Елитът на Дерините

— Съжалявам, милорд, но на мен тази работа все още не ми харесва. Няма да ни донесе нищо, освен някоя нова подлост. Независимо какво казва херцог Лайънел, не мисля, че Уенсит наистина възнамерява да се изтегли. Няма съмнение, че той винаги може да ни разбие, ако реши да слезе от своите планини. Въпросът е колко ще му струва тази победа. А ако използва и магия…

— Вярно Кембъл — тъжно се усмихна Бран. — Ти си истинско шило. Винаги ще ми напомниш за това, за което не ми се мисли дори. Гуилим?

Запитаният вдигна рамене:

— Кембъл е частично прав, милорд. Винаги сме знаели, че не можем да задържим прохода дълго, ако Уенсит реши да атакува. Чудя се, какво споразумение се надява да постигне? Склонен съм да се съглася с Кембъл, че това прилича на капан. Не мога да реша какво да ви посъветвам.

Бран прокара пръсти по шлема и бронята, оставени на стола до него, след това погали и кожата под тях.

— Кой беше баронът с Лайънел? Този, който остана на коня си. Някой от вас познава ли го?

— Мерит от Райдър, милорд. Той владее обширни територии на североизток от Толан. Изненадан съм, че Уенсит го е пратил на такава мисия, особено ако планира нещо подло.

— Точно това си мислех и аз — каза Корис, като продължаваше несъзнателно да гали кожите, загледан в стената. Хрумна ми, че по този начин Уенсит иска да покаже, че действително желае да преговаря. До такава степен, че с готов да рискува шурея си и силния си съюзник, за да му повярваме. Като знам собствената си стойност, съмнявам се, че Уенсит би ги рискувал само, за да ме залови и унищожи. Ако искаше това, има други, по-лесни и по-евтини начини да го стори.

Гуилим се изкашля:

— Милорд, помислихте ли за възможността, заложниците да имат заповед да сторят нещо в лагера, докато вас ви няма? Например, ако те са дерини, никой не може да каже, какви вреди могат да причинят. Може би такива, които няма да забележим, докато вие не се завърнете, а те не напуснат лагера.

— Вярно, милорд — съгласи се Кембъл. — Какво ще ги спре да сторят някоя злобна поразия, докато вас ви няма? Не им вярвам, сър!

Бран потърка лицето си с ръце и погледна към тавана, докато обмисляше думите на двамата. Накрая се обърна към тях с въздишка:

— Не мога да оспоря вашата логика. Но някак си чувствам, че в този случай няма измама. Ако Лайънел и Мерит са дерини, те вече имаха достатъчно време да ни унищожат, стига да желаеха. Ако пък не са, ще бъде глупаво да опитат да направят нещо, когато са заобиколени отвсякъде. Все пак, за да ви успокоя, представете си, че наредя на Кордън да приготви силно приспивателно, което да дадем на заложниците. Ако те се съгласят с тази предпазна мярка, мисля, че ще бъде сравнително безопасно да отида на преговорите. В крайна сметка постъпката им ще изисква в отговор поне малко доверие, нали?

Гуилим поклати глава в знак на съмнение и вдигна рамене примирен:

— Все пак си остава рисковано, сър!

— Но мисля, че това е един разумен риск. Кембъл, намери Кордън и му кажи да приготви дозата. Гуилим, ти ще дойдеш с мен в Кардоса. Помогни ми да си сложа бронята.

Няколко минути по-късно Бран и Гуилим излязоха от шатрата и застанаха пред пратениците от Торънт. Графът беше с броня и мантия в кралскосиньо. На туниката, която носеше над бронята, беше извезан гербът му. На врата и изпод късите ръкави на дрехата проблясваше метала на ризницата. Беше се въоръжил с прав меч, с дръжка от слонова кост, който беше окачил на презраменен ремък от бяла кожа. Гуилим застана до него като държеше шлема на графа, закичен със синьо перо, а в лявата си ръка стискаше ръкавиците му за езда. Златистите очи на Корис гледаха хитро, когато заговори на парламентьорите от Торънт:

— Реших да поема поканата, милорд, херцог, — каза той спокойно.

Лайънел се поклони, като потисна усмивката си. Зад него стояха Мерит и част от охраната му, които бяха слезли от конете, докато Бран отсъстваше.

— Както и да е — продължи Корис. — Има няколко условия, които искам да поставя, преди да тръгна към Кардоса с вашия знаменосец. Не съм сигурен, че ще ги приемете.

Очите на Лайънел се стрелнаха подозрително към Кембъл, малкото въоръжени мъже и слабия човек в дрехи на полеви хирург, които се приближиха в този момент и застанаха зад него. Лекарят държеше широка глинена купа с дръжки. Мерит се приближи до Лайънел и прошепна нещо в ухото му. Херцогът се намръщи и после се обърна към Корис:

— Назовете Вашите условия, милорд.

— Вярвам, че няма да приемете предпазливостта ми като обида…

— Не — кимна Бран. — Но аз трябва да съм сигурен, че вие или някой от хората ви няма да объркате нещо, докато ме няма.

— Това е разбираемо.

— Знаех, че ще се съгласите. Искам да се подсигуря срещу евентуална измама, докато вие сте тук, а аз не. Затова наредих на главния си лекар да приготви приспивателно, от което вие, милорд Мерит и охраната, която ще остане с вас, ще заспите, преди да съм напуснал лагера. Разбирате, че не мога да прочета мислите ви и не знам какво планирате. Вие може дори да сте дериниски магьосници. Съгласни ли сте с тези условия?