Елитът на Дерините

Лицето на Лайънел стана мрачно, докато Бран говореше и той погледна неспокойно към Мерит и хората си, преди да отговори. Беше явно, че нито той, нито Мерит харесват идеята да прекарат следващите няколко часа упоени до безсъзнание в лагера на Коис. Но да откажат исканията му, означаваше да признаят, че не му вярват и че поканата на Уенсит може да не е това, за което я представяха. Лайънел явно беше получил изрични заповеди и той се обърна към младия граф със студен и официален тон:

— Извинете нашето забавяне, милорд, но вашите насрещни условия ни изненадаха. Разбира се, приемаме вашата предпазливост и бихме искали да ви уверим, че Негово Величество не възнамерява да нанесе удар чрез магия. Ако той желаеше това, щеше да го стори без да рискува живота ни. Както и да е, вярвам, че ще разберете, ако ние на свой ред проявим предпазливост. Преди да приемем Вашите условия, трябва да се убедим, че наистина ни предлагате само приспивателно.

— Съгласен съм, разбира се — каза Бран и махна на лекаря да се приближи. — Кордън, кой ще опита твоята смес пред Негова Светлост?

Кордън посочи един войник до него и пристъпи напред, като се поклони:

— Това е Стефан де Лонгвил, милорд — рече той, като държеше глинения съд здраво в ръцете си, а очите му не се отклоняваха от лицето на Бран.

— Отлично. Милорд, херцог, приемате ли този човек?

Лайънел поклати глава:

— Вашият лекар може да го е подготвил, милорд. Ако искате да ни убиете, може да сте му дали противоотрова. Може ли аз да избера?

— Да, но трябва да ви помоли да не избирате никой от офицерите ми. Те ще са необходими в мое отсъствие. — Иначе нямам възражения. Чувствайте се свободен да изберете, когото пожелаете.

Лайънел подаде шлема си на един от своите хора, след това се завъртя на пети и тръгна към конниците, които все още заобикаляха собствения му ескорт. Той разгледа мъжете внимателно, после спря до един от тях и сложи ръка на поводите на коня му. Животното разтърси глава и изпръхтя.

— Това е човекът, милорд. Няма начин да сте го подготвили предварително. Нека той дегустира приспивателното, което сте ни приготвили.

Бран кимна и рязко махна с ръка. Мъжът скочи от коня. Тръгна към графа, а Лайънел вървеше до него и внимателно го наблюдаваше. Когато войникът свали шлема си и понечи да го даде на един от хората около Бран, Лайънел го спря, взе шлема и сам го подаде. Херцогът искаше да е сигурен, че нищо няма да бъде дадено на дегустатора, без той да забележи. Като махна на Мерит да наблюдава мъжа, Лайънел се доближи до Бран и взе купата от ръцете на Кордън. Черните му очи измериха Корис, докато държеше купата и лицето му загатна, че е изнервен. След това той вдигна съда за поздрав и се върна при Мерит и войника. Един от хората му взе купата и я изследва, като подуши съдържанието с подозрение. Едва тогава подадоха съда на дегустатора, а Лайънел и Мерит застанаха от двете му страни. Херцогът хвърли недоверчив поглед към Корис, докато се готвеха да наблюдават пробата.

— Каква е дозата?

— Една глътка е достатъчна, Ваша Светлост — отвърна Кордън. — Лекарството действа много бързо.

— Така ли? — промърмори Лайънел и се обърна към мъжа с купата. — Добре, приятелю. Пий здраво, ако смееш. Командирът ти е известен като човек на честта. Ако е така след няколко часа ще се събудиш здрав и читав. Пий.

Мъжът насочван от човека на херцога, който също държеше купата, приближи съда до устните си и отпи голяма глътка, като повдигна вежди при миризмата на сместа. После погледна към Лайънел и преглътна. Остана му време колкото да оближе устните си — Кордън беше известен с това, че използваше хубави вина за своите смеси. После дегустаторът залитна и щеше да падне, но Лайънел и Мерит го хванаха и положиха на земята. Докато това стане, мъжът вече спеше дълбоко и нищо на света не можеше да го пробуди. Човекът на Лайънел, който държеше съда, го подаде на Мерит и после прегледа спящия, като му повдигна клепачите, премери му пулса и накрая кимна с неохота. Херцогът се изправи бавно и погледна към Бран с тъжно, но примирено изражение.

— Изглежда, че вашият главен лекар е наистина добър, милорд. Разбира се, това, което видяхме сега, няма да ни предпази от една бавнодействаща отрова или от това да ни убиете, докато спим. Но животът е хазарт, нали? А Негово Величество чака вие или ние да стигнем до Кардоса. Дори аз не бих искал да го карам да чака.

— Следователно, приемате условията ми?

— Така изглежда — поклони се Лайънел. — Вярвам, че все пак ще ни позволите да спим някъде другаде, а не на земята като този доверчив приятел — той погледна към спящия страж и се усмихна сардонично. — Това, което би потресло най-много Негово Величество, когато се завърнем наистина в Кардоса, ще бъде фактът, че сме спали в прахта.

Бран се поклони, повдигна платнището на входа на шатрата си и отвърна на сардоничната усмивка на херцога:

— Елате, ще спите в собствената ми палатка. Няма да позволя да се говори, че лордовете от Гупинд не знаят как да посрещат благородни гости.