Елитът на Дерините

— Ще се бавя не повече от десет минути — каза той, пристъпвайки в центъра на конфигурацията. — Междувременно Дънкан, ти и Келсън, помогнете на Аларик да възстанови силите си, доколкото е възможно засега. Пригответе се за действие веднага щом се върна. Съветът няма да хареса цялата работа, а и аз не искам да им дам време за размисъл.

— Ще сме готови — отговори Келсън.

Арилан кимна, обгърна се с ръце и наведе глава. Изведнъж изчезна.

Глава двадесет и трета

Ще превържа ранената, и ще подкрепя немощната.

Йезекиил 34:16

Тъмнина. Още преди очите му да свикнат с мъждивата светлина, Арилан знаеше, че се намира близо до огромните порти на Камберианския Съвет, в малка ниша пред Портала за Преход. Обикновено мястото бе пусто по това време, и въпреки че го знаеше, той се огледа внимателно, преди да се отправи към огромните позлатени порти. Точно в момента не му се искаше да прекъсне някого.

Портите се разтвориха, когато ги приближи, но стаята бе толкова тъмна, колкото и преддверието. Следобедните слънчеви лъчи едва проблясваха през виолетовия купол. Без да забавя крачка, Арилан вдигна ръце и с жест даде заповед на факлите и виолетовото стъкло да заблестят. Седнал на стола, епископът магьосник уморено подпря ръце на абаносовата маса и отпусна глава назад. След това се втренчи в огромната кристална топка над осмоъгълната маса и започна да свиква Съвета.

Изминаха няколко минути, Арилан се въртеше неспокойно на стола си, опитвайки се да запази колкото се може повече от енергията си, но въпреки това се чувстваше изнервен от забавянето. Не след дълго портите отново се отвориха и членовете на Съвета започнаха да пристигат.

Първа влезе Кири Огнената, величествена и прекрасна в наситено зеления си ловен костюм; след нея се появи Ларън Ал Пардис с развяната роба на учен. Трети бе Торн Хейгън, бос и с облечена набързо оранжева мантия. Последва го Стивън Коръм в смачкан тъмносин костюм за езда. Последен пристигна слепият Барет Де Лейни, подпрян на ръката на Вивиан и Тирсъл Де Кларън, който пристъпваше бавно най-отзад и изглеждаше странно разпуснат в бургундската си туника с разголен врат.

Когато и последният влезе, Арилан вдигна поглед към седмината. Очите му гневно проблеснаха при вида на въпросителните им изражения. Не си размениха нито дума, докато заемаха местата си, въпреки че оглеждаха замислено Арилан. Те не се съмняваха в това кой ги е призовал. Епископът ги гледаше втренчено и сплете ръце, преди да вземе думата.

— Кой е предложил услугите на Съвета да бъде арбитър в Дуела на Тайната на Уенсит от Торънт?

Последва тишина, изпълнена с неловкост и удивление. Седмината сякаш не можеха да решат дали колегата им е изгубил разсъдъка си или не.

— Зададох ви въпрос и очаквам отговор — повтори Арилан, пронизвайки ги с поглед — Кой е отговорен?

Всички очи се насочиха към Стивън Коръм, който бавно се надигна.

— Никой не е молил Съвета за подобно нещо, Денис. Сигурно грешиш.

— Греша ли?

Арилан изгледа Коръм смаяно, изненадата бързо премина в подозрение при вида на спокойното му изражение.

— Е, хайде не се прави на невинен. Уенсит от Торънт има много недостатъци, но глупостта не е един от тях. Дори и той не би се осмелил да излъже за подобно нещо. Осмеляваш се да ми кажеш, че не знаеш нищо, така ли?

Тирсъл седна намръщено и въздъхна.

— Коръм казва истината, Денис, и говори от името на всички ни. Уенсит не е говорил с нас за каквото и да било, камо ли за Дуел на Тайната. Знаеш, че съм на твоя страна и на страната на краля. Не бих те излъгал.

Арилан с усилие се опита да се отпусне. Ръцете му, подпрени на масата не трепнаха. Ако Уенсит не е говорил със Съвета, тогава…?

— Започвам да разбирам, — промълви той, оглеждайки Съвета още веднъж. — Дами и господа, трябва да ми простите. Изглежда, че аз и кралят сме жертви на измама. Уенсит ни каза, че Съветът ще бъде официален арбитър на Дуела, за да се почувстваме в безопасност. Явно цели да се появи на Дуела с още четирима дерини в ролята на арбитри от Съвета, които да се намесят в негова полза, когато стане необходимо. Не знае обаче, че и аз съм член на Съвета, а също и дерини. Келсън как би различил членовете на Съвета? Той дори не знаеше нищо за нас допреди няколко часа. Предателство, предателство!

Съветът бе шокиран, такъв сериозен проблем отдавна не бе възниквал. По-възрастните му членове още не можеха да повярват, че всичко това е истина. Тирсъл огледа останалите и отново се обади:

— Кого споменава Уенсит в предизвикателството?

— Осмина ще се бият в Дуела на Тайната: Уенсит, братовчед му Лайънел, Райдън и Бран Корис. Морган, Маклейн и вероятно аз ще бъдем с Келсън. Уенсит не ни е посочил специално, но друг не остава. — Той замълча за момент. — Но аз не възнамерявам да се бия с Уенсит, ако има предателство — или поне не по неговите правила. Искам от Съвета защита над себе си и онези, които са с мен. Искам защита от истинския Съвет.

Барет се прокашля смутено.

— Страхувам се, че това е невъзможно, Денис. Не всички, които изброи са дерини.