Духовна връзка

Тъкмо щях да възразя и да му кажа колко е глупав, но той нямаше намерение да

стои и да изтърпи лекцията ми, която му бях изнасяла вече десетки пъти.

- Хайде, Джил, - подхвана той. – Роуз трябва да обърне внимание на всички гости.

Бързо отстъпи и ми хрумна да подкача чувствата му, когато чух нов глас да

говори.

- Кога смяташ да оправиш това? – Таша стоеше до мен, клатейки глава на

отстъплението на Кристиан. – Тези двамата трябва отново да се съберат.

- Зная. И ти също. Но те очевидно не могат да си го набият в главите.

- Ами по–добре се постарай, - каза тя. – Ако Кристиан замине в колеж на другия

край на страната, ще е твърде късно. – В гласа й се усети суха и изострена нотка, когато

спомена заминаването на Кристиан в колеж.

Лиса щеше да отиде в Лехай, университет близо до двореца, благодарение на

помощта на Татяна. Лиса имаше възможност да учи в по–големия университет, както

обикновено правеха мороите, в замяна на посещения в двореца и носене на

отличителните белези на кралската фамилия.

- Зная, - отвърнах рязко. – Но защо аз съм единствената, която трябва да оправи

нещата?

Таша се изсмя.

- Защото само ти притежаваш достатъчно сила, за да ги накараш да прогледнат.

Подминах безочливия коментар на Таша, най–вече защото щом разговаряше с

мен, означаваше, че не си бъбри с Ейб. Оглеждайки стаята, внезапно се сковах. Ейб

говореше с майка ми. Успях да чуя откъси от разговора им през силния шум.

- Джанин, - каза той победоносно, - изобщо не си остаряла. Може да минеш за

сестра на Роуз. Помниш ли онази нощ в Кападокия?

Майка ми се изкиска. Преди не я бях чувала да се кикоти така. И реших, че никога

не искам да я чувам пак да се кикоти.

- Разбира се. Помня още колко нетърпелив беше да ми помогнеш, когато ципа на

роклята ми се развали.

- О, Господи, - казах си. – Той няма спрачки.

Таша ме изгледа озадачено, но после проследи погледа ми и разбра за какво

говоря.

- Ейб ли? Много е чаровен.

Изстенах.

- Извини ме.

Запътих се към родителите си. Приех, че някога бяха имали романтична връзка –

довела до появата ми, – но не означаваше, че искам да гледам как я съживяват. Когато

наближих, те си припомняха някаква разходка на плажа. Потупах ръката на Ейб. Той

беше застанал много близо до нея.

- Хей, може ли да поговоря с теб?

Погледна ме изненадано и само вдигна рамене.

- Определено. – Усмихна се многозначително на майка ми. – По–късно ще

продължим разговора си.

- Никоя жена наоколо не е в безопасност, - заявих, когато го отведох настрани.

- За какво говориш?

Спряхме пред купата с пунш.

- Флиртуваш с всяка жена в стаята!

Упреците ми не го впечатлиха.

- Ами тук има толкова прекрасни жени… За това ли искаше да говорим?

- Не! Искам да обсъдим заплахите, които си отправил към приятеля ми. Нямаш

право.

Тъмните му вежди се повдигнаха.

- Какво? Какво? Нищо не съм казал. Просто се държах като баща, загрижен за

дъщеря си.

- Повечето бащи не заплашват да разчленят гаджетата на дъщерите си.

- Не е вярно. И между другото, не казах точно това. Беше много по–зле.

Въздъхнах. Изглежда се наслаждаваше на раздразнението ми.

- Мисли си за думите ми като за подарък за завършването. Гордея се с теб. Всички

знаеха, че ще си добра, но никой не предполагаше, че ще си чак толкова добра. –

Намигна ми. – Определено не очакваха да потрошиш собствеността им.

- Каква собственост?

- Моста.

Намръщих се.

- Стори ми се най–ефикасно. Господи, предизвикателството беше сериозно. Какво

направиха другите завършващи? Не им се наложи да се бият по средата на това чудо,

нали?

Ейб поклати глава, любувайки се на всяка минута превъзходство в познанията.

- Никой друг не беше поставен в тази ситуация.

- Разбира се, че са били. Всички се явявахме пред едни и същи изпитания.

- Не и ти. Докато организирали изпитите, пазителите решили, че ти е нужно

нещо… допълнително. Нещо специално. В края на краищата си била навън и си водила

битки в истинския свят.

- Какво? – повишеният ми глас привлече вниманието на тълпата. Намалих

децибелите и си спомних какво беше казала по–рано Мередит. – Не е честно!

Не ми се стори притеснен.

- Ти превъзхождаш останалите. Нямаше да е честно да ти поставят лесни задачи.

Бях се изправяла пред много нелепи ситуации в живота си, но това беше върхът.

- И затова ме накараха да правя онези откачени каскади на моста? И щом се

изненадаха, че прерязах въжетата, какво по дяволите очакваха да направя? Как иначе

щях да оцелея в ситуацията?

- Хм. – Той поглади брадата си разсеяно. – Честно казано, не мисля, че са знаели

какво трябва да се направи.

- О, за Бога. Това е невероятно.

- Защо си толкова ядосана? Нали издържа теста.

- Защото ме поставиха в ситуация, от която самите те не знаеха как да се

измъкнат. – Хвърлих му подозрителен поглед. – И как въобще знаеш? Това е работа на

пазителите.

На лицето му се появи изражение, което изобщо не ми хареса.

- Ами миналата нощ бях с майка ти и…

- Брей, добре. Просто спри, - прекъснах го грубо. – Не искам да чувам какво сте

правили с майка ми миналата нощ. Мисля, че ще е по–лошо дори от изпитанието с моста.

Той се засмя.

- И двете са в миналото, така че сега няма за какво да се тревожиш. Наслаждавай