Елитът на Дерините

Корис и хората му се отместиха, а Лайънел се поклони и даде знак на останалите от своя отряд да слязат от конете и да го последват в шатрата. Той изгледа с одобрение богатото обзавеждане, размени с Мерит и другарите си примирен поглед, избра си най-удобния стол и седна.

Херцогът си свали ръкавиците и заедно с шлема, който си взе обратно, ги остави в краката си. Дългата му черна коса заблестя на светлината, която струеше през входа. Лайънел приглади непокорен кичур и постави стъпалата си на една табуретка за крака. Блестящото острие на камата, затъкната в пояса му, заискря на светлината на свещта, която внесе един адютант. Той разсеяно се заигра с дръжката й, докато хората му се настаняваха около краката му. Мерит зае стола до Лайънел. Грозноватото му лице беше напрегнато и неспокойно. Човекът, който носеше купата, застана разтревожен до централния, подпорен прът на шатрата. Когато Бран и Гуилим също влязоха, зад тях надникна лицето на торънтския знаменосец, чийто цвят беше по-бял от този на парламентьорския флаг, който носеше. Мъжът съзнаваше, че само той и другарят му, държащ приспивателното, не бяха в опасност.

Лайънел огледа петимата, които доверчиво бяха насядали около него, след което даде знак на мъжа с приспивателното да ги обиколи по ред. Очите на всеки един бяха насочени към херцога, докато отпиваха от чашата. Когато дойде редът на Мерит, първият, който беше пил от течността, загуби съзнание и падна по гръб. Когато още двама изгубиха съзнание, разносвачът на купата спря разтревожен, а Мерит понечи да се изправи, но Лайънел поклати леко глава и му даде знак да седне. Мерит въздъхна примирено и като се почини на нареждането, се тръсна отново на стола. През това време още един от хората на пода беше заспал. Когато всички вече лежаха неподвижно, разносвачът на приспивателното коленичи пред херцога и протегна купата с разтреперани ръце. Погледът на Лайънел беше почти нежен, когато пое съда и го задържа разсеяно с дългите си пръсти.

— Те са достойни мъже, милорд Бран — каза той и погледна графа с притворени очи. — Те са ми поверили живота си, а аз го залагам на карта. Ако по какъвто и да е начин излезе, че съм предал доверието им, ако причините каквото и да е зло на някой от тях, кълна се ще ви преследвам дори и в гроба. Разбирате ли?

— Дадох ви думата си, сър — отвърна Корис безпристрастно. — Казах, че нищо лошо няма да ви се случи. Ако намеренията на вашия господар са почтени, няма от какво да се страхувате.

— Предупреждавам ви, че не се страхувам, милорд — отговори Лайънел меко. — Гледайте да спазите думата си.

След това той вдигна купата за поздрав, отпи и я върна обратно. Облегна се назад, потрепери като от студ, макар че в шатрата беше топло и загуби съзнание. Разнасялият приспивателното мъж остави купата на земята, премери пулса на господаря си и като знаеше, че няма какво повече да направи, се изправи разтреперан, като се поклони рязко на Бран Корис.

— Ако сте готов да изпълните своята част от споразумението, милорд, трябва да тръгваме. Предстои ни труден път, повечето от който е през леденостудена вода. Негово Величество ще ни чака.

— Разбира се — отвърна графът, изгледа своите заложници с уважение и постави шлема си. Нямаше съмнение, пред него лежах наистина дисциплинирани мъже.

— Пази ги, Кембъл — каза той, докато слагаше ръкавиците си и вървеше към изхода. — Уенсит ще иска да се върнат здрави и читави, а ние не желаем да го разочароваме.

Глава четвърта

Ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина и богатства скрити в скривалища.

Исаия 45:3

Укрепеният град Кардоса е разположен на около четири хиляди стъпки над Истмарчкото поле, на плато, което завършва с отвесно спускащи се скали. Той е бил седалище на графове, херцози, а понякога и на крале. Пак той охранява коварния проход Кардоса — основният път през планините Релиан.

Късно всяка есен, към края на ноември, студените въздушни маси, които идват от голямото северно море, изолират града и погребват прохода под снега. Това положение се запазва до март, дълго след като зимата си е отишла от останалите райони. Тогава снегът започва да се топи и през следващите три месеца проходът прилича на ревящ водопад.

Поради различния наклон на планините източният край на прохода става достъпен седмици преди западния. Този каприз на природата е основната причина, градът често да преминава от едни ръце в други. Тази особеност позволи на Уенсит от Торънт да превземе изгладнелия през зимата град без съпротива. Хай Кардоса беше обезкървен от конфликтите през лятото и изтощен от снеговете. Той не можеше да разчита на свежи войски и продоволствие от кралски Гуинид. Уенсит притежаваше и двете, така че градът се предаде.

Такова беше положението, когато Бран Корис и изнервеният му ескорт стигнаха до портите на Кардоса. Новият господар на града се беше настанил в Правителствения палат, където отпочиваше и се готвеше да посрещне дошлия с нежелание гост.