Духовна връзка

- Заради това, което е откраднато. Информация за морой, който се казва Ерик

Драгомир.

- Аз... какво?

- Твоята приятелка, нали? Имам предвид, дъщеря му.

- Да... – бях почти безмълвна. Почти. – Имате доклади за морои?

- Имаме доклади за всичко, - рече тя гордо. – Но когато опитах да помисля кой би

извършил подобно престъпление и би имал някакъв интерес към Драгомир... е, името ти

изскочи в главата ми.

- Не съм го направила. Сторила съм много неща, но не и това. Дори не знаех, че

имате такива архиви.

Сидни ме погледна подозрително.

- Казвам ти истината!

- Както казах и преди – рече ми, - няма да те издам. Сериозно. Просто искам да

знам, за да може хората просто да спрат да си губят времето по определени следи, -

самодоволността й поизчезна. – И е, ако наистина си го направила... ще трябва да гледам

да не обърнат вниманието си към теб. Обещах на Ейб.

- Не знам какво трябва да направя, за да ми повярваш, не съм го направила. Но

сега аз искам да знам кой го е направил. Какво са откраднали? Всичко за него ли?

Тя прехапа устни. Услуга за Ейб означаваше, че можеше да й се наложи да обърне

гръб на собствените си хора, но очевидно и тя си имаше граници относно

предателството.

- Хайде де! Щом имате всичко и на дигитален преносител, трябва да знаеш какво е

отмъкнато. Става дума за Лиса! – хрумна ми идея. – Можеш ли да ми изпратиш копия?

- Не, - каза тя моментално. – Категорично не.

- Тогава, моля те... просто основното от това! Лиса ми е най-добрата приятелка.

Не мога да допусна да й се случи нещо.

Почти се приготвих за отказ. Сидни не изглеждаше особено добра. Дали имаше

приятели? Можеше ли да разбере какво изпитвах?

- Най-вече биографични неща, - каза тя накрая. – Историята му и някои

проучвания, които сме направили.

- Проуч... – спрях, след като осъзнах, че не искам да знам повече за шпионажите

на Алхимиците. – Нещо друго?

- Финансовите архиви, - тя се смръщи. – Особено за някои големи депозити, които

той е направил в банкова сметка в Лас Вегас. Депозити, които много сериозно е опитал

да прикрие.

- Лас Вегас? Наскоро бях там... – не че имаше значение.

- Знам, - каза тя. – Видях някои записи от охранителните камери в “Часът на

вещиците”. Именно заради бягството ти те заподозрях отчасти. Струваше ми се, че

нещата се връзват, - тя се поколеба. – Онзи с теб... високият морой с тъмната коса... той

гаджето ти ли е?

- Ъъ, да.

Отне й доста време и усилия, за да каже следващите си думи.

- Сладък е.

- За зло създание на нощта?

- Разбира се, - тя отново се поколеба. – Вярно ли е, че вие двамата сте избягали

там?

- Какво? Не! Тези истории и до вас ли достигат? – поклатих глава, като почти се

смеех на абсурдността на всичко това, но същевременно знаех, че трябваше да се върна

на фактите. – Е, значи Ерик е имал банкова сметка във Вегас, в която е внасял пари?

- Не е била негова. На някаква жена.

- Каква жена?

- Никой... е, никой, който да можем да проследим. Подписала се е като “Джейн

Доу”.

- Оригинално, - промърморих. – Защо му е било да прави това?

- Това не знаем. Или не ни интересува особено. Просто искаме да знаем кой е

нахлул и е откраднал от нас.

- Единственото, което знам за това, е, че не съм била аз, - като видях критичния й

поглед, вдигнах ръце. – Хайде стига! Ако исках да знам за него, щях да питам Лиса. Или

да открадна от нашите архиви.

Няколко минути мълчание.

- Добре. Вярвам ти, - рече тя.

- Наистина?

- Искаш да не ти вярвам ли?

- Не, но беше доста по-лесно да те убедя, отколкото мислех.

Тя въздъхна.

- Искам да знам повече за тези архиви, - рекох яростно. – Искам да знам коя е тази

Джейн Доу. Ако можеш да ми дадеш други доклади...

Сидни поклати глава.

- Не. Тук вече спирам с информацията за теб. И без това вече знаеш прекалено

много. Ейб искаше да не те замесвам в неприятностите и го сторих. Свърших моята част.

- Не мисля, че Ейб ще те остави толкова лесно. Не и ако си сключила отворена

сделка.

Не го призна, но очите й ми казваха, че го беше направила.

- Лека нощ, Роуз. Или сутрин. Както и да е.

- Чакай, аз...

Екранът отново почерня.

- По дяволите, - изръмжах, като треснах капака на лаптопа по-силно отколкото

трябваше.

Целият разговор беше просто шокиращ, като се започне от това, че беше със

Сидни и се свършеше с това, че някой беше откраднал архиви на Алхимиците относно

бащата на Лиса. Защо някой би се интересувал от някой умрял? Или защо би се опитал да

скрие информацията? Ако последното беше вярно, тогава Сидни беше права, че усилията

му са били напразни.

Повтарях си всичко наум, докато се приготвях да си лягам, зяпнала изражението

си, докато си миех зъбите. Защо, защо, защо? Защо са го направили? И кой? Нямах

нужда от повече интриги в живота си, но всичко, което включваше Лиса, трябваше да

бъде прегледано сериозно.

За съжаление скоро ми стана ясно, че за тази вечер няма да разбера нищо и заспах

с всички тези въпроси в главата ми.

На следващата сутрин се събудих по-малко претрупана с въпроси, но все пак без

никакви отговори. Помислих дали да кажа или не на Лиса това, което бях научила и

накрая реших, че трябва. Ако някой събираше информация за баща й, тя имаше право да