Елитът на Дерините

— Не всички са пълни дерини, — съгласи се Арилан. — Но всички са принудени да действат като истински дерини. Все още ли имате възражения срещу Морган и Маклейн?

— Те все още са полудерини! — отсече Вивиан. — Как ще ги промениш? Не можем да изменим на традициите си, за да ти угодим.

— Стига! — Арилан удари с юмрук по масата и скочи. — Толкова ли сте слепи, толкова ли сте оковани в правила, че ние трябва да изчезнем заради вас!

Той стана и закрачи към портите, спря под арката и изчака вратите да се люшнат встрани пред него.

— Веднага се връщам. Отправено ми е предизвикателство, искам вашата помощ за себе си и за новите ми съюзници — моите съюзници — дерини. Крайно време е да ги видите!

С тези думи той се завъртя на пети и изчезна от стаята, оставяйки смаяния Съвет зад себе си.

Малко по-късно той премина през гигантската двойна порта, следван от трима мъже. Чуха се възмутени реплики при появата на Арилан. Ларън се надигна да изрази протеста си, но размисли и седна отново, след като погледа му срещна този на епископа. Арилан застана зад стола си и изчака Келсън, Морган и Дънкан да се наредят зад него. Едва тогава се обърна към Съвета.

— Лордове, ще ме извините за привидната ми наглост, че доведох тези мъже тук, но вие ме принудихте. Ако ще бъда въвлечен в борба, която застрашава положението ми в човешкото общество, искам да се ползвам от древните протекции. Същото се отнася и за моите съюзници, тъй като нишката се къса там, където е най-тънка. Всички ние отчаяно се нуждаем от защита. Лордове, представям ви Негово Величество Келсън Синил Райе Антъни Халдейн, крал на Гуинид, принц на Меара, господар на Ретмут, и Повелител на Пурпурните покрайнини — вашият господар и суверен. С него е лорд Аларик Антъни Морган, херцог на Коруин, господар на Корът и Защитник на краля. И най-сетне, монсиньор Дънкан Хауърд Маклейн, изповедник на Негово Величество и както изглежда, след съмнителната помощ на Уенсит от Торънт, новият херцог на Касан и граф на Киърн. Днес Уенсит екзекутира баща му.

— Всеки един от тези господа е поне полудерини по нашите стандарти. Ще ги считаме за истински, предвид обсъждането на последната ни сбирка. — Той се обърна към тримата. — Господарю, приятели, на мен се пада честта да ви представя Камберианския Съвет. Дали ще запази славата си и занапред, ще проличи скоро.

Тримата внимателно се поклониха, а Морган почтително кимна на епископа.

— Ваше Преосвещенство, може ли да задам няколко въпроса?

— Разби…

— Ние ще задаваме въпросите, сър — надменно го прекъсна Вивиан. — Кой ви позволи да дойдете в Съвета?

— Как кой, лорд Арилан. Да разбирам ли, че Съвета представя всички дерини?

— Той е бастион на миналото — хладно отвърна Вивиан. — Да не би ти, полудерини, да оспорваш древните ни обичаи?

Морган вдигна вежди и обърна разширените си от учудване очи към дамата.

— Лейди, разбира се, че не. Ако не греша, древните ви обичаи бяха в сила миналата есен, когато нашият крал се би с лейди Чариса. Без поддръжката, която вярвам, че този Съвет му оказа, Негово Величество едва ли щеше да доживее до времето, когато откри своите умения. Има основателна причина да сме горди с него.

— Разбира се, че има — каза раздразнено Вивиан. — Младият Халдейн е достоен продължител на расата ни. Той е истински дерини по майчина линия, въпреки че този факт бе укриван от години. По бащина линия, родословието му се проследява чак до Великия Халдейн, когото Благословеният Камбър избра да възвърне славата, чийто плодове бяха Великите Открития. По рождение, ние го считаме за един от нас. Той винаги се е ползвал от защитата ни, дори когато не го е знаел. Той и сега ще я получи, както и лорд Арилан. Съветът застава и зад двамата.

— А аз? А Дънкан?

— И двамата сте родени от майки дерини, наши кръвни сестри, и затова сте ни мили. Но бащите ви са хора и това ви отдалечава от нас.

— Техните сили? — Тирсъл прекъсна без колебание Вивиан. — Морган, вярно ли е, че ти и Маклейн имате силата да лекувате?

Морган дълго гледа Тирсъл де Кларън в очите, след това погледът му се плъзна върху останалите от Съвета. Забеляза очакването, нетърпението и ужаса в тях и се почувства несигурен дали да разкрие новия си талант точно сега. Погледна Арилан за съвет, но епископът не му даде никакъв знак. Много добре. Ще измени малко фактите, ще се опита да предизвика Съвета, да покаже, че полудерини или не, Аларик Морган е човек, с който трябва да се съобразяват.

— Дали имаме лечебна сила? — повтори той. — Може би по-късно ще ви разкажа за нея. Сега отново ще ви питам за положението на Дънкан и моето. Ако, както разбирам, сме обекти на предизвикателства по право от майчиното ни наследство, не трябва ли също да поискаме й правото си на защита? Ако, по рождение, аз и спътникът ми сме уязвими за опасностите, но не заслужаваме защита, къде е прехвалената деринска справедливост, лордове?

— Да не би да поставяш под въпрос властта ни? — попита Коръм предпазливо.

— Поставям под въпрос властта ви да подхвърляте на опасност живота ни заради обстоятелства, които са извън контрола ни, сър — отговори Морган.