Елитът на Дерините

— О, бедното ми дете, — промълви Рикенда и се отправи към вътрешното помещение. Остана за миг загледана в спящото дете, след което се обърна с лице към Дери.

— Прави са. Може би това замислят. Бран много обича Брендан. Лесно може да убеди Уенсит да го отвлече. Завий го в този плащ, Дери. — Тя му подаде подплатен с кожа плащ и отиде до леглото. — Но бъди внимателен, не буди сестра Люк. Ние ще се справим.

Дери се усмихна на себе си, но приведената жена не можа да го види.

— Разбира се, милейди, — рече тихо той. — Можем да тръгваме. Уорън се нуждае от помощта ви.

След минута, Рикенда и Дери влязоха в кралската палатка. Дери носеше на ръце спящия Брендан. Рикенда бе заслепена от ярката светлина в палатката. Дери прекоси помещението и сложи момчето върху кожите в центъра, след това й посочи мястото, където лежеше Уорън. Когато Рикенда се надвеси над него, Дери скръсти ръце на гърдите си, на лицето му играеше лека усмивка, но жената не я забеляза.

— Много е неподвижен, — рече тя като коленичи и докосна челото му. — Уорън? Уорън, чуваш ли ме?

При допира, тя се обърна ужасено, втренчила поглед в набързо запушената му уста. Сега разбра защо раменете му бяха в такова положение под плаща: ръцете му бяха вързани. В уплахата си, тя потърси с поглед Дери и го видя да се отдалечава от спящия Брендан, без да се интересува от присъствието й. Примря от страх, когато онзи навлезе в сянката и около главата му заблестя светлина.

— Дери!

Внезапно тя прозря намерението му — Порталът за Преход засвети около сина й. Скочи на крака и се стрелна покрай Дери точно, когато Порталът се активизира. Рикенда насочи силата си и успя да спре действието му, но Дери се втурна зад гърба й и я притисна към себе си, за да я избута извън кръга.

Тя се опита да извика името на детето си, за да го събуди, но една ръка здраво й запуши устата. Стражите се отзоваха на олелията и се втурнаха в палатката. В този момент втора сянка се очерта в кръга, последвана от призрачния силует на мъж, който се приближи към спящото дете.

— Не! — изпищя Рикенда, освобождавайки се от Дери, докато мъжът сграбчваше сина й. — Не, Бран, не!

От пръстите й се заизвива димящ пламък, но тя не успя да го насочи към Бран, защото Дери отново я дръпна към себе си, а стражите сякаш се движеха безкрайно бавно. Безсилна да попречи на онова, което ставаше пред очите й, тя видя как ярката светлина в кръга отслабва. Отново извика името на Брендан, докато стражите се мъчеха да отстранят Дери и да го укротят.

Но беше прекалено късно да спасят Брендан. Момчето бе изчезнало.

Глава двадесет и пета

Ти си свещеник довека…

Псалми 110:4

Когато Келсън бе повикан, палатката гъмжеше от стражи. Морган, Дънкан и Арилан влязоха и всички се смълчаха. Само глухите ридания на Рикенда, отпусната отчаяно в центъра на кръга около пустия Портал, и борбата на Дери да се освободи, нарушаваха тишината. Неколцина правеха жалки опити да успокоят жената, а други се суетяха над изпадналия в безсъзнание Уорън. Дери се дърпаше в ръцете на петима стражи, но опитите му да се измъкне бяха напразни.

Келсън бързо прецени положението и махна на стражите да излязат. Войниците зашепнаха неодобрително, но се подчиниха. Когато излязоха, Келсън и Морган се приближиха до Рикенда. Тя ги погледна и извърна глава.

— Не ме винете, господарю. Кръгът е обсебен от зло. Отвлякоха детето ми и аз не мога да го намеря…

— Отвлекли са Брендан? — прошепна Морган и си спомни как до преди малко бе приспивал детето.

Арилан влезе в кръга и коленичи до Рикенда, изправи я на крака и я предаде в ръцете на Дънкан. Тя закърши отчаяно ръце, а огнената й коса падна като було над лицето й. Морган пристъпи към нея, но Арилан поклати глава и направи знак на Дънкан да я отведе по-далеч от кръга.

— Остави, Аларик, — каза тихо той. — Дънкан ще се погрижи за нея. Ние незабавно трябва да затворим Портала преди Уенсит да го е използвал отново. Не трябваше да го оставям отворен.

— Да ти помогнем ли? — попита Келсън, който гледаше учудено седналия на пода епископ.

— Не, силата ви е нужна за Дери. Застанете отзад, докато направя необходимото.

Когато се отдалечиха, Арилан вдигна поглед за миг и въздъхна, сякаш се успокояваше вътрешно. После се наведе и остави ръцете си да се отпуснат от двете страни на тялото му. Около главата му заблестя искрящо сияние, чиито лъчи отслабваха и се усилваха според ударите на сърцето му. След това се появи ослепителна искра и всичко свърши. Арилан залитна и се подпря на ръце и крака, но преди Морган да му се притече на помощ, той поклати глава.

— Оставете ме. Гледайте Дери — прошепна той мрачно. — Всичко свърши. След малко ще дойда.

Морган изгледа поред Келсън, Рикенда и Дънкан, въздъхна и се приближи към стражите, които държаха Дери. Очите му се вторачиха в Аларик и той размърда вързаните си крака. Без да продума, Морган коленичи до Дери и започна да сваля ръкавиците си.