Елитът на Дерините

— О, колко ме мразиш — каза тихо той. — Мислиш си, че ако се добереш до тази кама, ще ме изкормиш моментално заради онова, което ти казах и извърших с теб. Добре, имаш тази възможност.

Без повече думи Уенсит взе дясната ръка на Дери и затвори пръстите му около дръжката на камата.

— Давай. Убий ме, ако можеш.

Дери застина за миг, без да може да повярва, че Уенсит му дава този шанс. После се хвърли истерично напред.

Не можа да го достигне. Уенсит се плъзна встрани и изби камата от ръката му, след което го блъсна назад към стената. Отново бе безпомощен като котенце. Презрителният смях на магьосника прокънтя в помещението, преди да се наведе и да вземе камата от пода. После вкара острието под яката на Дери и с едно отмерено движение разпра дрехата му. Уенсит се протегна и описа с камата кръг около сърцето на затворника. Очите му бяха хладни и далечни и Дери разбра с някаква предсмъртна увереност, че скоро ще умре.

Какво в името на всичко свято го накара да си помисли, че може да убие Уенсит с оръжие? Това бе демон! Не, самия Сатана!

— Надявам се разбираш, мили мой Дери, колко безплодни са усилията ти. Душата ти е моя, а също и тялото ти, ако го поискам. Загубил си даже способността си да убиеш. Не можеш да отнемеш живота ми, Дери. Но аз мога да ти заповядам да се самоубиеш и ти ще ми се подчиниш. Вземи камата, Дери, и опри острието й тук, до сърцето си.

Ръката му вече не го слушаше. Дери само наблюдаваше как взима оръжието, предложено от Уенсит и го опира в гърдите си. Вече не изпитваше ужас и не можеше да се бори срещу това, което ставаше. Знаеше само, че неговата собствена ръка ще го убие, ако Уенсит пожелае. И той с нищо не можеше да попречи на това.

— Сега ще започнем. Една малка демонстрация, нищо повече от обикновено одраскване.

Ножът се премести плавно пред омагьосания поглед на Дери и очерта ярка червена линия по бялата му кожа, от която избиха светли капчици кръв. Острието замря, като че очакваше нова заповед.

— Ето, вече се порязахме — прошепна Уенсит с кадифен глас. — Нека поспрем заедно с теб на прага на смъртта, само ти и аз. Нужен е единствен удар и ще се изправим пред самия ангел на смъртта, тук, в тази килия на страдания.

Острието взе да прониква навътре в тялото му, все повече кръв избиваше нагоре и лицето на Дери посивя. Усещаше как леденият връх на камата пробива кожата и неуморно си проправя път към сърцето; не можеше да му попречи. Стисна очи и се опита да успокои ужасената си душа като си припомни всички полузабравени светии от детството си в най-отчаяната молитва, на която бе способен.

После ръката на Уенсит издърпа острието навън и допря къс бяла коприна до раната. После пое дясната му ръка и направи нещо, което остави студено усещане по кожата му. Магьосникът се изправи с доволна усмивка и направи знак на Райдън, че няма какво повече да правят тук.

Дери се подпря на лакти, когато вратата се отвори, съвсем забравил за ножа в ръката си. Синьото наметало на Райдън изчезна в тъмния коридор и някакъв войник донесе запалена факла преди Уенсит да излезе от килията. Обърна се към Дери и вдигна бича за довиждане.

— Почини си добре, приятелче — рече той. — Надявам се все нещо да си научил от времето, което прекарахме заедно. Защото имам за теб една много специална задача. Трябва ми Морган и ти ще го предадеш в ръцете ми.

Дери стисна неволно камата и сякаш едва сега се сети, че е у него. Направи отчаян опит да я скрие зад себе си, но Уенсит забеляза движението му и се усмихна.

— Задръж си играчката. Вече не ми трябва. Боя се обаче, че едва ли ще ти е забавно да си играеш с нея. Разбираш ли, не мога да позволя да я използваш, приятелче. Но ти и без друго ще разбереш това сам.

Вратата се затвори и ключът се превъртя в ключалката. Дери простена и се отпусна на сламата в пълно изтощение. Опита се да забрави ужаса от последния час.

Но когато умът му се проясни и болката поутихна, Дери внезапно си спомни думите на Уенсит: „Трябва ми Морган и ти ще го предадеш в ръцете ми.“ Простена отчаяно и се претърколи върху здравата си ръка.

Господи! Какво стори с него Уенсит? Добре ли го чу? Магьосникът каза, че Дери ще предаде господаря си, че ще е като Юда за своя приятел. Морган. Не! Не може да бъде!

Успя да седне и затърси трескаво камата, която Уенсит му остави. Сграбчи я с треперещи ръце и я загледа ужасено. За миг вниманието му бе привлечено от блясъка на златен пръстен поставен на показалеца на дясната му ръка. Не си спомняше да го е носил по-рано. Обаче веднага забрави за него и отново спря погледа си на камата, припомняйки си първоначалното си намерение.

Уенсит успя да го пречупи. Извърши нещо страховито с него и сега властваше над тялото му като най роб. Каза му, че ще го накара да предаде господаря си и Дери знаеше, че е в състояние да го направи. Забрани му също да подири спасение в смъртта, макар че може би имаше начин да се заобиколи тази последна забрана. Дери не биваше, не можеше да позволи да послужи за инструмент за залавянето на Морган.