Елитът на Дерините

— Дали наистина си поне отчасти дерини — отвърна спокойно кралят. — Ако е така, ще бъде далеч по-лесно да ти дам силата необходима, за да бъдеш ефективен съюзник. А ако не е така…

— А ако не е така? — повтори тихо Корис.

— Мисля, че засега няма нужда да се тревожим за тази възможност — отвърна Уенсит.

Магьосникът седна малко по-напред и отвори ръка. В дланта му лежеше кехлибарен кристал с големината на орех, прикрепен към красива, златна верижка. Беше нешлифован, грубо полиран ширал и излъчваше сияние, което като че ли идваше от самия него. Уенсит внимателно хвана верижката между палеца и показалеца си, вдигна я, но остави камъка да лежи в дланта му. Сега Бран ясно видя, че кристалът наистина сияеше.

— Това е кристалът ширал — меко заговори Уенсит. — От древни времена той е известен в окултните кръгове с чувствителността си към психичната енергия, която деринската кръв поражда. Виждаш, че той леко свети, докато го държа в ръка. Ако някой е дерини, необходима му е съвсем лека концентрация, за да активизира кристала. — Той вдигна очи към Корис. — Свали си ръкавицата.

Бран се поколеба за момент, облиза нервно устни, но след това се подчини. Уенсит подаде кристала, като го държеше за края на верижката, а графът го взе в голата си ръка, като трепна при първото докосване на камъка до дланта му. Щом кралят пусна верижката и я остави да виси от пръстите на Бран, кристалът изгасна. Корис погледна въпросително към магьосника.

— Това няма значение. Сега, искам да затвориш очи и да се концентрираш върху кристала. Представи си, че топлината от ръката ти преминава в камъка и го кара да свети. Представи си, че той поглъща светлина и след това я излъчва навън.

Бран последва напътствията, а Уенсит се съсредоточи върху кристала. Няколко секунди не стана нищо и магьосникът беше започнал да се мръщи, но в този момент ширалът слабо засия. Кралят сви замислено устни, после протегна ръка и докосна Бран. Той трепна и отвори очи точно навреме, за да види как кристалът все още свети, докато Уенсит го взимаше от ръката му.

— Проработи — прошепна Бран с благоговение.

— Наистина. Обаче явно не си истински дерини. — Той видя шокирания израз върху лицето на Корис и се усмихна, защото знаеше, че вече притежава този човек. — Не се тревожи. Имаш потенциала да придобиеш пълна сила, както хората са правели по времето на Реставрацията. В много отношения така е по-добре. Няма да стане нужда да се учиш да използваш вродените ти дерински способности, а ще ги придобиеш направо развити и готови да бъдат използвани.

— Което означава?

Уенсит стана спокоен и протегна напред увисналия на верижката си кристал.

— Което означава, че следващата стъпка е да проникна в мисълта ти, за да оценя твоя потенциал и да реша как точно да ти предам силата. Не се тормози с подробности. Кралете на Гуинид са правели това поколения наред, така че няма никаква опасност. Готов си да останеш през нощта, нали?

— Не го бях планирал, но…

— Но при тези обстоятелства ще останеш — завърши Уенсит, като се усмихна леко. Той заобиколи масата и седна на ръба отляво на Бран.

— Дори ще изпратим обратно твоя капитан, за да успокои хората ти. Жалко, че си направил пратениците ми неработоспособни. Шуреят ми, херцог Лайънел притежава придобити дерински сили, такива каквито ще имаш и ти. Ако не му беше дал приспивателно, можех да те обуча чрез него. Но сега той ще е скапан и сприхав. Ще бъде невъзможно да се живее с него през следващите няколко дни. Е, за успехите понякога трябва да се плаща и той го знае. Моля, седни и се отпусни.

— К… какво ще правите? — измърмори напрегнато Бран, който в своето объркване съвсем беше изгубил нишката на мисълта на Уенсит.

— Нали ти казах — ще проникна в мисълта ти. — Той разклати златната верижка и ширалът се завъртя. — Сега, искам да се облегнеш и да се отпуснеш. Не се съпротивлявай, за да нямаш зверско главоболие, когато се събудиш. Ако ми помагаш, нещата ще са по-лесни и за двама ни.

Корис се завъртя неспокойно на стола си, като че ли искаше да протестира. Магьосникът се намръщи. Лицето му стана строго, а гласът студен.

— Сега, чуй ме, графе на Марли. Ако ще бъдем съюзници, все някога ще трябва да започнеш да ми вярваш. Точно сега е моментът. Не ме карай да те насилвам.

Бран пое дълбоко въздух и след това издиша бавно:

— Съжалявам. Какво да направя?

Изражението на Уенсит омекна. Той отново завъртя кристала и леко побутна младия мъж на стола.

— Просто се отпусни и ми се довери. Наблюдавай кристала. Гледай как се върти и слушай гласа ми. Докато гледаш как кристалът се върти, върти, клепачите ти започват да натежават. Натежават така, че не можеш да държиш очите си отворени. Нека се затворят. Обхваща те чувство на летаргия и спокойствие. Приеми го. Влез в него. Нека то те обгърне и погълне. Недей да мислиш за нищо, но ако искаш си представи кадифена нощ в черна стая. Стаята има черна врата в черна стена. Сега си представи, че черната врата се отваря и отвън нахлува студен мрак.