Елитът на Дерините

— Добре, Келсън. Последвай ме. А вие го дръжте здраво, докато не ви кажа, че вече е безопасен. Може да вземе да буйства всеки момент без предупреждение.

— Да, Ваша Светлост.

Келсън сложи ръка на рамото на Морган и го последва. В палатката се възцари тишина, смущавана единствено от глухите ридания на лейди Рикенда.

Дънкан погледна към другия край на помещението и забеляза оживлението около притихналия Дери. Арилан бе изтощен от разрушаването на Портала и едва успя да се измъкне извън кръга и да се приближи до Морган и Келсън. Дънкан усети, че сега е времето да извади Рикенда от отчаянието й и да я подтикне да говори за онова, което се бе случило.

— Лейди? — мило рече той.

Жената подсмръкна и преглътна, след което вдигна глава и избърса очите си. Не го погледна.

— Извърших ужасно нещо, отче, — прошепна тя. — Извърших ужасно нещо и не мога дори да моля за прошка, защото бих го направила отново, ако имам възможност.

През ума на Дънкан минаха картините от последните събития и той се замисли върху значението на думите й. Съвсем забрави, че вече не носи свещеническите си задължения.

— Какво е това ужасно нещо, милейди? — попита той. — Не мога да разбера защо се обвинявате за случилото се тук тази нощ. Нали Дери ви е подмамил да дойдете, за да отвлече вас и сина ви?

Рикенда поклати глава.

— Вие не разбирате, отче. Съпругът ми беше един от мъжете, които се появиха в кръга, за да отвлекат детето ми. И аз… аз се опитах да го убия.

— Опитали сте се да го убиете? — повтори Дънкан, учуден как може такова крехко момиче да си мисли, че може да извърши подобно нещо.

— Да, и вероятно щях да успея, ако там не бяха Уенсит и Дери, който ми попречи. Вие сте дерини, отче. Знаете за какво говоря.

— Аз зная… — Дънкан спря като осъзна смисъла на думите й. — Лейди, вие дерини ли сте?

Тя кимна, но не го погледна.

— Бран знае ли?

— Знае — прошепна тя като се осмели да срещне погледа му. — И аз… о, отче, какво от това? Не мога да ви лъжа. Мисля, че се опитах да убия Бран по друга причина. Той… Боже, помогни ми, отче… но аз обичам друг. Обичам вашия братовчед и той ме обича. Все още не съм престъпила брачния обет, поне не на дела. Но ако Аларик убие Бран утре, което е възможно, законът… о, прости ми, отче. Дори не мисля за Бран. Но той е предател. О, какво да правя?

Тя се разрида горчиво и Дънкан я прегърна през рамо. Двамата седнаха на ръба на леглото на Келсън. В другия край на палатката, Морган и кралят все още бяха коленичили до омагьосания Дери, а Арилан гледаше безразлично пред себе си. Дънкан не очакваше помощ от никого. Сам трябваше да изпие чашата до дъно. Докосна леко косата на жената и се опита да подреди обърканите си чувства.

Рикенда и Аларик. Разбира се. Сега всичко идваше по местата си. Сляп е бил да не го забележи по-рано. Познаваше добросъвестността на братовчед си. Все още нищо не се бе случило между двамата. Самата Рикенда се закле, че е останала вярна на брака си. Но Дънкан разбра какви вътрешни угризения чувстваха и двамата, какви терзания, свързани с утрешния ден. Учуди се, че Аларик не е споделил с него, но осъзна, че не е имал време, а дори и да имаше, не би споменал никому такова нещо. Да изгаря от страст по чужда жена бе недопустимо за Аларик Морган.

Мислите му отново се върнаха към свещеническите му обязаности, както и към факта, че бе забравил за момент своето отстраняване. Освен това новината за истинската същност на Рикенда разпали у него конфликта, с който се бе борил тъй дълго. Тя се обърна към него като към свещеник, а същевременно засегна и деринската му кръв. Дали щеше да успее да обедини и двете в себе си? И кой беше той, всъщност?

Добре кръвта му е първа! Роди се и живя с нея близо тридесет години. Фактът, че светът не знаеше за това, нямаше отношение към проблема. Той бе дерини.

Ами свещеничеството? Откакто брат му умря в Кулди, той не бе служил в църква. Но нали Отлъчването бе вече отменено? И все пак къде бе мястото му като свещеник? Възможно ли бе да обедини и двете си страни в едно цяло? Даваха ли древните закони правото да бъде и духовник, и дерини?

Погледна към Арилан и се замисли. Когато взе първото си причастие, разбра, че сърцето го тегли повече от всичко към свещеничеството. Това беше призванието му. А Арилан изглежда нямаше съмнения относно съвместимостта на тези две природи. Наистина Арилан бе крил истината от години, но нима това го бе сломило?

Какво бе казал епископа? Той и Дънкан са първите дерини ръкоположени в свещенически сан от Междуцарствието до сега. Дънкан не се съмняваше, че Арилан вярва в призванието си и се счита за Божи служител. Маклейн винаги бе усещал у него това излъчване на святост, още от първата им среща преди шест години. Не се съмняваше, че ръкополагането му е законно. Защо тогава неговите собствени обети и ръкополагане да са по-малко валидни?

Наведе поглед към Рикенда и я видя да бърше очи. Вече бе спокойна. Но преди да я заговори, тя обърна сините си очи към него и го погледна в лицето.