Елитът на Дерините

— Съжалявам. Не исках да шпионирам — приглушено рече той. — Имаш ли нещо против да наблюдавам.

Морган се поколеба за момент дали бе разумно да разреши на епископа да научи повече от онова, което знаеше, но само вдигна рамене.

— Нямам. Само не ме прекъсвай. Това, което следва, е доста уморително, затова ще ми трябва пълна концентрация.

— Както кажеш — съгласи се Кардиъл и се намести на по-удобно за наблюдение място. С въздишка, Морган избърса ръце в панталоните си и вдигна първото бяло кубче. Внимателно го приближи към петото, неговото черно съответствие, и леко пг притисна едно към друго с думите:

— Primus!

С приглушено цъкване, двете кубчета се сляха в сребристосив правоъгълник, който Морган бързо остави настрана, преди да вземе в ръце второто. Наблюдавайки замръзналото изражение на Кардиъл, той го докосна до шестото и прошепна: Secundus! Образува се втори светещ правоъгълник.

Морган почувства как енергията отслабва и прокара ръка през лицето си. Умората изчезна, след като приложи старата техника на дерините, но знаеше, че по-късно ще си плати. Стражите трябваше да се задействат на всяка цена. Той бързо се приготви да допре третото до седмото кубче.

— Tertius!

Третият правоъгълник светна. Три четвърти от страните бяха вече готови.

— Почти привършихме — каза Арилан, приближавайки се към Кардиъл, докато Морган взимаше осмото. — Томас, трябваш ми.

С обезпокоен вид, Кардиъл придружи Арилан до навития на руло килим, легна и му позволи да сложи студената си ръка на челото му. Клепачите му леко потрепнаха, докато се унасяше в транса. Морган тръсна глава и пое дълбоко въздух. Цялата му енергия бе насочена към последната двойка кубчета.

— Quartus!

Кратко проблясване отбеляза сливането на двете в едно цяло. На земята пред него лежаха четири сребристи правоъгълника.

Морган седна и се огледа наоколо. После започна да размества правоъгълниците в четирите посоки на света. След като установи границите на действие на стражите, Арилан влезе в кръга и въздейства от разстояние върху Келсън и Дънкан. Морган се сви в центъра на осмоъгълника и нервно огледа тримата, скупчили се около него, след което изправи единия от стражите, паднал при влизането в кръга.

— Сложи стражите, — прошепна Арилан. — Включи и трите в зоната на действие. Веднага след това ще запаля свещите.

Морган огледа кръга, тримата спящи мъже извън него, вдигна дясната си ръка и последователно посочи четирите страни.

— Primus, Secundus, Tertius, et Quartus, fiat lux!

При тези думи стражите заблестяха с мъждива светлина, обвивайки седмината в млечнобяла лъчиста паяжина. Когато мрежата ги обгърна плътно, Арилан предпазливо я докосна, за да се увери в здравината й и допря с ръка свещите в ъглите на осмоъгълника. Те изцвърчаха и лумнаха още по-ярко. Арилан пристъпи в центъра и сложи ръка върху рамото на Морган.

— Добре. Когато и четиримата обединим силите си, ще преминеш през Портала. Няма да е особено приятно (ще трябва да използваме огромно количество енергия), но ще се спасим. Ще направя всичко възможно да ви предпазя. Имате ли въпроси?

Нямаха. След кратко кимване, Арилан се протегна и хвана ръцете на Дънкан и Келсън. Пламъкът на свещите се люшкаше в повея на вятъра, който проникваше в палатката. Бял ореол обгърна главата на Арилан. Светлината ставаше все по-ярка, постепенно се набразди с алени и зелени ивици и през тримата премина тръпка, породена от изсмукването на умствените и физическите им сили.

Мъглите, обвили седмината, пращяха и съскаха в усилващата се вихрушка, а огънят цвърчеше и се извиваше в дъги. Накрая блесна ослепителна светлина и за секунди изчезна. Келсън извика, Морган се олюля застрашително напред-назад, а Дънкан изпъшка. Но светлината изчезна и всичко свърши. Четиримата дерини плахо отвориха очи и изпитаха познатото им вече усещане, предизвикано от появата на Портала за Преход. С въздишка на облекчение Арилан стана и премести Кардиъл извън кръга, давайки знак на Дънкан и Келсън да направят същото с Нигел и Уорън. Кръгът се опразни, с изключение на коленичилия в центъра му Морган. Арилан прехапа устни и падна на колене до Морган и отново сложи ръка на рамото му.

— Зная колко си уморен, но трябва да ми направиш още една услуга. Стражите трябва да се поставят, така че да охраняват цялата палатка. Изтощен си, а когато се върна да взема теб, Келсън и Дънкан, искам да съм сигурен, че другите ще са в безопасност. Те трябва да се събудят около полунощ и не могат да се бранят, ако някой ги изненада.

— Разбирам.

Морган се изправи уморено на крака и се протегна. Пое си дълбоко въздух, изпусна го рязко сякаш черпеше сили отнякъде далеч, и тихо запя заклинанието. Докато изговаряше думите, той махна с ръце като че избутваше нещо с разперени длани. Когато палатката се изпълни изцяло от светлинната мрежа, той отново вдигна ръце, с насочени нагоре длани и бавно започна да ги сваля.

— Това ли искаше? — попита уморено.

Арилан кимна и махна на Келсън и Дънкан да помогнат на Морган да седне край осмоъгълника.