Един честен човек

Накрая Кори захвърли колана на пода до сина си. Чу се отварянето на вратата на хладилника и изпукването на капачето, последвано от изсъскването на бирата.

— Ще стане човек от теб — каза той като горд баща, с изненада видял как синът му вкарва гол на училищния шампионат. — Но никога повече не ми дръж такъв тон. Ако ще гориш парцалите на оная кучка, аз ще ти подам кибрита. С радост ще го направя. Но внимавай как се обръщаш към баща си, момче. Много внимавай.

Входната врата се отвори и затвори и по дъските на верандата изстъргаха краката на стола, върху който баща му се настани с бирата си, като си мърмореше нещо за таблетките, колко му трябвали точно сега.

С това всичко приключи. Носът на Лаймън кървеше, гърбът го болеше от ударите с колана, ухото му пулсираше, но всичко бе приключило. Той не побягна и Секира щеше да е в безопасност тази нощ.

36

На Изриъл му трябваха около два часа, за да подреди къщата, доколкото изобщо бе възможно. Движеше се вдървено, болки пронизваха тялото му, а съзнанието му беше парализирано от шока.

Нямало работна група.

Никой освен Салазар не знаел нищо за това, което той се опитваше да постигне на този остров.

„Аз ще оправя нещата“, беше му казала тя.

Да бе, какво по-лесно от това.

Главата го цепеше, устните му пулсираха, ребрата и гърбът му протестираха при всяко по-рязко движение. Но той беше оцелявал и след по-тежки побои. Дали това нямаше да разочарова Оз, Дариън и Хос — да научат, че визитата им с цел сплашване трудно може да впечатли човек, преживял затворническото каре?

Да бе, здравеняко, помисли си той. Още усещаш вкуса на собствената си кръв. Продължавай да си повтаряш, че нищо ти няма.

Напълни два чувала за смет с останките от лампи, вази и чинии, с които бе осеян подът, след като посетителите му си тръгнаха. Слънцето беше залязло и единствената светлина идваше от две мъждукащи газени лампи. Това му действаше успокояващо. Интересно как пламъкът сякаш затопля един изстинал дом дори когато човек не усеща топлината му. След всички векове на прогрес хората все още строят къщи с камини и имат печки с дърва, купуват си електрически имитации на камина, инсталират анимации с огън на екраните на лаптопите си. Всяко човешко същество пази в душата си нещо първично и в крайна сметка се стреми към едно: безопасна бърлога и топло огнище.

Той вдигна от масата телефона, който Салазар му бе оставила. Беше го уверила, че е чист. Но пък нима тъкмо доверието му в нея не го бе запратило в това тресавище?

Нямало работна група.

Прочете инструкциите за активиране върху пластмасовата карта и с джобното си ножче изстърга сребристото фолио, закриващо ПИН-а. Духна встрани стърготините, прочете кода и се запита за колко време би могъл да се клонира. Със сигурност не веднага. Но специалността на Салазар беше да работи с информатори. Сигурно в багажника на колата ѝ имаше повече телефони, отколкото в магазин за електроника.

— Не мога да я предам точно сега — изрече на глас той. Каза го решително, с надеждата собственият му глас да го убеди.

Премести тежестта на тялото си върху десния хълбок — движение, от което остра болка прободе ребрата му, и извади двете половини от визитката на Карузо от задния си джоб. Постави ги на масата и ги притисна една към друга. Номерът се четеше ясно.

Както и регистрационният номер на самолета, изписан върху опашната му плоскост, беше абсолютно видим, а Салазар му бе казала, че никъде не могла да открие данни за него. Но тя му бе казала също, че е част от работна група и че полицейските началници възнамеряват да разследват Стърлинг Пайк.

Известно време Изриъл остана взрян във визитката, осветена от трепкащия пламък на газената лампа, после активира мобилния телефон и изпрати есемес до Карузо. Написа го много бързо и натисна копчето за изпращане, без да се спира да помисли, убеден, че иначе ще се откаже. Не можеше повече да се отказва и да остане пасивен. Акулите кръжаха наоколо, а той кървеше.

Аз съм Пайк, написа той. Утре отивам да се разходя с лодката. Ела и ти.

Отговорът дойде почти мигновено.

Ти си умен мъж — ще е страхотен ден за разходка. Но лодката ще я докарам аз. По изгрев как е?

Изриъл подържа телефона в ръка, без да отговаря. Едва ли не се надяваше Салазар да се обади, за да го смъмри, че ѝ няма доверие. Да му обясни всичко и да прогони подозренията му. Но телефонът не издаваше звук. Единственото съобщение беше това от Карузо. Ако Салазар му бе дала клониран телефон, явно бе решила да изчака.

Накрая отговори на есемеса на Карузо.

Не по изгрев — в 7 сутринта. Да се разкарат местните.

Едва бе поставил телефона върху масата, когато той отново бипна.

Става. До утре в 7.

Изриъл го бутна настрани, отиде до прозореца и се загледа в мрака.