Един честен човек

Тя седеше в сгънатата си поза, притиснала с ръце коляно към тялото си. Разгъна се, седна изправена, повдигна брадичка и всичко в нея казваше: Бъзикаш ли се с мен, ще си го получиш, както при първите им свиждания в затвора. Всичко освен очите ѝ. Бяха помръкнали, нямаше я онази свръхестествена самоувереност, нямаше го онзи поглед на планински водач, когото си готов да последваш вдън гора.

— Няма работна група — каза Джен Салазар.

34

За момент в стаята не се чуваше никакъв звук освен капенето на крана и стичането на кръвта в канала на старата кухненска мивка.

— Разпуснали са ти работната група? — успя да каже накрая Изриъл. — По чия заповед?

— Никой нищо не е разпускал. Няма работна група. И никога не е имало.

— Какво?

— Исках да съставя такава. — Тя преглътна, без да сваля очи от него.

— Искала си.

— Да.

— Но?

— Когато те открих в затвора, ти казах самата истина. Онова, което ти разказах, беше вярно. Знам какво се случваше на този остров, знам какво все още се случва, знам, че чичо ти е злодей. Дойдох тук, за да го унищожа. Него и всички, свързани с него сега и в миналото. За което ми беше нужна помощ. И избрах твоята.

— Тоест в какво се изразява лъжата? Че няма официално назначена работна група?

Зададе въпроса с някаква надежда, че всичко ще се окаже бюрократична подробност, проблем, който би пречил на Салазар и следователите около нея, но в крайна сметка не би имал реално значение.

— Няма друг.

— Аз съм единственият информатор, това вече ми го каза. Ти… — Изриъл млъкна, внезапно схванал онова, което тя смяташе за очевидно.

— Никой не наднича зад рамото ми — каза тя. — На света не съществува друго ченге, което да има дори най-смътна представа за онова, което се опитвам да върша. И което съм свършила дотук. Аз съм сама. Е, не съвсем — имам теб. Трябваше ми някой, който да живее на острова, да се вписва добре в местната общност, винаги да се е вписвал. Имах намерение да съставя работна група, да я направя такава, каквато се преструвах, че е. Но не можех просто да вляза при капитана и да му кажа, че искам да започна разследване срещу друг полицейски участък. Трябваше да му дам основание, да му представя доказателства за това, което се върши тук, и оттам да формулирам отговора, който то заслужава. И тогава се случи онова на яхтата.

Онова на яхтата. Седем мъртви мъже.

— Значи, ако търсиш институционална закрила за своя информатор — каза бавно Изриъл, — ще се наложи да разкриеш самото разследване. За което не знае никой над теб или около теб.

— Именно.

— Когато връчваха тези заповеди днес, продължавах да си казвам, че поне аз съм защитен. Че Стърлинг не би желал това да излезе извън границите на острова. Че в един момент ще се намеси щатската полиция.

Тя издържа на погледа му, но не каза нищо.

Предателството в самопризнанието ѝ беше твърде огромно, за да може той да го смели наведнъж. Чувстваше се като корабокрушенец, който насред океана е открил, че е останал без гориво, а се задава ураган. Корабът му се носи по вълните без цел, посока и кормило.

— Върнах се на този остров — каза той, — знаейки как ще бъда приет. Бях наясно с рисковете, които поемам… и го направих заради теб. Защото ти вярвах.

— Знам.

Той извърна поглед встрани. Очите ѝ му бяха твърде познати, твърде много им се бе доверил и не искаше да ги вижда повече.

— Ти си ме използвала.

— Надявах се да изпълня всичко, което ти бях обещала. Да го постигнем заедно.

— Не казвай „заедно“. Това означава партньорство, означава, че си работила с мен. Не си работила с мен, а аз съм работил за теб. И сега ще ме окачат на бесилото заради това, по дяволите.

— Ще се оправим, ще поискам помощ. Трябва само да кажа истината. Това трябваше да започне оттук, с теб.

— Да кажеш истината — повтори той и се изсмя горчиво.

— Да. Ще ида при шефа си… при един от тях, на когото имам най-голямо доверие, и ще му кажа истината. Какво съм правила, какво си правил ти, какво знаем и какво не.

Изриъл пое въздух през разранените си устни и усети болка.

— Какво ще стане с теб?

— Ще загубя работата си, разбира се. Макар че отдавна сме минали точката, до която последица от такова естество би имала някакво значение. Може би ще ми повдигнат и обвинения. И преди съм вербувала информатори, но никога не съм ги крила. Мисля, че в едни нормални времена държавата би трябвало да защити своите. Но сега времената не са нормални.

Ако Изриъл не я познаваше добре, нямаше да долови лекото потреперване на челюстта ѝ.

— Да им кажеш какво знаем и какво не — повтори той. — Това е твоят план.

— Това е, което трябва да се направи.

— Та ние не знаем нищо.

— Знаем, че Стърлинг е бил…

— За яхтата говоря — каза той. — Заплахата за мен не е какво е бил Стърлинг, а масовото убийство, в което някак си съм се оказал заподозрян. Не ми говори за Стърлинг. Единственото, което знаем със сигурност за „Мерео“, е обстоятелството, че двама кандидат-сенатори и още петима души са били убити на нея.

Мълчание.

— Да им обясняваш какво съм вършил за теб, не ми помага. Никак даже.

— Но това е, което трябва да направя.