Елитът на Дерините

Райдън от Истмарч не беше красив човек. Загрозяваше го саблен белег, който започваше от костта на носа и свършваше в десния ъгъл на устата му. За сметка на това той беше впечатляващ мъж. Тъмната му, посребрена на слепоочията коса и пищните, прошарени мустаци, подчертаваха слабото му, овално лице. Имаше изострена брадичка, която се смекчаваше от малката му поддържана брада. Голямата и широка уста, обикновено стисната в тънка линия, загатваше за жестокостта му на хищник. От него се излъчваше нещо зло. Зло подхранвано от острия ум зад обезобразеното лице. Райдън от Истмарч беше висш дерински лорд. Той не само, че не отстъпваше по нищо на Уенсит, но двамата се допълваха великолепно. Безспорно Райдън беше личност, с която трябва да се съобразяваш.

След като двамата се гледаха известно време през масата, Уенсит се раздвижи.

— Много добре — каза той, като придърпа и затегна няколко от кожените калъфи с документи. — Ще наблюдаваш ли утре посвещаването на Бран или те убедих, че той не е опасен.

— По принцип не съм убеден, че въобще има човешко същество, което да не е опасно — отвърна заядливо Райдън. — Както и да е. Оставям го на твоята преценка. — Той несъзнателно прокара пръст по белега, чийто долен край беше скрит в дебелите мустаци. — Онова там бойните ни планове ли са?

Уенсит издърпа карта от един от кожените калъфи и я разгъна на масата.

— Те са. Ситуацията се подобрява с всеки час. С измяната на Корис, ние разкъсваме силите на Келсън по границата и ще можем да отрежем северен Гуинид. Щом се придвижим на юг, лесно ще се справим и с Джеърд от Касан и неговата армия.

— Ами Келсън? — попита Райдън. — Когато той разбере какво планираме, на главите ни ще се стовари цялата кралска армия.

Събеседникът му поклати глава:

— Келсън няма да узнае. Смятам, че лошите комуникации и условията по това време на годината, които правят пътуването почти невъзможно, ще му попречат да узнае за нашите планове, докато стане твърде късно, за да може да направи каквото и да било. Освен това гражданските и религиозни бъркотии в Коруин ще му отворят достатъчно работа, докато дойде времето да се справим с него.

— А очакваш ли да срещнем някакви проблеми тогава?

— От Келсън? — Уенсит поклати глава и се усмихна. — Силно се съмнявам. Независимо каква възраст определя законът, за да може човек да стане крал, на четиринадесет години Келсън си остава момче, бил той половин дерини или не. А трябва да признаеш факта, че да е половин дерини напоследък не носи много полза на нашия млад принц. Всъщност лоялните поданици започват да се чудят, дали въобще е добре да имат за крал малко момче, чиято кръв произхожда от богохулническата и порочна деринска раса.

— Разбира се, слуховете, които толкова майсторски разпространяваш, нямат нищо общо с това.

— Как можа да си помислиш такова нещо?

Райдън се изсмя безрадостно и кръстоса елегантно обутите си крака.

— Тогава кажете ми какви са вашите планове за детето чудо, кралю. Как бих могъл да съм ви от полза, оттук нататък?

— Отърви ме от Морган и Маклейн — отвърна Уенсит, вече напълно сериозен. — Докато двамата са до Келсън, отлъчени или не, те са заплаха за нас. Както с помощта, която му оказват, така и със силата, която те самите притежават. Ние не можем да предвидим какво са способни да направят и какво влияние биха могли да окажат, затова трябва да ги елиминираме. Но това трябва да стане законно. Не искам никакви проблеми със Съвета.

— Законно? — Райдън скептично вдигна вежди. — Не съм сигурен, че е възможно. Като половин дерини Морган и Маклейн имат имунитет. Никой чист член на расата не може да отправи предизвикателство към тях. А шансовете те да бъдат екзекутирани от светската или църковната власт са толкова нищожни, че на практика не съществуват. Знаеш, че те се намират под личната защита на Келсън.

Кралят вдигна едно острие за писане и разсеяно започна да почуква с него по зъбите си, като замислено се загледа през прозореца.

— Мисля, че има и друг начин, на който Съветът няма да възрази. Дори самият Съвет ще бъде оръдието на тяхното унищожение.

Райдън се изправи с интерес.

— Продължавай.

— Да предположим, че Съветът обяви Морган и Маклейн за достойни да бъдат предизвикани. Представи си, че имунитетът им бъде отнет.

— На какво основание?

— На основание, че от време на време двамата показват възможности на истински дерини — усмихна се лукаво Уенсит. — Те наистина го правят, както знаеш.

— Разбирам — измърмори Райдън. — И искаш от мен да се явя пред Съвета и да го убедя да стори това? И дума не може да става.

— О, не ти лично. Знам отношението ти към Съвета. Помоли Торн Хейгън. Той ми дължи няколко услуги.

Райдън подсвирна подигравателно.

— Не, говоря наистина сериозно. Ако искаш, кажи му, че не го моля, а му заповядвам. Смятам, че ще се съгласи да сътрудничи.

Райдън се засмя, стана и с елегантен жест изпъна ръкавите си.