Фурията на Академа

Фиделиас се опита да не мисли за това. Нямаше да успее да остане толкова дълго жив, занимавайки се с толкова опасна работа, ако позволяваше на страховете и съмненията си да го контролират. Затова се отпусна в стола си, заслушан в музиката, разговорите и виковете на хората, ползващи услугите на бардака, и зачака събуждането на Исана, за да се опита да я убеди от името на лорд и лейди Акватайн да помогне за свалянето на Първия лорд на Алера.

Глава 28

Килиан повдигна треперещата си ръка към лицето и притисна длан към челото си. Замълча за миг, но Тави остана с впечатлението, че е минал цял ден. Дори повече.

Младежът облиза устните си и погледна към Фейд, който изглеждаше заспал на пода край походното легло на Гай. Но всъщност не спеше. Тави не беше сигурен откъде го е разбрал, но просто чувстваше, че Фейд е буден и слуша внимателно разговора им. Първият лорд не изглеждаше много по-различно от последния път, когато младежът го беше видял. Гай продължаваше да изглежда съсухрен, с безцветно и немощно лице.

Сър Майлс, който седеше пред бюрото в стаята за медитиране и внимателно четеше съобщенията, изпратени до Първия лорд, изглеждаше като току-що ритнат в корема човек.

– Не исках всичко да се случи точно така – наруши мълчанието Тави. – Нито пък Макс.

– Много се надявам да е така – изрече меко Килиан.

– Вие... – Майлс си пое дълбоко дъх, очевидно опитвайки се да овладее гнева си. После оголи зъби, явно изгубил борбата. – Идиоти такива! – изрева той. – Враните да ви изкълват, глупаци такива! Как можахте да постъпите така? Кой малоумен предател отмъкна мозъците от тъпите ви глави? – Той стисна и разпусна юмруци няколко пъти, сякаш душеше малки патета. – Разбираш ли какво сте направили?

Тави почувства как лицето му пламва.

– Стана по случайност.

Майлс изръмжа и разсече въздуха с ръка.

– По случайност ли вие двамата сте напуснали Цитаделата, макар да знаехте, че мястото ви е тук? Макар да знаехте

какъв е залогът?

– Всичко стана заради леля ми – каза Тави. – Отидох да ѝ помогна. Мислех, че е в опасност. – Той усети как очите му се насълзиха от безсилие и ги избърса рязко с ръкава си. – И се оказах прав.

– Твоята леля – изръмжа Майлс – е само един човек, Тави. А постъпката ти може да постави в опасност цяла Алера.

– Аз не съм роднина на цяла Алера – отвърна рязко Тави. – Леля е, кажи-речи, единствената ми жива родственица. Тя е моето семейство. Разбирате ли какво означава това? Имате ли семейство, сър Майлс?

Настъпи продължително мълчание. Гневът почти се изтри от лицето на капитана.

– Вече не – отвърна Майлс с тих глас.

Тави погледна отново към Фейд, който продължаваше да лежи в същата поза. На Тави му се стори, че робът се напрегна, когато Майлс спомена за семейството.

Капитанът въздъхна.

– Но велики фурии, момче. Постъпката ти може би е поставила всички ни в опасност. Целостта на държавата се държи на косъм. Ако за състоянието на Гай се разчуе, това може да означава гражданска война. Нападение от враговете ни. Смърт и разрушения.

Тави потрепна при думите на Майлс.

– Знам – отвърна той. – Знам.

– Господа – каза Килиан, надигайки глава. – Всички сме наясно какъв е залогът. Няма смисъл да губим време в упреци. Наш дълг е да преценим нанесените щети и да направим всичко възможно, за да смекчим последствията. – Слепите му очи се обърнаха към Тави и в гласа му се появи лека, но забележима ледена нотка. – След като кризата отмине, ще имаме време да си направим изводи за взетите решения.

Тави преглътна.

– Да, сър.

– Щети – изсъска Майлс. – Интересен начин за обрисуване на ситуацията. Не разполагаме с Първи лорд, който да изпълнява задълженията си на държавен глава. Достатъчно е да не се появи на поредното събрание и Върховните лордове ще започнат да задават въпроси. Ще започнат да пръскат пари за подкупи, с надеждата да разберат какво става. Рано или късно, някой ще осъзнае, че никой няма представа къде е Гай.

– И тогава – продължи да размишлява Килиан – някой ще опи­та нещо, за да разбере владее ли Първият лорд ситуацията. И ако от страна на Гай не последва никаква реакция, съвсем скоро ще последва опит за преврат.

– Не можем ли да намери друг двойник? – попита Майлс.

Килиан поклати глава.

– Истинско чудо беше, че Антилар успя да се представи за него. Не познавам друг призовател, който да притежава нужните умения и същевременно да можем да му се доверим. Може би трябва да съобщим, че Първият лорд няма да е на разположение до края на фестивала, и да се съсредоточим върху това, да дадем достоен отпор на Върховните лордове.

– Смяташ ли, че ще успеем да ги сплашим? – попита Майлс.

– Мисля, че ще мине време, преди да се убедят, че им се е разкрила възможност – каза Килиан. – Нашата задача ще бъде да удължим максимално този период, за да дадем възможност на Първия лорд да се възстанови.

Майлс изсумтя.

– Ако Първият лорд не се появи на фестивала – или на представянето на новите граждани пред Сената и лордовете, – репутацията му може да пострада необратимо.

– Мисля, че просто нямаме друг изход – отвърна Килиан.