Духовна връзка

Духа, - обясни той. – Въпросът е: кой е способен да го направи? Милото момиче или

Пияният младеж? - Очите му запрескачаха между Лиса и Ейдриън. – Залагам на Милото

момиче.

Именно тези думи ме изхвърлиха от унеса ми. Всъщност именно те разбиха

всичко, тази идеалистична мечта да спася Дмитрий.

- Не, - повторих. – Дори и да беше възможно – а не съм сигурна дали да ви вярвам

– тя не може да го направи. Няма да й позволя.

И в противовес със събитията, почти толкова удивително като разкритието на

Робърт, Лиса се извъртя към мен, като гняв преливаше през връзката ни.

- И откога ти можеш да ми казваш какво мога и не мога да направя?

- Откакто не си се обучавала изобщо за пазител и не знаеш как да пронижеш

стригой с кол, - отвърнах равно, като опитах да запазя спокойствие. – Веднъж само удари

Рийд и това беше достатъчно трудно, - когато Ейвъри Лазар се беше опитала да завземе

ума на Лиса, тя бе изпратила своя целунат от сянката брат, за да й свърши мръсната

работа. С моя помощ Лиса го бе ударила и го бе задържала надалеч по този начин. Беше

изпълнено красиво, но тя не го одобряваше.

- Направих го, нали? – възкликна тя.

- Лис, раздаването на юмруци е нищо в сравнение с пронизването на стригой. И

това всъщност въобще не включва факта, че като за начало трябва да се изправиш срещу

такъв в опасна близост. Мислиш ли, че ще можеш да получиш възможност да го

прободеш преди да те ухапе или да ти прекърши врата? Не.

- Ще се науча, - решителността в гласа и ума й беше достойна за уважение, но

отнемаше години на пазителите, за да се научат на тези неща и все пак много от тях

биваха убити.

Ейдриън и Еди изглежда се чувстваха неудобно по средата на караницата ни, ала

Виктор и Робърт изглеждаха заинтригувани и развеселени. Това не ми се нравеше. Не

бяхме дошли, за да ги забавляваме.

Опитах да сменя опасната тема като отново се извърнах към Робърт.

- Ако владеещ Духа върне обратно стригой, то тогава този човек ще бъде целунат

от сянката, - не изтъкнах това очевидно заключение пред Лиса. Част от причината за

лудостта на Ейвъри (като изключим главното от използването на Духа) беше свързването

й с повече от един човек. Това нещо беше направило нещата така нестабилни, че в

крайна сметка бързо довело хората, участващи в това до лудост и мрак.

Очите на Робърт се замечтаха още повече, докато той гледаше в мен.

- Връзките се образуват, когато някой умре – когато душата всъщност си отиде и

продължи към света на мъртвите. Връщането й е това, което прави целунатите от сянката

хора. Знакът на смъртта ги белязва, - погледът му внезапно се фокусира върху мен. –

Както е при теб.

Отказах да извърна поглед, въпреки тръпките, които ме побиха при думите му.

- Стригоите са мъртви. Спасяването на стригой означава, че душата му също е

върната от владенията на мъртвите.

- Не, - възпротиви се той. – Душите им не продължават. Душите им се реят... нито

в този свят, нито в някой друг. Грешно е и е неестествено. Именно това ги прави такива.

Да убиеш или да спасиш стригой връща душата в нормалното й състояние. Няма никаква

връзка.

- Тогава няма опасност, - каза ми Лиса.

- Освен тази, че стригоят може да те убие, - изтъкнах аз.

- Роуз...

- Ще довършим този разговор по-късно, - погледнах я строго. Загледахме се за

момент и после тя се обърна към Робърт. Все още усещах упоритост през връзката ни,

което не ми харесваше.

- Как омагьосваш кола? – попита го тя. – Още се уча.

Отново понечих да й се скарам, но помислих повече за това. Може би Робърт

грешеше. Може би всичко, което се искаше, за да върнеш стригой, беше омагьосан кол.

Той вероятно само си е мислел, че трябва да го направи владетел на Духа, защото той е

трябвало да направи така. Според слуховете. Освен това, много повече бих искала Лиса

да си направи защитни магии, отколкото да се бие. Ако това с омагьосването звучеше

прекалено трудно, ще трябва да се откаже от всичко.

Робърт погледна към мен и после към Еди.

- Един от вас трябва да си носи кол. Ще ви покажа.

- Не можеш да извадиш кол пред толкова хора, - възкликна Ейдриън, което

изглежда трябваше да бъде изключително мъдро откритие. – За хората може и да е

странно, но все пак очевидно си е оръжие.

- Прав е, - рече Еди.

- Можем да се върнем в стаята след вечеря, - каза Виктор.

Той гледаше доволно и празно. Проучих го, като се надявах, че изражението ми

излъчва недоверието ми. Дори и така надъхана, успях да усетя колебание и у Лиса. Тя не

искаше изобщо да изпълнява каквито и да било предложения от Виктор. Бяхме видели

преди колко отчаяно далеч може да стигне Виктор при опитите да изпълни плановете си.

Беше убедил собствената си дъщеря да се превърне в стригой и да му помогне да избяга

от затвора. От това, което знаехме, той планираше същото за...

- Това е, - ахнах аз, усещайки как очите ми се разшириха, докато го гледах.

- Това е какво? – попита Виктор.

- Затова си накарал Натали да се превърне. Мислел си... знаел си за това. За

стореното от Робърт. Щял си да използваш силите й на стригой и после отново да я

върнеш.

Лицето на Виктор вече беше пребледняло дори повече и сякаш се състаряваше