Духовна връзка

изпитвах по-рано, отново се разпали. – Беше непростимо, - онзи странен тип до дървото

още се навърташе наоколо. Защо ли?

Даниелла не потвърди, нито отрече казаното от мен и се зачудих какво беше

мнението й по този въпрос.

- Тя все още доста държи на теб.

Подсмихнах се подигравателно.

- Трудно ще повярвам на това, - обикновено хората, които ти крещят пред други

хора, не “държат” особено на теб и дори каменното изражение на Татяна се беше

пропукало към края на спора ни.

- Вярно е. Това ще отшуми и за теб дори може да има шанс да бъдеш назначена

като пазител на Василиса.

- Шегувате се, - възкликнах. Трябваше да се досетя. Даниела Ивашков наистина не

изглеждаше като човек, който ще се шегува, но пък и наистина вярвах, че бях прекрачила

границата с Татяна.

- След всичко, което се случи, не искат да губят добри пазители. Освен това тя не

иска между вас да има враждебност.

- Така ли? Е, не искам рушветите й! Ако мисли, че като изкара Дмитрий и ми даде

кралска длъжност ще промени мнението ми, греши. Тя е лъжкиня, прави схеми…

Спрях се рязко. Гласът ми се беше усилил достатъчно, че наблизо стоящите

приятели на Даниела сега ни зяпаха. Наистина не исках да наричам Татяна с думите,

които мислех, че заслужава, пред Даниела.

- Съжалявам, - казах. Опитах да се успокоя. – Кажете на Ейдриън, че ще дойда на

партито… но наистина ли искате да дойда? След като провалих церемонията снощи? И

след, ъъ, другите неща, които направих?

Тя поклати глава.

- Това, което стана на церемонията, беше грешка и на Ейдриън. Вече е станало и

Татяна го е забравила. Това парти е по-весело и щом те иска там, тогава искам да е

щастлив.

- Ще отида да си взема душ и да се преоблека сега и ще дойда у вас след час.

Тя беше достатъчно тактична, че да забрави избухването ми току-що.

- Чудесно. Знам, че той ще се зарадва да чуе това.

Отказах се да й казвам, че всъщност се радвах на мисълта, че щях да се появя пред

някои от фамилията Ивашков с надеждата, че това ще стигне до Татяна. Вече не вярвах и

за секунда, че тя приемаше случващото се между Ейдриън и мен или че щеше да остави

избухването ми да продължи. И честно казано, наистина исках да го видя. Напоследък

нямахме много време да си поговорим.

След като Даниела и приятелите й ме подминаха, осъзнах, че е време да свърша

още нещо. Тръгнах право към мороя, който се мотаеше наоколо, с ръце на кръста.

- Добре, - казах настоятелно. – Кой си ти и какво искаш?

Беше само няколко години по-стар от мен и изобщо не изглеждаше впечатлен от

поведението ми на здраво момиче. Той се усмихна лукаво и отново се зачудих къде го

бях виждала.

- Имам съобщение за теб, - рече. – И подаръци.

Той ми подаде голяма чанта. Погледнах вътре и видях лаптоп, кабели и няколко

листа хартия. Зяпнах го изумена.

- Какво е това?

- Нещо, което трябва да вкараш в действие – и за което никой друг не трябва да

знае. Бележката ще ти обясни всичко.

- Не ми се прави на герой от шпионски филм! Няма да направя нищо, докато... –

спомних си лицето му. Бях го виждала около “Св. Владимир”, покрай времето на

дипломирането ми... все някъде назад сред хората. Простенах, внезапно разбрала

потайното – и наперено – поведение. – Работиш за Ейб.

Глава 24

Мъжът се ухили.

- Казваш това сякаш е нещо лошо.

Смръщих се и отново погледнах критично към чантата с техниката.

- Какво става?

- Аз съм вестоносецът. Просто уреждам някои поръчки на господин Мейзър.

- Това да не би да е мил начин да кажеш, че си негов шпионин? Изравяш малките

тайни на всички, за да може той да ги използва срещу хората и да играе игричките си? –

Ейб сякаш знаеше всичко за всеки – особено за кралските политици. Как иначе можеше

да узнава всичко без да има очи и уши навсякъде? Като в Двореца, например? От нещата,

които знаех, сигурно беше скрил микрофони в стаята ми.

- “Шпионин” е груба дума, - забелязах обаче, че мъжът не отрече. – Освен това

той плаща добре. И е добър шеф, - той се обърна, след като работата му беше свършена,

но отправи едно последно предупреждение. – Както казах, времето е от значение.

Прочети бележката веднага щом можеш.

Почти бях решила да го замеря с нея. Свиквах с идеята, че бях дъщеря на Ейб, но

това не означаваше, че исках да се замесвам в смахнатите му работи. Чантата с лаптоп

изглеждаше като лоша поличба.

Както и да е, помъкнах я обратно към стаята си и я изпразних върху леглото.

Имаше няколко листа хартия, като най-горният беше напечатано писмо.

Роуз,

Надявам се, че Тад е успял да ти предаде това навреме. И се надявам, че не си

била прекалено зла с него. Правя това от името на някого, който иска да говори с теб за

нещо много важно. Както и да е, това е разговор, който никой друг не трябва да чува.

Лаптопът и модемът в тази чанта ще ти позволят да проведеш лично разговора, докато си

някъде сама. Изпратил съм ти инструкции как да сглобиш нещата едно по едно. Срещата

ти ще се състои в 7:00ч.

Нямаше име накрая, но и нямах нужда от такова. Оставих писмото и зяпнах

заплетените кабели. До седем имаше по-малко от час.

- О, хайде стига, старче, - възкликнах.

Трябва да призная на Ейб, че листовете с указанията наистина имаха абсолютно