Духовна връзка

Лиса хвърли поглед към тълпата и ме забеляза. Не можеше да ме усети чрез връзката ни както аз можех, но понякога изглежда получаваше някакво странно усещане, когато бях наблизо. Мисля, че усеща аурата ми, ако съм достатъчно близо, тъй като всички владеещи Духа твърдяха, че светлината около целунати от сянката е доста лесно различима. Тя ми се усмихна леко преди да се извърне отново към разпитващите.

Дмитрий, все така бдителен, забеляза лекото й движение. Той се огледа, за да види какво я беше разсеяло, видя ме и се поколеба леко при следващия въпрос на Рийс, който беше: Забелязвал ли си дали очите ти понякога стават червени?

— Аз… — Дмитрий ме гледаше в продължение на няколко секунди и после обърна главата си отново към Рийс. — Не съм бил около много огледара. Но мисля, че пазачите ми щяха да забележат, а никой от тях не е казал нищо.

Наблизо един от пазителите издаде някакъв шум. Той едва сдържаше лицето си спокойно, но мисля, че и той искаше да се изсмее на абсурдния разпит. Не можех да се сетя за името му, но преди време, когато бях в Двореца, той и Дмитрий се бяха смяли и разговаряли заедно доста пъти. Щом стар приятел започваше да вярва, че Дмитрий отново е вампир, тогава това трябваше да е добър знак.

Мороят до Рийс се огледа наоколо, като се опитваше да разбере откъде идваше шумът, но не успя. Разпитът продължи, като този път насоката беше към влизането в църква, ако Дмитрий бъде накаран.

— Мога да отида още сега, — рече им той. — Ще отида на службите утре, ако искате.

Рийс си записа още нещо, несъмнено беше отметка дали ще може да накара

свещеника да напръска Дмитрий със светена вода.

— Всичко това е отвличане на вниманието, — каза познат глас в ухото ми. — Димна завеса и огледала. Така казва леля Таша, — Кристиан стоеше до мен.

— Трябва да се направи, — промърморих в отговор. — Трябва да видят, че вече не е стригой.

— Да, но тъкмо приеха закона за възрастта. Кралицата даде позволение за това веднага щом събранието на Съвета приключи, защото е нещо сензационно и ще накара хората да обърнат вниманието си към нещо ново. Именно така най-накрая изпразниха залата. “Хей, идете да видите шоуто!”

Почти чувах как Таша казва това дума по дума. Въпреки това обаче беше така. Почувствах се някак противоречиво. Исках Дмитрий да бъде свободен. Исках да бъде какъвто беше преди. И все пак не оценявах това, което Татяна правеше, защото беше в нейна политическа полза, а не защото наистина я интересуваше това, което е правилно. Това беше вероятно най-паметното нещо, което се беше случило в историята ни. И трябваше да бъде възприемано като такова. Съдбата на Дмитрий не биваше да бъде определяна като удобно “шоу”, което да разсее всички от нечестния закон.

Сега Рийс караше и Лиса, и Дмитрий да опишат какво точно бяха преживяли в нощта на битката. Имах чувството, че това беше нещо, което бяха разказвали доста пъти. Въпреки че засега Дмитрий беше същински образ на невинността, все още усещах сивотата в него, вината и мъката, които изпитваше заради делата си като стригой. И все пак, когато се обърна, за да слуша версията на Лиса, лицето му светна от учудване. Страхопочитание. Боготворене.

Заля ме ревност. Чувствата му не бяха с романтична насоченост, но това нямаше значение. Това, което беше важно, беше, че той ме беше отхвърлил, но определяше нея като най-прекрасното нещо на света. Беше ми казал никога повече да не го търся и се беше заклел, че ще направи всичко за нея. отново почувствах онова раздразнително чувство на несправедливост. Отказвах да повярвам, че не може да ме обича повече. Не беше възможно, не и след всичко, през което бяхме минали заедно. Не и след всички чувства, които бяхме изпитали един към друг.

— Наистина изглеждат близки, — отбеляза Кристиан с подозрителна нотка в гласа си. Нямах време да му кажа, че тревогите му са неоснователни, защото исках да чуя какво щеше да каже Дмитрий.

Историята за промяната му беше трудна за разбиране от другите, най-вече защото Духът все още беше неразбран от хората. Рийс разбра толкова, колкото можа и после остави разпита на Ханс. Ханс, винаги практичен, нямаше нужда от разтягане на локуми. Той беше човек на действието, не на думите. Като хвана един кол в ръка, той накара Дмитрий да го докосне. Изправените пазители се напрегнаха, вероятно в случай, че Дмитрий се опита да грабне кола и да се развилнее.

Вместо това Дмитрий спокойно се протегна и докосна върха на кола за няколко секунди. Чу се хорово поемане на въздух, докато всички чакаха той да закрещи от болки, тъй като стригоите не можеха да докосват омагьосано сребро. Вместо това Дмитрий изглеждаше отегчен.

И тогава той изуми всички. Като отдръпна мускулестата си ръка, той я обърна с дланта нагоре към Ханс. В това слънчево време Дмитрий беше облякъл тениска с къс ръкав, която оставяше кожата му там гола.

— Порежи ме с кола, — каза той на Ханс.

Ханс повдигна вежда.

— Порязването ще боли, независимо какъв си.