Духовна връзка

оградено от няколко кръга в различни нюанси на синьото. В Турция, родината на Ейб,

имаше поверие, че предпазва от лоши неща. Преди много години го беше дал на майка

ми, а сега тя го даде на мен. Когато си сложих грим и разресах сплетената си коса,

пускайки я свободно на вълни (защото татуировките ми изобщо не подхождаха на

роклята), едва ли изглеждах като някой способен да се бие с чудовища или дори само да

удари плесница. Не, не беше съвсем вярно, осъзнах миг по–късно. В огледалото видях

кафявите ми очи, сякаш обладани от духове. В тях се четеше болка; болка от загубата,

която дори и най–прекрасната рокля и грим нямаше как да заличат.

Пренебрегнах мислите и се отправих към партито, като случайно налетях на

Ейдриън, още щом прекрачих прага на стаята си. Без да продума, той ме придърпа в

прегръдките си и ме успокои с целувка. Хвана ме съвсем неподготвена. Разбира се.

Безсмъртните същества не можеха да ме изненадат, ала един лекомислен морой

успяваше. И каква целувка само, направо се почувствах виновна, че така се отдадох. В

началото на връзката ни имах опасения, но повечето изчезнаха с времето. След като го

бях наблюдавала как флиртува безсрамно толкова дълго, не очаквах да бъде така отдаден

на връзката ни. Не очаквах и че чувствата ми към нещо ще се засилят – струваше ми се

противоречиво, защото все още обичах Дмитрий и обмислях невъзможни начини да го

спася. Засмях се, когато Ейдриън се отдръпна. Няколко млади морои се бяха спрели

наблизо и ни наблюдаваха. В наши дни не беше необичайно морой да излиза с дампир,

но печално известното дампирско момиче да се среща с най–близкия племенник на

моройската кралица? Това вече беше неприемливо – като се имаше предвид колко много

ме мрази кралица Татяна. По време на последната ни среща имаше само няколко

свидетели, чули как ми крещи да оставя Ейдриън на мира, и въпреки това мълвата се

носеше наоколо.

- Харесва ли ви представлението? – попитах воайорите. Разбрали, че са заловени

на местопрестъплението, моройските хлапета побързаха да се разкарат. Обърнах се към

Ейдриън и се усмихнах. – Какво беше това? Стори ми се, че целувката е прекалено

интимна за публично място.

- Това, - каза той тържествено, - е наградата ти, че срита толкова задници на

изпитите. – Спря за миг. – И защото изглеждаш зашеметяващо секси в тази рокля.

Погледнах го подозрително.

- Награда, а? Приятелят на Мередит й подари диамантени обеци.

Хвана ме за ръката и безгрижно сви рамене, когато тръгнахме към тържеството.

- Искаш диаманти? Ще ти дам диаманти. Ще те окъпя в диаманти. По дяволите,

ще ти купя мантия, направена от диаманти. И пак няма да е достатъчно.

- Мисля, че в крайна сметка ще се задоволя с целувката, - казах и си представих

как Ейдриън ме облича като модел на бански костюми. Или като танцьорка на пилон.

Мислите за бижутата внезапно ме върнаха към нежелан спомен. Когато Дмитрий ме

държеше в плен в Сибир, докарвайки ме до блаженно удоволствие с ухапванията си,

също ме обсипваше с бижута.

- Зная, че си лошо момиче, - продължи Едриън. Топлият летен бриз развея

кафявата му коса, толкова грижливо подреждана всеки ден, и той вдигна свободната си

ръка, за да оправи прическата си. – Но не бях съзнал колко си опасна, докато не те видях

как поваляш пазителите един след друг на арената.

- Това означава ли, че ще се държиш по–мило с мен? – подразних го.

- Вече се държа мило с теб, - отвърна той надменно. – Знаеш ли колко ми се иска

да запаля цигара точно сега? Но не. Стоически понасям никотиновия глад – заради теб.

Но си мисля, че след като те наблюдавах днес, ще съм малко по–внимателен около теб. И

откачения ти баща също ме накара да съм по–предпазлив.

Изръмжах, сещайки се как Ейдриън и Ейб седяха един до друг.

- Господи! Наистина ли трябваше да се сближаваш с него?

- Ей, той е страхотен. Малко нестабилен, но невероятен. Прекарахме си чудесно. –

Ейдриън отвори вратата на сградата, която търсехме. – И по негов си начин, също като

теб е опасен. Искам да кажа, всяко друго момче, осмелило се да носи шалове, ще понесе

подигравките на цялото училище. Но не и Ейб. Той би ступал който и да е също толкова

здраво като теб. Всъщност… - Ейдриън звучеше нервно. Погледнах го изненадано.

- Всъщност какво?

- Ами… Ейб каза, че ме харесва. Но също ясно ми даде да разбера какво ще ми

стори, ако някога те нараня или ти причиня нещо лошо. – Ейдриън направи гримаса. – На

практика ми описа какво ще ми направи най–подробно. И тогава, ей така, прехвърли

разговора към някаква случайна весела тема. Харесвам го, обаче ме плаши.

- Държи се неуместно! – Спрях пред вратата на стаята, в която се вихреше

партито. Отвън се чуваше жуженето от водените разговори. Очевидно пристигахме

последни. Предполагам, че появата ми щеше да е събитието на вечерта и щях да

зарадвам гостите, дошли в моя чест. – Няма право да заплашва гаджетата ми. Аз съм на

осемнадесет. Възрастна съм. Нямам нужда от помощта му. Сама мога да отправям

заплахи към приятелите си.

Заявлението ми развесели Ейдриън и той ми се усмихна вяло.

- Съгласен съм с теб. Но това не означава, че няма да приема „съвета” му