Един честен човек

Всичко беше в лъжите, помисли си той. Не само за собствените му рани, а и за Секира. Вчера един полицай му каза, че са загинали седем души, че са били убити на яхта. Лаймън Ранкин може и да не знаеше как това има нещо общо със Секира и с жената, чийто труп бе открит на скалите, но определено знаеше неща, които не бе казал на полицията. И това не беше добре. Едно порядъчно дете казва на полицията всичко, което знае. То не си измисля истории, докато гледа в очите мила жена като Дар. Кажеш си, че няма проблем да запазиш една тайна, после тя става на много тайни и ти не само ги пазиш, ами и лъжеш, за да ги запазиш.

Можеше да се върне да говори с Дар и да я помоли да повика полиция, само не Стърлинг, и може би полицаите щяха да помогнат на Секира. Поне щяха да се справят по-добре от него, едно дванайсетгодишно дете, което взема изцапани с кръв пари и говори лъжи.

Щом си го представи обаче, единствената му мисъл бе за усещането за измяна, което щеше да изпита Секира, когато на вратата вместо Лаймън Ранкин се появеше ченге. Моментално щеше да разбере какво се е случило. При мисълта за това, при спомена как му бе казала „Ще ме убият“, той се затича.

Продължителният разговор с Дар го бе забавил и приливът беше започнал. Водата се надигаше и вече закриваше част от плочите, свързващи двата острова. Откъм югозапад се задаваха тъмни облаци, предвещаващи буря. Лаймън трябваше да внимава, но щеше да се справи, трябваше да се справи. Не можеше да остане на Салвейшън Пойнт с тази торба, пълна с лекарства.

Стигна до Литъл Херинг, но обувките му подгизнаха; в един момент дори се подхлъзна и едва не цопна във водата. Успя да запази равновесие, но усети страх, сякаш беше въпрос на време да падне, и то жестоко.

39

Карузо пристигна навреме в открита моторница с два мощни извънбордови двигателя „Мъркюри 200“.

— Добро утро, Пайк.

— Да тръгваме — каза Изриъл. — До петнайсет минути тук ще има снимачен екип от телевизията.

Карузо го огледа.

— Това по лицето ти едва ли е дело на снимачен екип. Кой те подреди така?

— Все едно не знаеш.

Изриъл протегна крак и стъпи в лодката, като се опитваше да не показва каква болка му причинява това движение.

— Ако аз ти бях пратил някого, нямаше да се разминеш с едно натупване като в училищния двор.

Изриъл се обърна и го погледна. Видя, че е абсолютно сериозен.

— Да тръгваме — повтори той и отвърза едно от въжетата, които придържаха лодката към кея.

Карузо запали двигателите, даде на заден, после зави срещу вятъра и пое курс на югозапад, където се бяха струпали ниски облаци. Задаваше се атмосферен фронт, който носеше със себе си ураганен вятър и пороен дъжд. Изриъл седеше на кърмата, преметнал ръка върху една от хромираните вилки за риболовни прътове. Моторницата беше много добра, с регистрация в Мейн, и той се запита как Карузо е успял да си я набави толкова бързо. Но за човек, разполагащ с частен самолет, едва ли беше особено трудно да си намери лодка за риболовни излети.

Беше със същите скъпи ботуши като предишния път. Изглеждаха неуместно в лодка като тази, но той стоеше уверено на краката си и я управляваше със заучена лекота. Чувстваше се добре на вода. Освен това явно имаше пари, но не приличаше на човек, за когото те са смисълът на живота. Беше в играта заради тръпката. Това трябваше да се има предвид.

— Откъде си, Карузо? — попита Изриъл, като се надвикваше с рева на извънбордовите двигатели.

— Откъде ли не. Военен изтърсак.

— А баща ти откъде е?

— Баща ми ли те интересува, Пайк?

— Разбира се. Човек научава много за сина, ако разбере кой е бащата. Ти знаеш, че аз убих моя.

— Знам. — Карузо отново му хвърли онзи леко развеселен поглед.

— И предполагам, си мислиш, че си научил нещо за мен от този факт. Хайде, разкажи ми нещо за твоя старец тогава. Нали трябва да обменяме информация?

— Не си спомням ключовата дума да е била обменяме. — Карузо прекара ловко лодката между боядисаните в ярки цветове буйове, които превръщаха морето в лабиринт, и накрая зави на североизток. — Не крия нищо, затова ще ти кажа следното, преди да научиш останалото от Гугъл: моят старец, както го нарече, беше войник и учен. Получава повиквателна за Виетнам, губи крака си под коляното, после се връща у дома, слага си протеза, завършва два университета и отива да работи в мозъчен тръст.

— И с какво е упражнявал мозъка си в този конкретен тръст?

— Планирал е как да се избягват излишни военни конфликти. Доктрината „Стимсън“, такива едни работи.

Изриъл не знаеше нищо за доктрината „Стимсън“.

— И какво е извлякъл от това?

Карузо отново му хвърли онзи поглед, който казваше: забавен си, затова те търпя.

— Доктрината „Карузо“, ако трябва да ти я предам сбито, се свежда до това: успешното възпиране опира изцяло до съзнанието на възпирания, не на възпиращия.

— Поясни се.

— Врагът трябва да повярва, че разполагаш както с капацитета, така и с волята да изпълниш всяка своя заплаха, срещу която той няма противодействие.

— Мислиш ли, че е бил прав?

— О, знам, че е бил.