Елитът на Дерините

— Добре. Томас, помогни на Нигел да навие килима. Ще ми трябва нещо от едно време. Може ли да взема Огнения ти пръстен, Келсън?

— Разбира се, какво ще правиш? — Попита той, докато сваляше пръстена си и наблюдаваше с интерес сплъстената трева под навития вече на руло килим.

Арилан постави пръстена на малкия си пръст и с жест посочи изхода на Морган и Дънкан.

— С ваша помощ ще построя Портал за Преход. За щастие това е една от способностите, която все още не сме изгубили. Нигел, ще ми е нужна по-особена помощ от трима ви след минута. Ще ми се подчините ли безпрекословно?

Тримата размениха тревожни погледи, но кимнаха в съгласие. Арилан им се усмихна окуражително и падна на колене върху тревата. Прокара пръсти по нея, отстрани няколко камъка и клонки и протегна ръка към камата на Нигел. Принцът безмълвно му я подаде. С нейна помощ Арилан започна да изрязва двуметров осмоъгълник в земята. Четиримата не сваляха очи от него.

— Представям си колко сте учудени от това, което правя — каза той докато изрязваше втората и премина към третата стена на осмоъгълника. — Уорън, Порталът за Преход е средство за прехвърляне на дерините от една точка в друга моментално. За съжаление не можем да използваме тази забележителна дарба без Портал, а построяването му отнема много време и усилия. Ето защо ми е нужна помощта ви. Ще изпаднете в дълбок транс, а аз ще използвам силата ви за активиране на Портала. Обещавам ви, че няма да има никакви лоши последствия.

Вече изрязал шестата стена, той видя как Уорън пристъпва от крак на крак, очевадно притеснен от идеята да бъде омагьосан.

— Неспокоен ли си, Уорън? Не те виня, но наистина няма за какво да се безпокоиш. Едва ли ще бъде по-различно от това, когато Морган ти чете мислите. Нищо няма да си спомняш след това.

— Обещаваш ли?

Арилан кимна и Уорън сви нервно рамене.

— Добре, ще направя каквото мога.

Арилан продължи да очертава осмоъгълника и когато стигна до последната стена, Морган се върна с малка кожена кутия в ръка. Той спря до кръга. Арилан прокара последната линия и избърса ръце в расото си. След това върна камата на Нигел.

— Донесе ли Стражата? — попита той.

Морган отвори кутията и изсипа осем малки черни и бели кубчета в ръката си. Всяко кубче беше, колкото върха на малкия му пръст, четири бели и четири черни, и те заблестяха, когато ги обърна върху дланта си. Арилан докосна кубчетата, наостри уши, като че се опитваше да чуе нещо и даде знак на Морган да продължи. Аларик излезе извън очертанията на осмоъгълника, постави кубчетата на тревата и коленичи до тях. Арилан се прокашля.

— Сложи всичките, освен последния по местата им, а след това ги активирай отвътре.

Морган кимна.

— Добре, когато Дънкан се върне със свещите, нека сложи по една във всеки ъгъл на осмоъгълника. Нигел, елате с Уорън тук и се настанете удобно. Келсън, донеси им кожите, за да легнат на тях.

Дънкан донесе свещите, коленичи извън осмоъгълника и се захвана да изравнява дължината им с камата.

Морган му посочи къде да сложи свещите и се зае с кубчетата.

Кубчетата се наричаха Стражи, а цялата конфигурация — Главна Стража. За да се активира, всички действия трябваше да се извършат съвсем прецизно. Първо четири бели кубчета трябваше да се подредят в квадрат, всяко едно плътно допряно до съседното. След това черните кубчета се поставяха по ъглите на големия квадрат, образуван от белите. Черните и белите кубчета не трябваше да се допират.

Морган подреди конфигурацията, докосна с показалеца си най-горното бяло кубче от ляво и хвърли кос поглед на Арилан, който прошепна Prime. Първото кубче заблестя със слаба, млечнобяла светлина. Показалецът му все още се намираше върху кубчето.

— Seconde, прошепна Морган, докосвайки най-горното бяло кубче отдясно на квадрата — Tierce, Quarte продължи бързо той при докосването на останалите.

На светлината, хвърляна от големия бял квадрат, останалите четири черни кубчета рязко контрастираха. Поемайки си дълбоко въздух, Морган докосна черното кубче в левия ъгъл и промълви: Quinte. Три пъти повтаряше същите движения, докато бързо произнасяше Sixte, Septime, Octave. Черните кубчета заблестяха с дълбока зеленикавочерна светлина. По ъглите, където светлината на черните се срещаше с тази на белите, се появиха искрящи ивици тъмнина, като че ли те взаимно смущаваха ефекта си.

Морган с изненада забеляза, че всеки е зает със задълженията си. Дънкан бе поставил свещите по местата им без Морган да го забележи и сега седеше спокойно до изпадналия в транс Уорън, чиято отпусната глава лежеше на коленете му със затворени очи. Арилан и Келсън бяха коленичили до спящия Нигел. Арилан явно помагаше на младия крал да събере достатъчно сила за това, което предстоеше да се случи.

Само Кардиъл стоеше встрани от останалите, свит върху сгънатия килим извън осмоъгълника, обгърнал с ръка коляното си. Явно бе гледал Морган, защото смутено сведе поглед. Обаче смущението му не трая дълго, сцената го бе очаровала. С огромно усилие на волята се удържаше да не се приближи по-близо, за да наблюдава по-добре.