Един честен човек

Изриъл се изсмя.

— Да — продължи със сериозно изражение Карузо. — Наистина имаш. Комисията за предсрочното освобождаване е разгледала случая ти по-рано от нормалното. Според моя опит за това е нужен адвокат с влияние. Кой беше твоят?

Изриъл стана.

— Не ги мисли моите влиятелни приятели, Карузо. Трябва да тръгвам.

— Седни.

— Не, приключих.

— Ето, вземи това — Карузо му подаде визитка. — Звънни ми. Може да ни дойдат идеи.

— Седем души са убити, а ти искаш да си подхвърляме идеи как да лъжем по въпроса?

Карузо мушна визитката в ръката му. Изриъл я хвана за двата края и я скъса.

Карузо обаче не видя това. Беше го заобиколил и чукаше на вратата на пилотската кабина. Тя се отвори и Изриъл видя двамата пилоти. Бяха с военни униформи.

— Излитаме след минута — каза им Карузо. Вратата се затвори. Той отново се обърна към Изриъл. — Размисли хубаво, Пайк. Надявам се да се чуем.

Изриъл искаше да пусне парчетата от скъсаната визитка на пода. Наистина го желаеше. Вместо това мушна двете половинки в джоба си и слезе от самолета. Карузо не извика след него. Слънцето светеше нереално ярко върху асфалтовата писта. Изриъл стигна до края ѝ, промуши се през оградата и навлезе във високата трева. Зад него двигателите на самолета вече работеха и мощният им тътен караше въздуха да вибрира. Той не се обърна. Навел глава, вървеше напред, като се опитваше да не мисли за онази прочута снимка на Джак Руби, който стреля в корема на Лий Харви Осуалд, докато отвсякъде са заобиколени от полицаи.

Карузо бе изнесъл впечатляващо представление. Всичките тези приказки за Руби, хвалбите за собствените му експертни познания, за специализацията в шибания „Смитсониън“. Биваше го за актьор този Джей Ар Карузо.

Видях пилотите, помисли си той. Униформите им не бяха театрални костюми.

А може и да са били. Откъде би могъл да знае? Един от убитите мъже на „Мерео“ се оказа филмов продуцент все пак. Изриъл не смяташе да остави Карузо да влезе под кожата му. Той нямаше власт над него. Беше просто поредният мръсник, който се опитваше да го притиска.

Изкачи се до билото на ниския хълм над къщата си, погледна надолу и видя единствения човек на този свят, когото би желал да види.

Джен Салазар.

Но тя не беше сама. С нея бяха Стърлинг и още двама униформени; всички те чакаха Изриъл пред вратата на къщата му.

13

— Здрасти, Из! — извика Стърлинг, докато Изриъл слизаше по склона.

— Изриъл.

— Прощавай, грешка.

Той не познаваше двамата униформени — и двамата мъже, и двамата от щатската полиция на Мейн, застанали до Стърлинг. Джен Салазар стоеше зад тях, мушнала ръце в джобовете на полицейското си яке. Избягваше погледа му, но изглеждаше неспокойна.

— Какво става, Стърлинг? — каза Изриъл.

— Помощник-шерифе.

— Моля?

— Можеш да ми викаш помощник-шерифе или сър.

— Защо сте тук? — попита Изриъл.

Стърлинг вдигна пред лицето му лист хартия, навит на руло.

— Заповед за обиск.

Карузо се бе оказал прав.

— Ти сигурно се шегуваш.

— Съжалявам.

— Не се и съмнявам. — Изриъл прекара длан по наболата си брада.

Погледна към двамата полицаи зад Стърлинг, после към Салазар. Задържа погледа ѝ за миг, търсейки знак за нещо, което не би могла да му каже, докато останалите бяха наблизо.

— От яхтата липсват някои неща — каза тя. — Ти си бил на борда. Трябва да проверим.

— От „Мерео“ се качих на полицейския катер — каза Изриъл. — Не съм имал възможност да задигна никоя от чашите за вино.

— На яхтата няма охранителни камери — каза Салазар.

— Значи разполагате само с моята версия.

Тя кимна. Опитваше се да си придава строг и недоверчив вид, но Изриъл забеляза страха в очите ѝ. Налагаше се скоро да поговорят насаме и майната им на рисковете. Твърде много неща се бяха променили твърде бързо.

— И ти вярваме — каза лицемерно Стърлинг. — На твоя страна сме. Как ли не! Затова искаме да изясним и забравим това. Просто ще влезем и ще огледаме, няма да се бавим.

Изриъл се обърна към него:

— Имаш списък, нали?

— Списък ли?

Стърлинг тръгна към къщата, принуждавайки Изриъл да го последва или да остане назад.

— Заповедта за обиск не подлежи на свободно тълкуване — каза Изриъл. — Ако от яхтата липсват разни неща или ако някой твърди, че липсват, трябва да търсите въпросните неща. Не може да ровичкате навсякъде, докато си харесате нещо. Обискът трябва да бъде конкретен, ограничен до това, което е посочено в заповедта.

— Виждам, че си говорил с адвокати.

— Четях романите на Майкъл Конъли в затвора. Но държа на думите си. Обискът трябва да бъде ограничен по обхват.

Стърлинг се усмихна и му подаде навития на руло документ.

— Ето ти всичко необходимо, черно на бяло. И да, имаме списък. Няма да отнеме много време.

— Какво липсва от яхтата?

— Ами на първо време седем човешки живота.

— Какво липсва от…

— Пари — каза Стърлинг. — Долари.

— Имам четиресет в портфейла си. Чувствай се свободен да ги изземеш. Но ще искам разписка.

— И снимки — обади се Салазар зад тях.