Фурията на Академа

Пръстта се надигна на височина два фута. Към Бърнард с невероятна скорост се понесе каменна вълна, която го удари по крака и графът падна.

Сърцето на Амара скочи до гърлото.

Взетите можеха да призовават фурии!

Тя се хвърли напред, насочила острието на меча в гърлото на Янус. Обаче той успя да се извърне и да вдигне ръка. Острието на гладиуса се заби в изпънатата му длан. Той извъртя ръката си рязко настрани, острието се оказа заседнало между костите и плътта му и тя се принуди да пусне дръжката. Янус се опита да я сграбчи с другата си ръка и тя отскочи встрани.

– Амара! – извика Дорога.

Тя се обърна и видя как маратският вожд запраща тоягата си иззад тълпата объркани легионери, които препречваха пътя му. Тоягата се удари в земята, отскочи и Амара я сграбчи в движение – осъзнаваше, че трябва да използва силата от хвърлянето на Дорога, не би могла да вдигне тоягата сама. Успя да я задържи с двете си ръце и със замах я стовари върху главата на капитан Янус.

Амара усети как черепът на мъжа се счупи с лекота след ужасния удар. Тя се олюля, изгубила равновесие от тежестта на тоягата. Тялото на Янус се сгърчи конвулсивно няколко пъти и постепенно застина.

Амара дочу викове и писъци. На прага на вратата към голямата зала лежеше легионер и пищеше силно и ужасено – звук на агония и безумие, в който нямаше нищо човешко. Лявата му ръка липсваше, а изтеклата му кръв образуваше локва. Виковете му пос­тепенно утихваха, докато накрая спряха съвсем. Амара чу звънтенето на стомана, още крясъци и гласа на Джиралди, уверено даващ заповеди.

Дишайки тежко, Амара огледа двора. Битката беше продължила броени мигове, но тя се чувстваше слаба и изтощена. Харгър, заобиколен отвсякъде от легионери, не беше пострадал. Амара се забърза към Бърнард и коленичи до него.

– Ранен ли си?

– Изкара ми въздуха – отговори тихо Бърнард. Надигна се сковано и потърка замаяно главата си. – Виж как са хората.

Амара кимна и се изправи.

Дорога се приближи към тях и погледна намръщено Бърнард.

– Умираш ли?

Бърнард се намръщи, потривайки с длан тила си.

– Почти ми се иска да беше така.

Дорога изсумтя, вдигна тоягата си, огледа края ѝ и го показа на Бърнард.

– Твоята глава е по-здрава от неговата.

Едната страна от върха на тоягата беше покрита с кръв и прилепнали по нея черни коси. Когато Амара видя това, почувства как ѝ се повдига. Янус. Тя го познаваше от две години. Харесваше го. Уважаваше го. Той винаги беше любезен и внимателен. Амара знаеше колко много ценеше Бърнард неговия опит и професионализъм.

И тя го беше убила. Беше му разбила черепа.

Амара не успя да се справи с гаденето си и повърна.

Дорога я погледна внимателно и каза:

– Той беше взет. Нищо не можеше да направиш.

– Знам.

– Той би убил всеки, до когото успееше да се добере.

– И това знам – отвърна Амара. – Но не ми става по-леко.

Дорога поклати глава.

– Не го уби ти, а вордът. Както и останалите, загинали по време на нападението.

Амара не отговори.

Скоро към тях се приближи Джиралди и удари с юмрук по нагръдника си.

– Графиньо. Граф Бърнард.

– Какво се е случило? – попита тихо Бърнард. – Чух шум от битка.

Джиралди кимна.

– Трима ранени изведнъж се надигнаха от носилките си... и започнаха да убиват хората. Бяха силни почти като призователи на земя. Наложи се да ги убием – за което трябваше доста да се потрудим. – Той въздъхна и изгледа продължително трупа на Янус. – Сър Тир също обезумя. Нападна сър Кернс. Уби го. После нападна сър Джагър и го рани сериозно в крака. Наложи се да убия Тир.

Бърнард погледна Джиралди и изруга:

– Врани!

Джиралди кимна мрачно, поглеждайки с погнуса към птиците, изпълнили двора.

– Да.

Дорога намръщено премести поглед от единия към другия.

– Какво означава това?

– Трима от рицарите ни бяха призователи на огън – отговори тихо Бърнард. – Бяха най-силното ни средство за атака. Сега двама от тях са мъртви, а един е ранен. Колко подвижен е той, Джиралди?

– Късмет е, че е жив – поклати глава Джиралди. – Нямахме призовател на вода да го изцели. Най-добрите ми лекари са при него и го шият. Но няма да може да пътува.

– Врани! – повтори тихо Бърнард.

– Какво се е случило? – попита Джиралди.

Бърнард му разказа онова, което бяха научили за вордските превземачи.

– Мислим, че някои от тях са чакали в голямата зала, докато хората ни заспят.

От голямата зала до тях дотича рицарят Фредерик с тенекиена чаша в ръка.

– Сър! – каза той.

– Момент, Фред – рече Бърнард и се обърна към Джиралди: – Как Тир уби Кернс?

– С гладиус – отговори Джиралди. – В гръб.

– А не с огнена фурия? – намръщи се Амара.

– Слава на фуриите, не – отвърна Джиралди. – Иначе би избил всички.

– А как се биха останалите взети? – продължи да го разпитва Амара.

– С голи ръце – отговори Джиралди.

Амара се опули срещу него, а после се спогледа озадачено с Бърнард.

– Но Янус призова земя тук. Защо взетите вътре в залата не са призовавали?

Бърнард поклати глава с недоумение.

– Мислиш ли, че си има причина за това?

– Сър! – обади се Фредерик, все още стиснал чашата.

Изглеждаше нетърпелив.