Духовна връзка

Сега… сега… ти имаш света. Вселена от усещания отвъд тези на другите, разбиране към

друг човек, каквото никой друг няма. Да изгубиш това… да ти бъде отнето… може да те

накара да пожелаеш смъртта си.

Брей. Робърт беше доста добър в прекратяването на разговора и всички някак

седяхме там с надеждата, че сервитьорът пак ще се появи. Когато той го направи, всички

започнахме да си поръчваме храна – с изключение на Робърт, – като повечето от нас

решиха на момента. Ресторантът сервираше азиатска кухня и си поръчах първото, което

видях в менюто: яйчено руло с пълнеж.

След като поръчахме и храната, Виктор продължи да убеждава Робърт, в което ми

се струваше, че аз няма да успея.

- Ще им помогнеш ли? Ще отговориш ли на въпросите им?

Имах чувството, че Виктор притиска леко Робърт не толкова, за да ни се отплати

за спасяването му, а защото си умираше да научи тайните и целите на всички.

Робърт въздъхна. Когато и да погледнеше към Виктор, изражението му се

изпълваше с преданост и дори боготворене. Робърт вероятно не можеше да откаже нищо

на брат си. Той беше идеален за следването на плановете на Виктор и осъзнах, че

вероятно трябва да съм благодарна, че Робърт не е полудял толкова. Ако беше в пълен

контрол над силите си, Виктор никога не би се захващал с Лиса предния път. Вече щеше

да си има свой личен владетел на Духа, когото да използва, за да стигне до когото си

иска.

- Какво искате да знаете? – попита Робърт неясно. Той се обърна към мен,

очевидно разпознал лидерското ми отношение.

Погледнах към приятелите си за морална подкрепа и не получих такава. Нито

Лиса, нито пък Ейдриън одобряваха тази мисия, а Еди все още дори не знаеше целта ни.

Преглътнах, като се стегнах и съсредоточих цялото си внимание в Робърт.

- Чухме, че сте освободили стригой. Че можете да го върнете – него или нея – към

предишното състояние.

Изненада се разля по обикновено спокойното лице на Виктор. Очевидно не беше

очаквал това.

- Откъде чухте това? – попита Робърт настоятелно.

- От една двойка, която срещнах в Русия. Казват се Марк и Оксана.

- Марк и Оксана… - погледът му отново се разфокусира за момент. Имах

чувството, че това му се случва често и че той не прекарваше много време в реалността. –

Не знаех, че още са заедно.

- Заедно са. И са добре, - трябваше да го върна в настоящето. – Вярно ли е?

Направил ли сте каквото те ми казаха? Възможно ли е?

Отговорите на Робърт винаги бяха предшествани от пауза.

- Нея.

- Моля?

- Беше жена. Освободих я.

Ахнах, въпреки опитите си, като трудно успявах да проследя думите му.

- Лъжеш, - проговори Ейдриън с остър тон.

Робърт го погледна с развеселено и надменно изражение.

- И кой си ти, за да го кажеш? Откъде можеш да знаеш? Така си осакатил и

злоупотребил със силите си, че дори е чудо, че изобщо можеш да правиш още магии. И

тези неща, които си причиняваш… не помагат наистина, нали? Наказанието на Духа още

ти влияе… скоро няма да можеш да различиш реалността от съня…

Думите му накараха Ейдриън да млъкне за миг, но той продължи.

- Нямам нужда от някакви физически признаци, за да знам, че лъжеш. Знам, че е

така, защото описваш нещо невъзможно. Няма начин да спасиш стригой. Щом вече ги

няма, няма ги. Мъртви са. Немъртви. Завинаги.

- Това, което е мъртво, невинаги остава такова… - думите на Робърт не бяха

насочени към Ейдриън. Бяха адресирани до мен. Потреперих.

- Как? Как го направихте?

- С кол. Убих я с кол, което следователно я върна към живота.

- Добре, - рекох. – Това вече е лъжа. Убивала съм доста стригои с кол и

повярвайте ми, останаха си мъртви.

- Не с обикновен кол, - пръстите на Робърт затанцуваха по ръба на чашата му. –

По-специален кол.

- Кол, който е омагьосан от владетел на Духа, - рече Лиса изведнъж.

Той я погледна и се усмихна. Усмивката му беше зловеща.

- Да. Ти си много умно момиче. Умно и мило. Мило и добро. Виждам го в аурата

ти.

Зяпнах в масата, умът ми запрепуска. Кол, омагьосан със силата на Духа.

Сребърните колове бяха омагьосани с четирите основни елемента на мороите: земя,

въздух, вода и огън. Това съчетание на живот унищожаваше немъртвата сила у

стригоите. Скорошното ни откритие за омагьосването на предмети с Духа въобще не ни

беше подсетило за омагьосване на кол. Духът лекуваше. Духът ме беше върнал обратно

от мъртвите. Обединен със силите на другите елементи в кол, дали наистина беше

възможно онази чернота, която обхващаше стригоите, да бъде заличена, така да се каже

да “рестартираш” човека в правилната му същност?

Бях благодарна, че храната пристигна, защото мозъкът ми все още работеше на

бавни обороти. Яйченото руло осигуряваше възможност за размисъл.

- Наистина ли е толкова лесно? – попитах накрая.

Робърт изсумтя.

- Изобщо не е лесно.

- Но вие казахте... казахте, че ни трябва омагьосан със силите на Духа кол. И след

това да убия стригоя с него. - Е, не да го убия. Подробностите не бяха от значение.

Усмивката му се завърна.

- Не ти. Ти не можеш да го направиш.

- Тогава кой...., - спрях, като останалите думи умряха на устните ми преди да ги

изговоря. – Не. Не.

- Целунатият от сянката няма дарът на живота. Само благословените със силата на