Един честен човек

— Интересна житейска философия за човек, дошъл с частен самолет до отдалечен остров, за да убеждава… или заплашва — каза Изриъл.

Корпусът на лодката отскачаше с плющене от ниските вълни. Вече бяха излезли извън участъка на цветните буйове и се намираха в Ничията зона, където не би посмял да навлезе никой рибар. Карузо продължаваше да държи курс на североизток. Във всички посоки се виждаше само сиво-синкава вода, а на далечния хоризонт очертанията на товарен кораб, пътуващ за Европа. Моторницата, толкова впечатляващо голяма на пристана, сега изглеждаше като малка точка насред океана. Най-после Карузо отпусна газта, грохотът на двигателите отслабна и той ги остави да работят на бавни обороти, колкото да може да насочва носа перпендикулярно на вълните.

— Тук достатъчно насаме ли сме? — попита Изриъл.

— Много повече от предишния път. Имаш ли нещо против да те обискирам?

— Да.

— Без това няма разговор.

Изриъл въздъхна, изправи се и разпери ръце. Карузо пристъпи към кърмата и бързо, но ефикасно прекара длани по тялото му. Беше професионално претърсване, но събуди у Изриъл спомени от затвора и той насочи цялото си внимание към линията на хоризонта, за да не покаже колко му е неприятно. Не беше опипван от надзирател вече три месеца и в известен смисъл предпочиташе свитите юмруци и ритащите крака от вчера. Поне островитяните бяха показали разбиране, че се налага да го постигнат със сила.

— Обърни се — каза Карузо.

Изриъл се обърна. Методично, както и преди, Карузо започна от главата, като свали бейзболната му шапка, плъзна ръце по гръбнака и по бедрата му, после издърпа крачолите на джинсите от ботушите му и бръкна с показалци в тях. Накрая се изправи доволен.

— Всичко е наред.

— А сега аз теб може ли? — попита Изриъл.

— Не. Но ще ти кажа, че имам пистолет в кобур отзад на кръста, сгъваем нож в джоба си и никакви камери или други записващи устройства. — Карузо седна зад руля и обърна седалката назад, за да е с лице към кърмата. — Не очаквах да се обадиш снощи. Предполагам, че побоят, който си понесъл, е отворил съзнанието ти, но те уверявам, че нямам нищо общо с това.

Беше искрен и Изриъл кимна.

— Знам. Знам също, че няма да ми кажеш за кого работиш.

— Не, няма да го направя.

Лодката се повдигаше и спускаше от плавното движение на вълните. Морето беше спокойно, но във въздуха имаше стаена заплаха — беше горещ и неподвижен. Следобед щеше да падне хубав дъжд, да се извие буря.

Изриъл си пое дъх и попита:

— Стърлинг ползва ли се с протекция?

— Не и от мен.

— Вчера го спомена.

— Точно така. Казах, че може да ти създаде неприятности.

— Учудих се, че изобщо знаеш за него. Той не е в устата на хората извън Салвейшън Пойнт.

Лодката се надигна и спусна, пак се надигна и пак се спусна. Мълчание.

— Твоят чичо ти създава неприятности, но аз играя на съвсем друг терен — каза накрая Карузо. — Освен това той никога не е стъпвал на онази яхта. Така че, ако си се наточил за скалпа на Стърлинг, няма да успееш по тази линия. Бих могъл много по-лесно да си представя теб като заподозрян в убийствата, отколкото него.

Това беше първият случай, в който Карузо намекваше, че знае нещо за случилото се на „Мерео“.

— Пет пари не давам на кого осигуряваш протекция и защо — каза Изриъл. — Интересува ме само да не бъда намесван в това.

— Мъдри думи.

— Но ми е интересно за кого не ти пука дали е с протекция и кой може да бъде пожертван.

— Защо?

— Защото, ако застраша погрешното семейство — каза Изриъл, — това ще е добър повод да умра.

Карузо го посочи, после със същия пръст се потупа по слепоочието.

— Нали ти казвам, Пайк, ти си по-интелигентен, отколкото изглеждаш.

— Сега ми отговори.

— Мисля, че се надценяваш.

— Хареса ми онова, което обясни за доктрината на баща си — каза Изриъл. — Как работи възпирането и как не работи. Не съм достатъчно интелигентен, за да ти го цитирам буквално, но доколкото схванах, нещата се свеждат до риска да не прецениш вярно опонента си.

Този път усмивката на Карузо беше искрена.

— Ти наистина си умен, Пайк, сериозно ти говоря.

Изриъл не отговори.

— Знаеш ли малко латински?

— Не.

— Пробвай това: Ex injuria jus non oritur и Ex factis jus oritur.

— Като скоропоговорка звучи. Кажи го сега на английски.

— Първото означава в общи линии, че от незаконно действие не може да произтече правен иск. Ако си придобил нещо с незаконни средства, то няма да бъде признато от съда. Втората мисъл, Ex factis jus oritur, означава, че законът се позовава на факти. Ако от дадено незаконно действие са произтекли факти — Карузо разпери ръце — то законът трябва да се нагласи спрямо тях. Ако една държава завземе чужда територия, трябва да приемем реалностите, а именно че тя вече ѝ принадлежи.

— Твоето образование е струвало повече от ботушите ти, предполагам.

— Ти попадаш във втората категория — каза Карузо.

— Защо?

— Защото този остров отдавна е изгубил върховенството на закона и ти го знаеш.

— Имаме Стърлинг — каза Изриъл. — Какво повече ни е нужно?

Очакваше поредна усмивка, но лицето на Карузо изразяваше мрачна деловитост.