Фурията на Академа

Той изрита разбито парче от хитиновата обвивка на един от вордите.

– Как мислиш, един легионер с броня може ли да се справи сам с една такава твар? – попита Амара.

Дорога кимна.

– Металната кожа може да спре зъбите на пазител. Те са опасни само с хапането.

– Значи, остават воините – рече Амара, поглеждайки двора. – Те са много по-опасни.

– Но не и ако инициативата е на наша страна – каза Бърнард. – Центурията на Джиралди им се противопостави успешно, когато се събра накуп.

– Да – кимна Дорога. – Впечатляващо. Твоите хора сигурно са правили дълги и досадни тренировки на този тип бой, близо един до друг.

– Да – ухили се Бърнард. – Но си струваше.

– Видях – рече Дорога. – Трябва да помислим за нощно сражение. Пазителите винаги са по-бавни нощем. Може и в новото гнездо да е същото.

– Нощните атаки са опасна работа – отбеляза Бърнард. – Много неща може да се объркат.

– А царицата? – попита Амара. – Дорога, бихте ли се с царицата в гнездото, което унищожихте?

Дорога кимна.

– Царицата се беше скрила под няколко големи нападали дървета заедно с две царици кутрета. Охраняваха ги твърде много воини, за да можем да се доберем до тях. Затова Хашат подпали дърветата и започнахме да убиваме всеки, който се измъкне. С цариците кутрета се справихме лесно. Царицата излезе последна, заобиколена от ворди. Беше трудно да я видим. Тя е по-дребна от вордите, но по-бърза. Успя да убие двама от моите хора и гаргантите им. Наоколо беше пълно с огън и дим, нищо не се виждаше. Но Хашат се втурна напред и ми казваше къде да атакувам. Уокър размаза царицата. Не остана много от нея.

– Ще може ли да го направи още веднъж? – попита Амара.

– Краката му изглеждат наред – сви рамене Дорога.

– В такъв случай може би имаме план. Можем да се справим с паяците, вордите и царицата – каза Амара. – Нападаме ги и използваме легионерите, за да предпазим рицарите Игнуси. А те запалват кроача. После можем да отстъпим и да изчакаме, докато гнездото се задуши.

Дорога поклати глава.

– Забравяш нещо.

– Какво?

– Взетите – отвърна Дорога. Той се облегна на стената, стараейки се да се окаже в сянката, и погледна тъжно към небето. – Взетите. Сега те са част от гнездото. Ще се наложи да ги убием.

– Каза, че твои хора са били вземани няколко пъти – каза Амара. – Какво точно означава това?

– Взетите – повтори Дорога. Помълча за момент, търсейки точните думи. – Тялото остава тук. Но човека вече го няма. Гледаш в очите му, но не виждаш нищо. Те са мъртви. Но вордът използва силата им.

– Те се намират под контрола на ворда? – попита Амара.

– Изглежда невъзможно – каза Бърнард, мръщейки се.

– Не съвсем – възрази Амара. – Виждал ли си какво могат да направят с робите нашийниците? Лишават ги от воля и ги правят лесни за контролиране.

– Тук има нещо повече – каза Дорога. – Вътре не остава нищо. Само обвивката. Но тази обвивка става бърза и силна. И не усеща болка. Не усеща страх. Не говори. Само отвън изглежда същата.

Всичките вътрешности на Амара се свиха от ужас.

– Значи... изчезналите... Всички, които не намерихме тук...

Дорога кимна.

– Не само мъжете. Жените. Старците. Децата. Всички са взети. Те ще убиват. Докато ние не убием тях. – Той затвори очи за момент. – Именно затова претърпяхме толкова големи загуби. Трудно е да се биеш с такъв противник. Видях мнозина добри воини да се поколебават. Само за миг. И умряха заради това.

И тримата замълчаха за малко.

– Дорога – попита най-накрая Амара, – защо по-рано ги нарече „променящи се“?

– Защото те се променят – отговори Дорога. – В нашите легенди народът ми е срещал вордите три пъти. И всеки път те са изглеждали различно. Имали са друго оръжие. Но винаги са действали еднакво. Опитвали са се да вземат всички.

– И как се осъществява вземането? – продължи да го разпитва Амара. – Използва ли се някакъв вид призоваване?

Дорога поклати глава.

– Не съм сигурен как става – рече той. – Някои казват, че е достатъчно вордът да те погледне. И започва да те контролира, сякаш си глупав звяр.

Уокър разтърси земята с басов рев, който завърши с пръхтене, и побутна Дорога с дебелокожия си крак.

– Млък, животно – каза разсеяно Дорога, като възстанови равновесието си и се облегна на гарганта. – Говори се още, че те отравят водата. Понякога изпращат нещо, което изпълзява вътре в теб. – Той сви рамене. – Не съм ставал свидетел на това. Виждал съм само какво се случва после. Цели племена си тръгват. Съмнявам се, че разбират какво се е случило с тях.

Този път тримата помълчаха по-дълго.

– Не ми се иска да го казвам – рече тихо Бърнард, – но какво става, ако вордът иска да използва фуриите на взетите хора?

Амара почувства как я побиват тръпки по гърба.

– Дорога? – попита тя.

– Не знам – поклати глава маратът. – Фуриите не са част от моя свят.

– Това може да промени всичко – каза Бърнард. – Преимуществото ни е във фуриите на рицарите ни. Някои от хората ни са страшно надарени. Налага им се да бъдат такива – толкова далеч от останалата част от държавата.

Амара кимна бавно.