Елитът на Дерините

— Добра работа, Дери — прошепна мъжът с променен глас. — Какво научи? Къде е принцът на дерините и приятелите му?

— Отишъл е да наблюдава лагера ти, господарю. — Дери чу гласа си, без да съзнава, че говори.

Стражът мигна и кимна леко с глава.

— Добре. Никой ли не видя какво направи току-що?

Дери поклати отрицателно глава.

— Мисля, че не, господарю. Какво искаш сега от мен?

Последва кратка пауза и мъжът отново погледна Дери напрегнато.

— Лорд Бран иска сина си и жена си. Знаеш ли къде са?

— Ще ги намеря, — каза Дери, въпреки че сам се презря за тези думи.

— Добре. Тогава измисли някоя хитрост, за да ги доведеш до Портала за Преход. Кажи на дамата, че…

Отвън се чуха гласове и Дери замръзна на място. Не беше сигурен, но като че един от стражите говореше с Уорън. Безшумно се изправи и крадешком се промъкна до вратата зад платнището, така че ако някой влезе, да не го види. После се чуха стъпки и една ръка дръпна платнището встрани. Късо подстриганата глава на Уорън се промуши през отвора и видя човекът, който лежеше в средата на помещението. Но преди да се обърне назад и да вдигне тревога, Дери го сграбчи и завлече в палатката, като запуши устата му с ръка, за да приглуши вика му. Секунди по късно Уорън също лежеше възнак в центъра на палатката. Ръцете и краката му бяха здраво вързани, а устата — запушена. Дери го завлече в другия край на помещението, след което излезе от палатката.

Морган сведе поглед, за да не поглежда Рикенда, която бе на няколко стъпки от него. Виното бе изпито, и думите — изречени. Ако утре погубеше Бран, щеше да изгуби любовта на тази невероятна жена. А иначе, ако Бран не умре, за тях двамата пак нямаше бъдеще. Той вдигна очи и осъзна, че никога не я е прегръщал, никога не я е докосвал, освен за миг през предишната нощ, когато деринската им кръв ги събра. Утре може би щеше да е твърде късно. Шансът щеше да е изгубен завинаги. Погледът му срещна нейния и прочете изписаната в него нерешителност. В светлината на догарящите свещи, той я взе в прегръдките си и впи устни в нейните. След миг те се отдръпнаха един от друг и леко докоснаха върховете на пръстите си. Дълго я гледа в очите, но от самото начало знаеше, че не може да остане. Честта не го позволяваше.

И така, когато единствения звук в палатката бе музиката на разтуптените им сърца, той се сбогува, докосвайки устни до копринено нежните й пръсти, преди да изчезне в мрака. Не знаеше, че някой дебне наблизо. Не подозираше, че Дери изчаква момента за действие, смазан от чудовищната сила на прокълнато заклинание.

Рикенда застана на входа, загледана след него, сетне се обърна към празната палатка. Свещите отново заблестяха, но някакъв особен здрач падна наоколо, след като Морган си отиде. Тя се запита как стана така, че се влюби в този висок, светъл непознат, който не й бе съпруг. Вдигна треперещите си пръсти към лицето си и ги докосна с устни. С усмивка влезе във вътрешното помещение и коленичи до спящия си син. Усмивката й бързо премина в необяснима тревога.

Какво им готви бъдещето? Независимо от изхода на утрешния Дуел, призракът на Бран винаги ще витае около тях, в живота или в смъртта. Тя бе свързана с Бран чрез момчето, с вериги по-здрави от всякакви думи или закон. Ами ако Аларик Морган убие Бран Корис утре. Докъде се простира верността?

Размишляваше върху онова, на което я бяха учили, но вече не бе убедена, че възпитанието й ще й даде отговорите. Жената трябва да е вярна на съпруга си, или поне така казваха. Но ако съпругът й е предател, тогава какво? Трябва ли жената да мрази този, който е дал заслуженото на предателя? Не мислеше точно така.

Тя въздъхна и оправи завивките на Брендан, но застина на място, когато слухът й долови някакъв звук извън палатката. Изправи се тихо, приближи се до изхода и забеляза силуета на мъж. Стражите не го спряха, а и той не направи опит да се приближи. Не й изглеждаше опасен, но кой бе той? Тя пристъпи напред и напрегна очи, за да различи чертите му в тъмнината.

— Кой сте вие? — попита приглушено, за да не разбуди Брендан или сестра Люк. — Съобщение ли носите?

Мъжът на входа се промъкна вътре и коленичи.

— Аз съм Шон лорд Дери, милейди, адютантът на Морган. Аз… ще дойдете ли веднага с мен в палатката на краля? Лорд Уорън е много зле, а Морган не може да се грижи сега за него. Реши, че вие можете да помогнете…

— Да, разбира се. Ще се опитам — каза тя и се загърна с плаща си. — Какво му е на Уорън, знаете ли?

Дери поклати отрицателно глава и стана.

— Не, милейди. Боя се, че не. Има треска, изпаднал е в делириум.

Рикенда оправи плаща си и тръгна към него.

— Готова съм, водете ме.

Дери сведе поглед и рече смутено:

— Лейди, преди да тръгнем, аз… е, не знам как да ви го кажа, за да не ме помислите за глупак, но кралят ми… е, кралят ви моли да вземете малкия лорд Брендан със себе си.

— Иска да взема Брендан? Но защо?

— Моля ви, милейди, аз… епископ Арилан и отец Дънкан се боят, че Уенсит и съпругът ви ще се опитат да отвлекат момчето, ако е само. Нищо не пречи да вземем предпазни мерки. Освен това, Морган ми предостави охрана.