Елитът на Дерините

— Значи има още гордост у теб, приятелче? — рече Уенсит и повдигна брадичката на Дери с дръжката на камшика. — Какво друго ти каза Морган, което трябва да узнаем?

Дери прикова поглед в дясното ухо на Уенсит и се опита да проясни мислите си. Не трябваше да се хвърля така. Нали точно това целеше онзи. Всичко стана заради проклетата треска, помътила разума му. Само да можеше да разсъждава трезво.

Уенсит дръпна назад дръжката на камшика, доволен, че успя да привлече вниманието на жертвата. Отново заигра разсеяно с бича навивайки го около китката си.

— Кажи ми от какво се страхуваш най-много, Дери? От смъртта? Разбирам по очите ти, че не е от самата смърт. Превъзмогнал си този страх, жалко за теб. Жалко, защото сега съм принуден да извадя най-кошмарните ти страхове от тъмните бездни на душата ти.

Той се обърна замислено и закрачи из килията като размишляваше на глас.

— Тъй че ти не се боиш да загубиш живота си, но все пак те е страх от загуба. На какво? На положение? На богатство? На чест? Това ли е, Дери? Да загубиш честта си, целостта си, от това ли се боиш най-много? Ако е така, каква точно цялост? На тялото? На душата? На ума?

Дери не каза нищо, само гледаше съсредоточено тясната цепнатина в стената над главата на Уенсит. Там пълзеше мъничък паяк и запълваше ъгъла с фината си паяжина. Дери реши да преброи нишките на паяжината, за да отвлече вниманието си от думите на този презрян…

Пляс!

Внезапна болка преряза лицето на Дери, когато камшика на Уенсит изплющя върху бузата му.

— Не внимаваш, Дери! — излая той. — Предупреждавам те, че не търпя глупави ученици!

Дери потисна желанието си да се свие и погледна право в лицето на мъчителя си. Уенсит стоеше на половин метър от него и камшика се гърчеше в ръката му. Очите на магьосника бяха като езера от живак.

— Сега ще ме изслушаш внимателно. И няма да се разсейваш, Дери, или ще ти причиня болка. И ще те боли отново и отново, докато не ми обърнеш внимание или не умреш. А смъртта ти няма да е лека, уверявам те. Слушаш ли ме, Дери?

Дери успя да кимне и си наложи да внимава. Устните му бяха сухи и усещаше езика си надебелял, а по бузата му се стичаше нещо топло, там, където го удари камшика.

— Отлично — промърмори Уенсит. — Първият ти урок за днес е да разбереш и то много добре, че животът ти е изцяло в ръцете ми. Ако искам, мога да те накарам да пълзиш пред мен, за да те убия по-бързо и без изтезания.

Без предупреждение ръката му се стрелна и изви раненото рамо на Дери. Дери изкрещя и почти изгуби съзнание, но болката изчезна също тъй бързо, както бе дошла. Неволно погледна Уенсит, в очите му се четеше нескрит ужас. Ръката на магьосника все още докосваше рамото му, но Дери не се и опита да си представи какво може да му причини всеки момент. Усмивката на Уенсит сега беше по-различна.

— Заболя ли те, Дери? — измърка той като разтриваше леко ръката му. — Е, не това исках. Няма смисъл да те изтезавам, защото вече владея волята ти и мога да се разпореждам с нея така, както желая. Ти си длъжен да ми се подчиняваш. И дори умът ти да се противопостави на онова, което кажа, тялото ти ще ме послуша.

Уенсит се усмихна лукаво и потупа леко крака на Дери с дръжката на камшика. После хвърли бича на Райдън и отново огледа пленника с презрение.

— Кажи ми благославяли ли са те някога? Идвал ли е някога свещеник да изпише светите знаци над главата ти?

Дери се вцепени от ужас, когато Уенсит вдигна ръка, за да го благослови.

— Е, боя се, че не съм свещеник, но и това няма да е благословия — продължи той. — Сигурно си спомняш, когато ти говорех за загуба на целостта — цялост на тяло, душа и ум. Смятам, че ще е най-добре да започнем с душата, Дери. И с този знак те поставям под заклинанието си.

Ръката му се спусна бавно като точно повторение на светата благословия. Дери усети, че някаква странна летаргия пада над него и оловен студ пълзи по крайниците му. Простена в отчаяния си опит да спре онова, що завладяваше съзнанието. Уенсит освободи ръцете му от оковите.

Разбра, че не е в състояние да стои на краката си. Изобщо не ги чувстваше. Нечии силни ръце го подхванаха под мишниците, преди да падне. Главата му се люшкаше безпомощно и се удряше в стената. После сините очи задълбаха в неговите, все по-близо и по-дълбоко. Жестоката уста притисна неговата в безкрайна, гнусна целувка.

Той се изплъзна от ръцете на Уенсит и се свлече безпомощно по стената със затворени очи и болезнено стиснати зъби. Зарови лицето си в изтръпналите си ръце и чу смеха на Уенсит, който идваше през гъста и лепкава мъгла. Райдън също се хилеше като зло, подигравателно ехо.

Уенсит го обърна по гръб с ботуша си, за да го огледа по-добре. Сетне се усмихна и направи знак на Райдън да му подаде камата си. Онзи явно изпитваше неописуемо удоволствие от гаврата и подхвърли оръжието си към Уенсит, който ловко го хвана във въздуха. Златната ръкохватка бе обсипана с перли, а острието блестеше студено в сумрака на килията. Уенсит се наведе и опря върха му под брадичката на Дери.