Фурията на Академа

– Да, не би трябвало отровата на превземачите да е смъртоносна. Да се надяваме, че всичко ще е наред. Тези твари се приближават към хората, когато спят, и пропълзяват през устата им. – Тя усети гадене. – А после поемат контрола върху тях.

Джиралди се намръщи.

– Но човек би трябвало да усети, когато нещо пропълзява в устата му. Тези твари са достатъчно големи, за да предизвикат задушаване.

– Ето защо хапят – каза Амара. – Тялото изтръпва и човек не усеща нищо. Особено ако през това време спи.

– Велики фурии! – прошепна Бърнард.

Амара продължи да разсъждава:

– И жертвите, които избират, съвсем не са случайни. Янус. Рицарите ни. – Тя си пое дъх. – И мен.

– Холтър... ъъъ... граф Бърнард – обади се Фредерик. – Преб­роихме хората вътре. Липсват още четирима души.

Бърнард вдигна вежди.

– Няма ли ги в холта?

– Те са взети – промърмори Амара. – Така трябва да е станало. Излезли са от другата страна, за да не ги забележи някой от нас или Дорога. – Тя си пое дъх. – Бърнард, колкото по-дълго останем тук, толкова по-голяма е вероятността да понесем нови загуби. Трябва незабавно да унищожим гнездото.

– Съгласен съм – каза Бърнард тихо. – Но можем ли да го нап­равим? Нямаме призователи на огън, а не знам колко ефективни ще сме без тях.

– А имаме ли избор? – попита Амара тихо.

Бърнард скръсти ръце на гърдите си, примижа срещу слънцето и поклати глава.

– Мисля, че нямаме – промърмори той. – Трябва да използваме всяко наше предимство. И да си осигурим нещата, от които се нуждаем. – Той кимна рязко и се обърна към Джиралди. – Искам твоята центурия да е готова за тръгване след десет минути. Разкажи на Феликс за превземачите – нека се погрижи всички да узнаят за тях. Нека опише всичко, което сме научили досега, и да го остави на място, където подкрепленията ще го намерят, ако ние... ако ние не успеем да го разкажем на никого. Ще трябва да се пазят взаимно от превземачите и да спят на смени.

Джиралди се удари с юмрук в нагръдника и отиде да дава заповеди.

Бърнард се обърна към Амара.

– Графиньо, назначавам те за командир на рицарите. Ще ни трябва всичката им сила. Искам да се погрижиш за това.

Амара облиза устните си и кимна:

– Много добре.

– Фредерик – каза Бърнард, – нека всички рицари Тера, които са ни останали, да те охраняват, докато обхождаш сградите. Искам да съберете всички фуриени лампи в холта, за да ги вземем със себе си, когато тръгнем. Действай!

Фредерик кимна и хукна да изпълнява заповедта.

– Фуриените лампи? – промърмори Амара.

Бърнард се спогледа с Дорога и едрият марат се усмихна широко.

– Фуриените лампи – каза Бърнард. – Ще нападнем гнездото на вордите след залез-слънце.

Глава 27

Фиделиас отвори вратата и влезе в стаята, пропускайки вът­ре мириса на дим и благовония, звуците на тръстиковите гайди и тихото мърморене на човешки гласове, което се носеше из коридорите на бордея като евтин парфюм. След него се промъкна още един човек с наметало и качулка, която веднага свали от главата си. Инвидия Акватайн огледа стаята с безизразно лице, опитвайки се да разбере дали вътре няма следи от чуждо призоваване. В това време Фиделиас затвори и заключи вратата.

Лейди Инвидия кимна удовлетворено и Фиделиас почувства как фуриите ѝ правят всичко необходимо, за да не може никой да подслуша разговора им.

– Какво се случи? – попита напрегнато тя. – По улиците се носят всякакви слухове.

– Хората на Калар са ги проследили до имението на сър Нед – докладва Фиделиас. – Трима главорези и един стрелец. Нападнали са, когато Исана слязла от каретата.

Инвидия погледна към неподвижното тяло, което лежеше на леглото.

– И?

– Сър Нед е убит, заедно със Сирай и кочияша. Холтърът беше простреляна.

Инвидия обърна към Фиделиас хладния си твърд поглед.

– Убийците?

– Мъртви са. Сър Нед е успял да убие главорезите, но стрелецът е бил добре скрит. Отне ми доста време да го намеря и да го убия.

– И в резултат на това холтърът е била простреляна. – Инвидия прекоси стаята, приближи се до леглото и погледна бледото безжизнено лице на Исана от Калдерон. – Колко сериозно е ранена?

– Ако не се получи възпаление, ще оживее дори без лечение чрез призоваване. Провървяло ѝ е много. Извадих стрелата, промих и превързах раната. – Той сви рамене. – Предполагам, че когато дойде на себе си, няма да се чувства особено приятно.

Инвидия кимна.

– Трябва да я вкараме във ваната колкото се може по-скоро. Хората на Калар няма да се откажат толкова лесно. Добре ще е да се оправи по-бързо. – Тя се намръщи. – Възможно е това да породи някакво чувство на благодарност у нея.

Фиделиас повдигна изненадано вежди.

– За нещо, което би могла да направи и сама, когато се свести?

Инвидия помръдна с рамо.

– За това, че ѝ предлагаме нещо, което Гай не успя да ѝ осигури: безопасност. Убедена съм, че тя е дошла тук по негова молба. Каквото и да се е случило, фактът, че той не ѝ е осигурил достатъчно охрана, ще работи против него.