Фурията на Академа

– А Макс? – намеси се Тави.

Килиан повдигна вежда.

– Какво за него?

– Ако наистина имаме нужда от него, не можем ли да го освободим? – Тави поклати глава. – Нали разполагаме с печата на Първия лорд. Бихме могли да издадем заповед.

– Невъзможно – отвърна Майлс с категоричен тон. – Антилар е обвинен в нападение и опит за убийство на гражданин – който на всичкото отгоре е син на Върховен лорд, да не споменаваме за другите двама млади мъже, които са избрани за рицари в легиона на Калар. Антилар трябва да остане под стража до началото на процеса. Дори Гай не е способен да отмени действието на закона.

Тави прехапа долната си устна.

– Добре. Ами ако... го направим неофициално?

Майлс се намръщи.

– Да организираме бягство от затвора. – Той се почеса замис­лено по носа. – Килиан, какво мислиш?

– Лорд Антил никога не е държал в тайна произхода на Максим – отвърна Килиан. – Държат го в Сивата кула.

Майлс потрепна.

– Аха.

– Каква е тази Сива кула? – попита Тави. – Никога не съм чувал за нея.

– Това е едно място, за което не се говори в изискана компания – отвърна Килиан с изморен глас. – Целта на кулата е да удържи в себе си всеки призовател – дори Първия лорд, ако е необходимо – така че даже Върховните лордове да могат да отговарят пред закона. Самият Съвет на лордовете е изработил предохранителните мерки около Сивата кула.

– Какви са тези мерки? – попита Тави.

– Същите, каквито се използват около двореца, прочутите златари или държавната съкровищница – само че много по-ефективни. Затворниците може да бъдат освободени само със съвместните усилия на няколко Върховни лордове. Да не говорим за охраната, която винаги е нащрек.

– А кой стои на стража? – попита Тави.

– Най-добрите призователи на метал и фехтовачи в страната – отвърна Майлс. – За да влезем вътре без призоваване и да измъкнем Антилар, ще трябва да убием няколко адски добри бойци. А ако го направим по време на фестивала, това веднага ще изпрати половината държава по петите ни. И тогава Антилар няма да ни помогне.

Тави се намръщи.

– Подкуп?

Майлс поклати глава.

– Сивата стража е подбрана точно заради честността и неподкупността си. Освен това съществува закон, според който, ако стражът съобщи за опит за подкуп, той получава възнаграждение два пъти по-голямо от предлагания подкуп. През последните петдесет години нито един страж не се е съгласил да приеме подкуп, а и само шепа идиоти са се опитвали да ги подкупят.

– Не може да няма начин да се проникне вътре – каза Тави.

– Има – отвърна Килиан. – Може да се преодолее могъщата защита на фуриите или да се победят Сивите стражи. Други начини за влизане и излизане няма. – Той замълча за миг и каза: – Нали точно затова е построена затворническата кула.

Тави усети, че отново се изчервява.

– Просто исках да кажа, че не може да няма какво друго да направим. Макс е там само защото ми спаси живота. Бренсис се канеше да ме убие.

– Максим е постъпил благородно.

– Да.

Килиан продължи със суров глас:

– Длъжен съм да ти напомня една неприятна истина: Курсорът не може да си позволи да проявява благородство. От нас се изисква предвидливост, добра преценка и ум.

– Значи, искате да кажете – рече Тави, – че Макс е трябвало да ме остави да умра?

Майлс се намръщи, но не каза нищо, вперил поглед в Килиан.

– Първо трябваше да дойдете при мен с информацията. И определено не трябваше да напускате Цитаделата, без да се посъветвате с мен.

– Но не можем просто така да го оставим там. Макс дори не... – започна Тави.

Килиан поклати глава и го прекъсна:

– Антилар е вън от играта, Тави. Нищо не можем да направим за него.

Тави намръщено заби поглед в пода и скръсти ръце.

– А леля Исана? Нима ще ми кажете, че и за нея не можем да направим нищо?

Килиан се намръщи.

– А съществува ли сериозна причина, поради която трябва да използваме ограничените си ресурси в помощ на Исана?

– Да – отвърна Тави. – Знаете също толкова добре, колкото и аз, че Първият лорд я използваше, за да попречи на сключването на съюз между няколко Върховни лордове. Точно по тази причина той я наз­начи за холтър, без да се консултира с лорд Рива. Тя се превърна в символ на властта му. Щом я е поканил на фестивала и тук нещо ѝ се е случило, това ще нанесе поредния сериозен удар върху репутацията на Първия лорд. – Тави преглътна. – Ако, разбира се, все още е жива.

Килиан не отговори веднага.

– При нормални обстоятелства щеше да имаш право. Но сега се намираме в незавидното положение да избираме коя от придобивките на Гай да пожертваме.

– Тя не е придобивка – рече Тави и гласът му прозвуча с неочаквана сила и тежест. Майлс примигна изненадано и дори Килиан повдигна озадачено глава. – Тя е моята леля – продължи Тави. – Моя кръв. Тя се грижеше за мен след смъртта на майка ми и аз ѝ дължа всичко в живота ми. Освен това тя е алерански гражданин, поканен в столицата в подкрепа на Короната. Короната е длъжна да ѝ осигури защита, когато е необходимо.

Устните на Килиан се разтегнаха в лека усмивка.

– Дори това да е за сметка на цялата страна?

Тави си пое дълбоко въздух през носа и каза: