Няколко от тръгващите си се спряха, за да видят за какво

се палех. – Не можеш да ме пренебрегваш.

- Накарай я да си тръгне, - изръмжа Дмитрий.

- Няма…

РОУЗ!

Лиса изкрещя в главата ми, което ме накара да млъкна. Пронизващите й

нефритени очи ме накараха да сведа поглед.

Искаш ли да му помогнеш или не? Като стоиш тук и му викаш само ще го

разстроиш още повече! Това ли искаш? Искаш ли хората да видят това? Да го видят

ядосан и крещящ, само за да не се чувстваш невидима? Трябва да го виждат спокоен.

Трябва да го виждат… нормален. Вярно е, наистина помогна току-що. Но ако не си

тръгнеш веднага, ще съсипеш всичко.

Зяпнах и двама им втрещено, сърцето ми бумтеше. Думите й бяха прозвучали в

главата ми, но Лиса можеше и да ми ги каже така и да ме скастри на глас. Гневът ми се

разпали дори повече. Исках да ида да им се развикам и на двамата, но истината на

думите й се просмука през яда ми. Като вдигнех скандал нямаше да помогна на Дмитрий.

Беше ли честно да ме отпращат? Беше ли честно двамата да се съюзяват и да

пренебрегват стореното от мен? Не. Но нямаше да оставя наранената ми гордост да

прецака всичко постигнато. Хората трябваше да приемат Дмитрий.

Хвърлих им погледи, които показваха чувствата ми и после се успокоих.

Чувствата на Лиса веднага се превърнаха в симпатия през връзката ни, но ги блокирах.

Не исках да чувам.

Едва бях навлязла в земите покрай църквата, когато попаднах на Даниела

Ивашков. Потта започваше за размазва красиво направения й грим, което ме накара да

мисля, че и тя е била тук да гледа този “спектакъл” с участието на Дмитрий. Тя изглежда

беше с няколко нейни приятели, но те останаха настрани и заговориха помежду си,

когато тя се спря до мен. Като преглътнах гнева си, си припомних, че тя не беше тази,

която ме бе вбесила. Насилих се да се усмихна.

- Здравейте, госпожо Ивашков.

- Даниела, - рече тя мило. – Без такива обръщения.

- Извинявайте. Все още ми е странно.

Тя кимна към Дмитрий и Лиса, които вървяха с пазачите му.

- Видях те там, преди малко. Мисля, че доста подпомогна случая му. Горкият

Рийс, беше доста изнервен.

Спомних си, че Рийс й беше роднина.

- О… съжалявам. Не исках да…

- Не се извинявай. Рийс ми е чичо, но в този случай вярвам на това, което

Василиса и господин Беликов казват.

Въпреки гнева, който Дмитрий бе предизвикал в мен, стомахът ми се сви при

изпускането на титлата му “пазител”. И все пак можех да й простя, като вземех предвид

поведението й.

- Вие… вярвате, че Лиса го е излекувала? Че един стригой може да бъде върнат? –

осъзнавах, че имаше много хора, които вярваха. Тълпата току-що бе показала същото, а

Лиса все още имаше да печели поклонници. Някак начинът ми на мислене винаги

успяваше да стигне до извода, че всички кралски особи са срещу мен. Усмивката на

Даниела се изкриви.

- Собственият ми син владее Духа. Тъй като приемам това, ми се наложи да

приема още доста други неща, които не вярвах, че са възможни.

- Предполагам сте права, - признах. Зад нея забелязах някакъв мъж морой близо

до дърветата. Очите му от време на време се спираха върху нас и можех да се закълна, че

го бях виждала и преди. Следващите думи на Даниела върнаха вниманието ми към нея.

- Като стана дума за Ейдриън… търсеше те по-рано. Сега вече е малко късно, но

някои от роднините на Нейтън ще правят късно парти след около час и Ейдриън искаше

да отидеш. – още едно парти. Това ли беше всичко, което се правеше тук в Двореца?

Масови кланета, чудеса… нямаше значение. Всичко беше повод за парти, помислих си

горчиво.

Вероятно съм била с Амброуз и Ронда, когато Ейдриън бе отишъл да ме търси.

Беше интересно. Като ми предаваше поканата, Даниела показваше, че и тя иска да отида.

За съжаление трудно можех да се чувствам спокойна да го приема. Семейството на

Нейтън означаваше семейство Ивашкови, а те нямаше да бъдат така приятелски към мен.

- Кралицата ще бъде ли там? – попитах подозрително.

- Не, има си други ангажименти.

- Сигурна ли сте? Да не би да се появи неочаквано?

Тя се засмя.

- Не, сигурна съм. Говори се, че вие двете в една стая… не е особено добра идея.

Можех само да си представя какви истории се носеха за изцепката ми пред

Съвета, особено след като бащата на Ейдриън беше сред свидетелите.

- Не, не и след подобно управление. Това, което тя стори… - гневът, който